2011-а - кошмарна година за гърците

           Годината, която си отива, остави една Европа без блян, остави стария континент да затъва в икономическата криза, а гръцкият народ да понесе най-насилствения спад на жизнения си стандарт за последните 60 години.
           Нека повече да не се връща една толкова отвратителна  година като тази, която свършва! Няма съмнение, че за гърците 2011-а бе със сигурност най-лошата година след края на Втората световна война и Гражданската война.
           Целият ни народ не само претърпя най-насилственото понижаване на жизнения му стандарт през последните 60 години, но  и вече навлезе в орбита на икономическа и социална нищета, която за момента показва, че е на път да го тласне към пъкъла, без каквато и да е надежда за бягство от там.
           Управлението на Георгиос Папандреу се оказа пагубно.  При това до такава степен, че и най-вероятните негови приемници  на лидерския пост в  ПАСОК считат за необходимо да се отрекат от това управление, дори и това да е лицемерно за тях, тъй като те все още се надяват, че могат да бъдат избрани на председателския пост в тази до неотдавна мощна партия, създадена  от Андреас Папандреу.
           Цялата 2011-а бе за гърците една безкрайна Голгота. За късметлиите икономическото сгромолясване бе от порядъка на 20  на сто, за мнозина бе 30-40 на сто, уволненията пък бяха за
най-нещастните. Гърция се превърна в страна, потънала в морето на мизерията и отчаянието.
           Отиващата година е най-лошата и за останалата част от Европа с изключение на Германия. Ресткрикциите са навсякъде. Социалните договори се провалят.
           "Европейският блян" се превърна в кошмар. Еврото се клати със страшна сила. Почти никой от народните и социални слоеве не вярва вече в европейската интеграция. Европа загуби привлекателната си сила и буди отвращение, тъй като се възраждат  с нова сила националистическите и расистки стереотипи, доминирали десетилетия наред преди това.
           В Европа цари атмосфера, типична за периода между двете световни войни. Тя напомня за нещо от 30-те години. От една страна, икономическата криза галопира и съсипва, както и тогава, десетки милиони човешки живота, а от друга, се търсят решения извън институционалните марки в управлението на европейските страни.
           Хората гласуват за едни, а ги управляват други. Упадък. Тогава е имало безсилие за намиране на демократично решение, сега пък се прибягва до "технократите".
           Германия е щастлива с отминаващата година. Налагайки  без колебание своята политика на останалите държави членки от еврозоната и ЕС, Германия взима участие в нови сектори, укрепва
и задълбочава хегемонията си в Европа.
           Войната даде решение на страшната криза от 30-те години. Тя причини невиждани катастрофи, капитализмът се преструктурира и изгради, това, което бе сринато със земята, но заплати тежка цена, като загуби почти за половин век страните от  Централна и Източна Европа, преминали под контрола на
тогавашния страшен противник - Съветския съюз. Такава война сега  никой не очаква. Не е изключено обаче една тотална икономическа  война да причини милиони социални жертви.
           2011-а роди надежди, които до голяма степен бяха опровергани в арабския свят. Във всички монархистки прозападни режими, революционерите бяха потушени. В Египет революцията бере  душа. В Сирия бунтът бе потопен в кръв, както и в Йемен, където  все още е неизвестно дали ще победи. Само в Тунис бунтовните взеха превес.
           Още една арабска държава, Либия, богата на нефт и газ, стана през 2011 г. жертва на военна офанзива от страна на САЩ и НАТО плюс други техни съюзници с цел заграбване на енергийните й богатства. Либийският режим бе свален, Кадафи бе убит. Както впрочем стана в Ирак със Саддам Хюсеин. Само че Европа не се противопостави.

(БТА)