Мохамед Дарагме от Асошиейтед пресРазтревожено от кървавите размирици в Сирия, екстремисткото движение Хамас е изтеглило голяма част от кадрите си от по-нисък ранг от щаба си в Дамаск и е подготвило спешен план за преместване на ръководството му на различни места из целия Близък изток, заявиха за Асошиейтед прес високопоставени негови членове.
Според тях групировката остава лоялна към сирийския лидер Башар Асад и засега няма намерение да изостави базата си в Дамаск. Но те потвърдиха, че десетки членове от нисък и среден ранг вече са напуснали Сирия, където ситуацията със сигурността става все по-нестабилна.
“Повечето членове на Хамас са напуснали Дамаск. Имаме резервен план за евакуация, ако нещата се влошат”, заяви високопоставен представител на Хамас, пожелал да се запази анонимността му, тъй като говори за секретна информация.
Подкрепяната от Иран палестинска групировка е базирана в Сирия от повече от десетилетие. Асад позволи на Хамас, смятан за терористична групировка от Израел и Запада, да използва територията на страната му за военно обучение и му осигури ценен щаб в сърцето на арабския свят.
Но въстанието в Сирия постави Хамас в трудно положение. Според ООН повече от 5000 души са загинали вследствие на избухналото през март насилие и групировката е наясно, че е отъждествявана с репресиите на правителството.
Ако Хамас се изтегли напълно, това може да го принуди да промени начина му на действие, тъй като лидерите му ще се разпръснат из целия регион, а и новите им домакини може и да не им предоставят толкова голяма свобода. Върховният лидер на Хамас Халед Мешаал например ще отиде в Катар - страна от Залива с тесни връзки със САЩ. Някои лидери ще се преместят в друг близък американски съюзник - Египет, а други ще се озоват в Ливан, Турция или в управляваната от Хамас ивица Газа.
Един от лидерите на движението в неговия бастион Газа - Фаузи Бархум “се надява, че Сирия ще излезе бързо от тржката вътрешна криза, намирайки политическо решение, което да предотврати по-нататъшни кръвопролития в страната”. Той каза, че “не е вземано решение” да се напуска Дамаск.
Този план е пореден признак за промяна в ислямистката групировка вследствие на Арабската пролет в Близкия изток. Ефектът от въстанията беше смесен за Хамас. От една страна, съюзници като Сирия имат проблеми. От друга, ислямистки групировки постигнаха големи успехи чрез мирни избори. Макар и лидерите на Хамас да казват, че те не са се отказали от мечтата си за унищожаване на Израел, те зглежда осъзнават също, че могат да постигнат целите си и по мирен начин.
Тези дни Мешаал заяви, че Хамас ще се преориентира към ненасилствени протести срещу Израел, макар че не стигна до отказ от насилието.
Той също така намекна, че Хамас може и да приеме палестинска държава редом с Израел на Западния бряг и ивицата Газа - териториите, завзети от Израел през войната от 1967 г. В миналото движението приемаше границите от 1967 г. като първия етап от елиминирането на Израел.
Миналата седмица Хамас започна и процес на присъединяване към Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в хода на помирението със съперника си - движението Фатах. Доминираната от Фатах ООП отдавна се стреми към политическо уреждане на конфликта с Израел. Присъединяването към ООП ще даде на Хамас право на глас, а може би и на вето в бъдещите мирни усилия.
Израелски представители отхвърлят всякакъв намек, че Хамас, избил стотици израелски цивилни граждани при самоубийствени атентати, ракетни нападения и други видове насилие, се е променил.Те припомнят хардлайнерските речи, произнесени този месец при отбелязването на 24-годишнината от създаването на групировката, когато ораторите гордо призоваха за “въоръжена съпротива” и за унищожаването на Израел.
“За съжаление няма признаци Хамас да е сменил екстремистката си програма с по-умерена”, заяви правителственият говорител Марк Регев.
Бархум каза, че движението не се е отказало от идеологията си. Вместо това според него то само е променило тактиката си, нагаждайки се към новите времена.
“Обстановката около нас е нова”, каза той. “Това не значи, че Хамас се отказва от правата си и от ясната си програма като съпротивително движение”.
Хамас започна своята трансформация в политическо движение през 2006 г., когато победи Фатах на палестинските парламентарни избори на Западния бряг и в Ивицата Газа.
Следващата година краткотрайно споразумение за подялба на властта се провали и избухна насилие, оставяйки Хамас да контролира Газа, а доминираната от Фатах Палестинска власт - да управлява Западния бряг. Двете страни сега водят преговори за помирение и се надяват да организират провеждането на нови избори в началото на следващата година.
Тази седмица Хамас отбеляза в Газа третата годишнина от израелската военна офанзива срещу ивицата. Операцията, предприета в отговор на многомесечен ракетен обстрел, уби 1400 палестинци, в това число стотици цивилни, и причини големи разрушения.
На възпоменателните церемонии ораторите един след друг изразяваха подкрепа за продължаваща въоръжена конфронтация с Израел. След тежките загуби в боевете, през последните три години общо взето Хамас запазваше примирие с Израел. Все пак се смята, че групировката е попълнила арсенала си с по-мощни оръжия.
Обаче според преподавателя по политически науки от Западния бряг Раед Неарат, близък до Хамас, под прикритието на реториката Хамас е в процес на важна промяна.
Той каза, че революциите в Близкия изток, както и изборите, на които огромна подкрепа спечелиха ислямистките движения в Египет, Тунис и Мароко, са окуражили Хамас.
“Арабската пролет направи движението Хамас по-уверено, по-прагматично и отворено.То вече е много по-уверено, че може да управлява”, твърди той.
Тази седмица министър-председателят на правителството в Газа Исмаил Хания напусна ивицата за първи път от завземането й през 2007 г., за да направи официални посещения в мюсюлмански страни с цел подобряване на отношенията. Първата му спирка беше Египет, където Хания се срещна с лидера на египетските “Мюсюлмански братя” - най-големият победител от първите парламентарни избори след падането от власт на Хосни Мубарак на 11 февруари. Планирани са и посещения в Судан, Катар, Бахрейн, Тунис и Турция.