Люк Андре, в. "Фигаро", 24 декември 2011 година, Франция
Германия може и да си остава най-голямата икономическа сила в еврозоната, но тя има и своите тъмни петна. Едно от тях в миналото беше перлата на германската промишленост - областта Рур. Днес според експерти Рур е областта с най-много проблеми в Германия. Специалистите намекват по този начин, че в провинцията процентът на хората, живеещи в бедност е особено висок.
Населението на Рур наброява 5 милиона души, които с всеки ден са изправени пред все по-големи трудности след залеза на миннодобивната промишленост и на черната металургия. В големите градове на Рур всеки пети жител живее в бедност. В Дортмунд съотношението е дори 23 процента от населението, което се равнява на процента на бедните в най-необлагодетелстваните райони на бившата Германска демократична република. За най-бедни в Рур се приемат домакинствата или хората, получаващи по-малко от 60 процента от средната заплата за страната. За семейните двойки с две деца това означава по 1735 евро, докато за живеещите сами хора - по 826 евро.
Бедността в Рур от години е по-висока от средната за страната и тенденцията е към увеличаване, посочват анализатори. За да подчертаят спешността на положението, те предупреждават: "Ако в Рур избухнат размирици, властите много трудно ще успеят да ги потушат". Това е шокиращо предупреждение в една страна, която с изключение на демонстрациите на 1 май, почти не е преживяла сцени на градски бунтове и размирици, подобни на случващите се във Франция и Великобритания.
"Засега няма индикации, че подобна опасност тегне над Рур", посочва синдикатът на полицейските служители в провинция Северен Рейн-Вестфалия, в състава на която влиза и Рур.
Според някои наблюдатели обаче не толкова самата бедност, колкото неравенството нажежава ситуация в Рур. Изследвания на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) показват, че пропастта между богатите и бедните се задълбочава много повече в Германия, отколкото в
повечето развити икономики. Заплатите на най-бедните в Германия нарастват с мравешко темпо (с 0,1 % на година през последните 20 години). Това е далеч по-малко от увеличението с 1,6 % на година за последните 20 години в по-необлагодетелствани икономики.
Подобни изводи налагат реакция на политическите кръгове, защото икономическият растеж "не удържа обещанията си" в областта на борбата с бедността. Явлението бедност през последните години нарасна средно на национално ниво средно с 14 - 15 % независимо дали най-голямата икономика в еврозоната процъфтяваше или беше в рецесия.
Повишаването на безработицата е една от негативните страни на структурните реформи, извършени в началото на първото десетилетие на 21 век от канцлера и социалдемократ Герхард Шрьодер с цел Германия да стане по-конкурентоспособна страна. Увеличаването на ниско платените работни места в условията на липса на обща минимална работна заплата, както и увеличаването на работните места на половин работен ден, създадоха кохорти от бедни работници. Те са 20 процента от активното население на Германия, тоест 6,5 милиона трудещи се, които взимат по-малко от 10 евро на час, според неотдавнашно изследване на Университета Дуисбург-Есен.
Норбер Рьомер, представител на социалдемократите на власт в Северен Рейн-Вестфалия, си дава сметка за опасностите, тегнещи над социалния мир в провинцията, главно в Рур.
"Правим каквото е по силите ни на ниво провинциално управление. Само че и федералната държава трябва да положи повече усилия и да вложи повече средства. Разбира се, развитието
на източната част на Германия е необходимо, но това не означава, че западните провинции трябва да бъдат изоставени на произвола на съдбата", казва експертът и препоръчва структурните помощи да бъдат пренасочени.
(БТА)