Коледа по интернет

Заминаха, кой на запад, кой на юг, и ме оставиха тук да им пращам колетчета с мерудия, да им проветрявам къщите и спомените, а сега искат и да им ги създавам. Спомените.

„Лельо, наказан съм. Пак изнервих доня-класната. Пита какво според нас е Коледа и аз казах, че е един преекспониран рожден ден, на който папата се пъне да събере целия свят. Тя католичка, то тук всички такива, издразни се яко. Постави ми задача следващата седмица да разкажа на класа как българите празнуват Коледа. Спасявай ме.”

„Милене, питай майка си. Тя е българка точно колкото мен, с нея сме расли в едно семейство, празнували сме Коледа по един и същ начин, да не съм ви посланик на България във вашето вече мадридско семейство, изобщо – заета съм.”

Малко съм им сърдита, както се досетихте. На всички, които заминаха, останаха там и превърнаха  Коледата  в електронна.

„Лельо, мама ми разказа  история за неин познат, който живеел в Чикаго. Събрали се четирима българи и решили за Коледа да си заколят прасе. Започнали да го колят и пет минути по-късно пристигнала полиция, защото получили сигнал за нарушение на тишината в квартала. Вече било тихо, прасето било заклано, но ги глобили. След което пристигнали от агенцията за защита на животните, по сигнал. Глобили ги и повърнали, защото нашите вече правели бахура. Като си издрайфали червата заради онова нещо в свинските черва, инспекторите се обадили на агенция по храните. Ония също пристигнали и забранили да се яде от прасето, докато не дойдат пробите от лаборатория. За пробите платили. С глобите и всичко прасето излязло четири пъти по-скъпо, отколкото месото в магазина. Ти как ме виждаш да разкажа такава история на доня-класната?  Напиши ми нещо за коледарите. Тук много си падат по фестивалите, макар че кукерите май са по-фестивални от коледарите. Но пък те май не са по Коледа.  Какви са тия хора коледарите, откъде идват?”

„Мили ми Милене, коледарите идват от отвъдното. Ако това ти се вижда по-приемливо от прасе, дай знак.”

„Многоуважаема госпожо, този път ви пиша на лични, защото миналия път дискусията ни се затлачи от дежурните фейсбукари. Аз съм този, който не се съгласи с вас, че сме стигнали до дъното на простащината. И тогава, и сега ви казвам: дъно няма. Щеше да е хубаво да има, но няма. Не се надявайте. Тази историйка с прасенцето в габровската дискотека според вас на онова дъно ли е, което бяхте описали, или е под него? Под звуците на чалга студенти преследват омазано с олио прасе – на мен ми се вижда под дъното.  А това, че премиерът обясни, че и той е гонил и клал прасета, защото това „беше един от начините да се докажеш като мъж” – това не е ли под дъното на онова дъно под дъното? Но хайде да не си броим дъната, защото, когато са много, означава че на практика дъно няма. И, ако отново не се съгласите с мен, ще ви досаждам при всяко следващо дъно.”

Статус на Adriana-Bela във Фейсбук: „Неделен въпрос към всички дами: „Как се чувстват жените, в чиято държава мъжествеността се измерва със заклани прасета?”

„Лельо, помня, ти не ми се смееше, че плачех, когато колеха на село прасето. Да дойде някой от отвъдното ми се вижда по-готино от това някой да отиде в отвъдното. Давай за коледарите!”

„Кажи по възможно най-приемливия начин (това значи да не споменаваш папата) на твоята доня, че имаме най-богатите коледни традиции на континента, защото държавата ни се е създавала по същото време, по което поредният църковен събор в Константинопол през 680 година е забранил така наречените календи заради неприкритото им езичество. Нито на църквата й било до преследване на езичеството в някаква си неясна територия, нито на хан Аспарух му било до решенията на някакъв си църковен събор. Езичеството у нас си цъфтяло и даже вързало, когато по-късно успешно било вградено в християнството. Всичко, свързано със зимния цикъл (време за посвещаване в мъжественост) било трансформирано в християнско. Някои от ритуалите от пролетния цикъл (време за посвещаване в моминство) се промъкнали, лазаруването например. Други – кукерите, мартеницата – не успели и затова поповете не ги признават, даже напоследък са се затичали да ги забраняват.

Коледарството е посвещение в мъжество, инициация, ако искаш да го кажеш по-научно на класната. Момче, което не е коледувало, не се възприемало като мъж от околните (от социума – за пред класната). Така, както момиче, което не е лазарувало, не се смятало за мома. Водачът на коледарската дружина (станеникът – ако продължим с термините) е мъж, който трябва да преведе момчетата от отвъдното до светлината в деня на младото слънце – деня на зимното слънцестоене, 25 декември, календи, Коледа. Няма как да не тръгнат от отвъдното, защото, за да станат мъже, те трябва да получат мъжеството си от предците, а предците са в отвъдното. После те ще минат през кални друми, девет баира и други препятствия, които описват в песните си, и след полунощ на Бъдни вечер ще донесат на хората, сред които живеят, благословията на предците. И така ще станат мъже. Хората пък ще ги дарят с кравай (соларен символ – това за доня- класната) и с други дарове, защото те са били застрашени в отвъдното и заслужават награда заради пътя, който са извървели. На практика пътят, който са извървели, е, че от Игнажден до Коледа са се учили да пеят песни и да редят благословии.

Милене, момченцата, които плачат, когато се коли прасето, също стават големи мъже. Прасето няма нищо общо.”

„Хей, приятелко, нали се чудеше как да обясниш на племенника си къде и как се става мъж? Чуй сега каква народна песен ти открих в записките си: „Загубил се Иванчо Нончев, Иванчо Нончев от Котел, глътнала го мряна риба, избълвала го на Вида…” Вида е хайдушкото сборище.Хайдутите са мъже. Иванчо Нончев станал мъж – къде?– в корема на рибата. Мъжеството се появява на скрито, опасно място. Място, което може да те смеле и погълне, но може и да те върне – ако се превърнеш в мъж. Библията го нарича с друго име, Йона. Бог заръчал на Йона да иде и да проповядва в разгулната Ниневия. Йона не искал. Морето се развилняло и риба глътнала Йона. Три дни Йона се борил със себе си в корема на рибата, на третия ден тя го изплюла на сушата, защото той бил решил да иде и да проповядва нормите на приличие в Ниневия. „Уолт Дисни” пък го нарича Симба. Щастлив е Симба, когато си живее „хакуна – матата” , но става Цар Лъв едва когато разбира дълга си да спаси царството.  Тъй че избери си – Иванчо, Йона, Симба, само не го карай горкото дете да коли прасе J.”

„Горките деца, и тях побъркаха с това подмазвачество. Представяш ли си, детето на колежката ми, четири ли, пет ли годишно, трябвало да ходи да суровака кмета. И кога мислиш – в първата минута на първия ден на новата година. В първата минута! Щото във втората вече е закъснение. Той нашият старозагорски кмет е 30-годишен, не знам дали знаеш. Ти нали не вярваш, че на един 30-годишен човек му пука кога ще го суровакат? Обаче подмазвачите – в първата възможна минутка. И сега се чудят как да го направят, защото децата са съвсем малки, трябва самите тях да лишат от посрещането на Нова година, което значи и семействата им. То все е било подмазване, ама тоя път избиха рибата.”

„Благодаря, лельо, мисля, че ще получа индулгенция от папата, представляван в моя живот от доня-класната. Не знам защо погрешно съм си представял коледарите като войници.”

„Няма грешка, от Ямбол си. В Ямбол, само в Ямбол, коледуването е войнишко. Било въведено от един ямболски полк в началото на миналия век и тази уникална кавалеристка стъпка,в която ситно потропват коледарите във високи ботуши и със саби, толкова се харесала, че и до днес да те приемат в ямболската коледарска куда е почти като да те одобрят за гвардеец. Всъщност не знам вече дали си от Ямбол. Живееш в Мадрид толкова години, колкото си живял в Ямбол.”

„Скъпа приятелко, тук не се диша от „Jingle Bells”. Как могат да се вълнуват толкова от една песен за шейничка, представа нямам. Jingle Hells направо… Няма да я разбера тая Америка и това си е. Купих разни подаръци, като ги разгледах в квартирата – всички, ама буквално всички китайски. Карай, те и без това тук се вълнуват най-много от опаковката.”

„Егати Коледното настроение – всички разговори се въртят около това да си изтеглиш ли спестяванията от банките, да не си ли ги изтеглиш. Поне Атина тия дни е проходима.”

„Нищо особено край мен, освен че днес изгоних от магазина една тумбичка циганчета, които се правеха на коледари, пък после цял ден ми беше криво. Постарали се бяха хлапетата, сложили си калпачета с пуканки, ръсят с една китка, а аз ги натирих. Хем ми се видя някак подигравателно с коледуването, хем си мисля какво са виновни те – ние сме си изхвърлили традициите в контейнера, те ги вадят оттам и като с хартията – на вторични суровини за стотинки. Вторична суровина коледуване за стотинки. Та се сетих, че на тия дни им викат мръсни, само не знам тяхното коледуване или това, че ги изгоних, беше мръсно. Ха, не били това мръсните дни, сега питах чичко Гугъл. Те били от Коледа до Богоявление. Небето се отваряло, световете се събирали и таласъми и върколаци се разхождали насам-натам. Я да взема да си сложа една скилидка чесън в джобчето.”

„Ха-ха, нарисувай и кръг с катран на вратата на магазина, след като си се самолишила от благословията на коледари. Извинявай, ама смешно е. Люшкаме се ние, люшкаме се между езичеството и християнството, между Изтока и Запада, между отвореността и затвореността, между „Коладе ле” и „Джингъл белс”, небесата за нас са все отворени, световете все смесени.”

„Лельо, намерих супер, мега, ултра, турбо клипове с коледари, подготвих презентация. Дръж се, доня, коладе  ле, ще те шашна, доня, коладе ле.”

„Кажи,  дружина: Да бъде!”

„ Амин!”

Сп. „Тема”