Свободата днес и тук 28 Ноември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Иван Кръстев: Леко залитаме в истерия с това, че България може да е модел в ЕС

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Mediapool.bg

Едно от нещата, в които ние леко залитаме с истерии е това, че България може да бъде модел на всички в Европейския съюз. Такова мнение изрази политологът Иван Кръстев в коментар за събитията през 2011 г., като посочи, че какво се е случило през тази година ще научим най-вероятно през 2013, 2014, 2015 година.

Колкото по-малка е една страна, толкова по-малко тя се интересува от това, което се случва извън нея, също и толкова малко неща зависят от нея, заяви политологът, имайки предвид България. "При нас външният свят винаги идва, за да оправдае нещо, което се случва вътре", заяви Иван Кръстев във вторник пред Нова телевизия.

"През 2011 година за първи път много хора решиха, че ние не можем да бъдем дори сигурни затова, че ЕС ще съществува след 10 или 15 години. Аз съм от хората, които мислят, че ЕС ще излезе и ще оцелее от тази криза, но хората, които задават въпроса – ще успее ли да оцелее ЕС, имат основание. От тази гледна точка, ние (българите -бел.ред.) непрекъснато съобщаваме какво няма да направим. Примерно, едното от съобщенията е – България няма да участва във финансовото подпомагане на страните от еврозоната. Значи ли това, че ако България има проблем, другите няма да участват във финансовото подпомагане на България?”, запита Кръстев и продължи:

"Няма ли логика в това, немците, които в продължение на 10 години замразиха заплатите си, за да може от една страна да увеличат конкурентността си, от друга страна заради това, че те платиха огромни пари за присъединяването на Източна Германия, защо очакваме, че немците трябва непременно да бъдат тези, които ще платят на гърците? В смисъл, причината България да има основание да не иска и да й бъде позволено да не участва, не е фактът, че България е изключително финансово стабилна, а че България е бедна страна. От тази гледна точка, според мен, едно от нещата, в които ние леко залитаме с истерии, като, че България може да бъде модел на всички за това ... България има финансова дисциплина. В същото време България продължава да бъде най-бедната страна в ЕС. И това, че хората консумират финансова дисциплина е изключително важно. България има причина да съобщи, че от Гърция може да се очаква това, което ние направихме през последните 10 или 15 години. Превръщането ни в модел за другите, при тази степен на доход и просперитет, според мен, тук малко повече скромност няма да ни навреди”, посъветва Кръстев, визирайки изявленията на премиера Борисов и финансовия министър Дянков.

"През 1991 година въпросът беше – как да направи Западът от България Гърция, как да бъде демократизирана страната, как да бъде създадена пазарна икономика. Ако погледнете 20 години по-късно, въпросът е – как от Гърция да бъде направена България? Страна, която, може би, има сравнително ниски доходи, и страна, която ще трябва да мине през изключително болезнен период, но страна, в която има финансова стабилност и в която хората не са на улицата. Мисля, че това обръщане – как от Южна Европа да бъде направена Източна Европа е изключително интересно. И тук България има какво да каже и как да участва не само от гледна точка на това какво са правили правителствата, а как са се чувствали хората в този период”, заяви Кръстев.

Поне три или четири неща си заслужава да бъдат припомнени от 2011 г. Едното, ако погледнете кой беше обявен за "Човек на годината” от сп. "Тайм”, ще видите, че това беше протестиращият човек. И протестиращият човек протестираше на различни места в света. Протестираше срещу различни неща. Но 2011 г. навярно е една от годините през последното десетилетие, когато е имало най-много хора на улицата – в Арабския свят, в Мадрид, Лондон, в Русия, в САЩ", припомни политологът в интервюто си в сутрешния блок на Нова телевизия.

"За мен, поне, една от най-големите изненади беше на колко много различни места млади хора се изправят и се опитват да разберат какво им се случва. Не какво се случва въобще, а какво им се случва. И специално случаят на Европа, ако погледнете протестите в Мадрид, ако погледнете протестите в Лондон, мнозина се опитваха да разказват това, което се е случило през 2011 г. като едно повторение на 1968 г. Но всъщност разликите са повече от приликите. Ако през 1968 г. млади хора излизаха на улицата и казваха, че не искат да живеят в света на родителите си, сега вие виждате млади хора, които казват – искам да живея като родителите си, но не ми позволяват това, искам да имам социалната сигурност, която родителите ми са имали, искам да имам доходите, които са имали. В този смисъл, една обърната и интересна ситуация”, каза Кръстев.

Другото събитие, което той открои, беше аварията в японската АЕЦ "Фукушима” и начинът, по който Германия реши да гледана своята ядрена енергетика – тоест, да приключи с ядрената енергетика.

"Германия ще трябва да плати висока финансова цена за промяната в енергийната си политика. Дали това ще се окаже вярно решение или не, е трудно да се каже. Но най-важното, което поне мен ме впечатли, че то беше решение, взето буквално в рамките на една седмица. И това е третото нещо, което мисля, че силно започна да се променя – как се вземат решения?”, отбеляза той.

"Не какви решение се вземат, а как се вземат решения. Изведнъж се оказа, че много лесно и много бързо хора могат да се окажат на улицата, без предварително да са имали дори идеята това да се случи. Между другото, случващото се в Русия през последните няколко дни ясно показа това. От тази гледна точка, новите медии рязко променят начина, по който хората могат да се организират. В същото време, обаче, за хората, които са във властта и които трябва да вземат решения, също рязко се намали времето, в което може да бъде взето едно или друго решение. Ние все повече живеем в свят, в който нямаме много възможност да обсъдим това, което ще бъде решено, и по-скоро коментираме вече взети решения”, коментира Иван Кръстев.

Според него 2012-та не е годината, в която икономическата криза ще завърши.

"Най-вероятно през 2012 г. икономическата криза ще стигна по-висока точка за Европа. Тази криза е различна от кризите през 30-те години - голямата депресия и тази през 70-те г. на XX век. Сега хората базово не се доверяват. Новият модел на правене на политика е пораждане на доверие. Освиркващият човек все повече ще бъде част от политическия пейзаж в България и по света. Все повече хората ще се отнасят към политиците така, както се отнасят към електротехниците: Имам проблем, ела и до два часа да бъде решен", посочи Иван Кръстев.

"Не очаквам големи радикални реформи, тъй като икономическата ситуация в Европа може да се промени. Реформи се правят веднъж, защото ги искаш и защото не може да не ги направиш. Ситуацията може да се промени по начин, който да застави всяко правителство да приеме неща, които са важни. Европа като цяло остарява и ние сме много различи демографски. През 2050 г. около 35% от населението на Европа ще бъде около 65 годишно. Равенството ще се промени. Обществото ще става все по-възрастно", заяви Иван Кръстев.

"2012 нека да бъде годината на замислящия се човек”, обобщи политологът.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional