Свободата днес и тук 27 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Тимшел. Истински истории

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
д-р Тони Филипов, http://www.reduta.bg

Искаше ми се да ви честитя Коледа и Нова година по малко по-различен начин. С някакъв текст, в който няма политици, депутати, попове и цялата останала фарисейщина… Текст, в който да ни има само нас, обикновените хора. Няколко думи, които да ни дадат сила да решим по нов начин християнската теодицея на родна почва, пък и извън нея… Защото тук и днес злото изглежда е спечелило пълна победа. Злото тържествува и ние все по-малко искаме да вярваме в нашия «всемогъщ, безкрайно добър и безкрайно мъдър бог”. Защо той не иска, или не може, да победи злото? Защо нечестните изживяват мечтите на честните, защо крадците раздават морал, защо подлеците изпълзяват до върха, защо…

Има много защо и твърде малко защото…

И докато се опитвах да напиша такъв текст, се сетих, че, всъщност, той вече е написан, че съм го чел някъде… Оставаше да си припомня къде… Спомних си една дума, която ме отведе при него – тимшел.

В „На изток от рая” има един много интересен образ – китаецът Ли. Веднъж Ли и Самюъл (друг, достоен за Оскар за второстепенна роля, герой) водят дълъг спор върху 16-те стиха от Четвърта глава на Битие. И по-специално върху стих 7, където Йехова попитал Каин защо е разгневен: „Нямаше ли да те приемат, ако беше постъпил добре? Но ако не си постъпил добре, грях ще легне на твоя праг и ще иска да вървиш по волята му, но ти трябва да го победиш.“

«Порази ме, разказва Ли на Самюел, именно това „ти трябва“, защото е като обещание, че Каин ще надвие греха.”

Това «ти трябва» засяда дълбоко в конфуцианския мир на Ли и той започва да изучава Библията. Сравнява „версия на крал Джеймс“ (превод на Библията, напревен през 1611 г. и посветен на крал Джеймс) с Американската стандартна Библия (превод от 1901 г.) Във втория превод вече е казано „Победи го!“

«Разликата е значителна. Това вече не е обещание, а заповед. И взех тогава да разсъждавам. Каква ли е била първоначалната дума в най-първия текст, та са били направени два съвсем различни превода?»

В българските преводи на Библията (поне в тези три, които имам) този пасаж е преведен по-близо до заповедта: «Но ти владей над него…»

След това Ли се допитва до четирима престарели и мъдри китайци, най-младият от които е над деветдесетте. За да решат загадката, те се заемат да изучават староеврейски. И стигат до древноеврейската дума „тимшел” – „ти можеш“.

«Дума, казва Ли, която предлага избор,  защото „ти можеш“ е равносилно на „ти не можеш“… Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека…»

„Ти можеш“, „Ти можеш да надвиеш греха“…

„Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва“. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи.”

„Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано.“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято.”

«Тези старци вярват на истинските истории, още като ги чуят, и познават какви са. Те са тълкуватели на истината. Знаят, че шестнайсетте стиха представляват една история на човечеството от всяка епоха, от всяка култура или раса. Те не вярват, че човек може да напише петнайсет стиха и три четвърти истини и същевременно да излъже с един глагол. Конфуций съветва хората как трябва да живеят, за да мине животът им добре и ползотворно. Но тук, тук имаме стълба, по която можем да се изкачим до звездите. И не можем никога да я изгубим, тя откъсва нозете ни от слабостта, от страха и от леността…»

«И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем…»

И от тогава човекът катери тази стълба до звездите, пада и пак тръгва, и пак пада… И само с това не съм съгласен, че може да се изкачи до звездите. Смисълът не е в това, смисълът е да се стреми към звездите. Когато се изкачи, това вероятно ще е краят, поне в сегашния, земен смисъл…

Чел съм, че прасетата например не могат да видят небето и звездите. Просто Бог така е направил шийните им прешлени, че те не могат да си вдигнат толкова главата. И за това гледат надолу и ровят в калта…

А човекът може. Тимшел! Ти можеш!

Трябва само да си повярваш. Да си повярваме.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional