ред. статия на в. "Гардиън", 25 декември 2011 г.
Един от неголемите челни автомобилни удари, който обаче може да се окаже част от верижна катастрофа в Европейския съюз догодина, се случва в Унгария. На волана на автомобила, в случая
трабант, е премиерът консерватор Виктор Орбан - човек, обещал да постигне истинска промяна на режима на мястото на провалената по думите му през 1989 година. Предприетите от него широки
персонални промени стигат много по далеч от промените, които стават след идването на дадена партия на власт. Той използва съкрушителната си изборна победа, за да съкруши държавните институции. Постовете на президент, генерален прокурор и шеф на сметната палата се заемат от членове на партия ФИДЕС, правомощията на конституционния съд, върховния съвет, бюджетния съвет и централната банка бяха орязани, а държавна агенция надзирава медиите. Поколение съдии, директори на училища и болници ще бъдат сменени чрез съчетание от конституционни промени (намаляване на възрастта за пенсиониране на съдиите) и 39 основни закона (които трябва да бъда одобрени от две трети от
парламентаристите) за реформа в областта на избирателните права, пенсиите и финансирането на партиите. Орбан наистина представлява революция, но не за бедните. Той използва изпълнената със сътресения история на страната си, за да върне часовника назад. Според партийното виждане Унгария вече не е република, а "страната на унгарците", което включва унгарците, живеещи зад граница, и върви в комплект с карта на "Велика Унгария". Партията му флиртува и с крайнодясната формация
"Йоббик", чиято униформена охрана тероризираше ромите в едно село в Северна Унгария. За да се угоди на "Йоббик", един площад беше прекръстен на името на писател антисемит, осъден за военни
престъпления в Румъния.
При този процес Орбан отчужди всички естествени приятели на страната си. Хилари Клинтън, ЕС и Международният валутен фонд - всички те в определен момент се отдръпнаха. Причината за това е
не унгарският държавен дълг (80 процента от брутния вътрешен продукт - най-високия в Централна Европа), а правителството. Скандалът се завихри около законите, които според ЕС ще подкопаят независимостта на централната банка и които, както заяви Жозе Мануел Барозу, нарушават европейското законодателство. Брюксел реши да играе с Орбан твърдо. Никаква промяна в законодателството, а изгледите за финансиране, което би дало възможност на Унгария да си върне достъпа до пазарите, също са бледи. Сякаш за да подчертае това, второто понижаване на кредитния рейтинг на Унгария за месец до "страна с висока степен на риск" миналата седмица изстреля лихвите по
петгодишните държавни облигации над 9 процента.
Реакцията на Орбан досега беше да държи крака си на педала на газта, насочвайки колата неумолимо към огромното насрещно европейско возило. По-същественият въпрос е дали Орбан е
единичен случай, понеже би било кошмарно, ако се окаже, че неговият вид ксенофобски, десен национализъм се е превърнал в норма в периферията на Европа.
(БТА)