Потвърждава се правилото "халваджията за арабаджията"

Правителството на ГЕРБ направи нещо крайно нетипично: „пропусна” да назначи на важна позиция свой човек, подкрепяйки Александър Арабаджиев за нов мандат в Съда на ЕС. В разпространената по този повод официална биографична справка доста подозрително ( особено като за ГЕРБ, които имитират „бойни отношения” с БСП) отсъства най-същественият елемент от отговора на въпроса кой е номинираният- в случай, че за Министерския съвет е важен политическият контекст.

Предлагам да запълним с малко информация празнината в информирането на днешната общественост, за да си изясним картината с „борбата” на ГЕРБ срещу БСП и нейното завещание.

Или Арабаджиев е минал открито в лагера на Бойко Борисов? Не знам. Както също не се наемам да кажа нищо по въпроса за професионализма на Арабаджиев, но пък твърдя, че няма по-представителен от него за политическата пристрастност на българските съдии към БСП, ако изключим неговия близък съратник и другар Любен Корнезов.

Арабджиев, който е два пъти депутат от БСП в 39-то и 40-то Народно събрание, е сред конституционните съдии, бетонирали политическото алиби на ДПС като легитимна българска партия чрез Конституционно дело № 1 от 1991 г., обнародвано като решение в бр. 35 на Държавен вестник от 28 април 1992г.

Приносът му ще да е бил много важен, защото тъкмо на него се спират от кабинета Станишев за избор на български съдия в Люксембург- мечта за всеки български ( и не само) юрист. По този повод вестник ”Капитал” припомня на 3 дек 2010 в статия, озаглавена ( по друг , повод) „Конкурс по имитация”:
„Когато преди четири години Александър Арабаджиев беше избран от правителството за съдия в Съда на Европейската общност никой не повдигна въпроса защо точно него – БСП беше част от управляващото мнозинство, а самият той – народен представител от тази партия. По своеобразен начин изборът беше предвидим. Дали това е правилно и дали това е най-подходящата кандидатура е съвсем друг въпрос.”

Авторът на статията Росен Босев пита тогава дали въпросната кандидатура е най-подходящата и ето че днес получава отговор: не само тогава, продължава да бъде такава и за ГЕРБ!

Декорираният от президента Първанов с най-високо държавно отличие орден „Стара планина” политик от БСП, се оказва незаменим. А в някои отношения- и незабравим. Например с особеното си мнение като конституционен съдия през 1996 г., обявил се срещу прелитането на натовски самолети към бивша Югославия. Това е периодът, в който Първанов водеше антинатовски демонстрации и пишеше сълзливи другарски писма в израз на солидарност със Свободан Милошевич, преди „чудодейно” да се прероди в привърженик на каузата на присъединяване на България към НАТО. Описал съм в книгата си „Президент на РъБъ” как се случва тази невероятна метаморфоза, отдавана обикновено на необикновения патриотизъм и мъдрост на др. Първанов: заради едни пари. Германските социалдемократи натискат Първанов като лидер на единствена соцпартия в Европа, която подкрепя Милошевич, да се откаже от тази линия и заплашват да спрат субсидията за БСП. Пристигналият за целта пратеник на фондацията на социалдемократите „Фридрих Еберт”, депутатът Гернот Ерлер, вдига бурен скандал на Първанов в кабинета на действащия президент Петър Стоянов през пролетта на 1997 г. Така Първанов от Милошевист става натовец. Това е история, която има съществено значение за разбирането що за „преход” е извършила БСП към „евроатлантическия” си избор. Но за съжаление до ден днешен си оставам самотен в нейното разгласяване: нито една българска медия, нито един български политик не пожела да се поинтересува дали случайно моя милост не си измисля нещо. Просто няма кой да попита недосегаемия Първанов дали е продал болшевишката антизападна нагласа на партията си заради германската субсидия- явно е политически удобно и коректно за всички да обясняват феномена с преобръщането на БСП по въпроса с някаква „естествена еволюция”.

При такава „липса на любопитство” не е чудно, че у нас и по света ще продължават да ни представят такива, като Арабаджиев . Да ни е честит отново!

После иди се напъвай да обясняваш публицистично, че било популистко и невярно да се обобщава, че положението си е „халваджията за арабаджията”.

От: http://ivo.bg/