V като вендета - Зад усмихнатата маска на протеста

- Умри! Умри! Защо не умираш!
- Зад тази маска се крие нещо повече от плът, г-н Крийди. Зад тази маска се крие идея. А идеите не ги ловят куршуми!

За много фенове на филма "V като вендета" този диалог навярно е придобил статут на лично кредо. За разлика от тях обаче авторът на едноименния комикс не е особено очарован от начина, по който неговата творба беше пресъздадена за широкия екран и навлезе в попкултурата. Все пак Алън Мур изрично е пожелал името му да бъде махнато от финалните надписи.

Въпреки това в разговор с The Guardian своенравният автор, който живее в Нортхемптън без връзка с интернет и от няколко месеца не е имал работещ телефон "поради принципни съображения", изглежда, се радва, че едно негово отроче – маската на Гай Фокс – е напуснала въображаемия свят на комиксите и превзема чисто физически всекидневието на 2011 г.



През последните няколко години маската на английския борец за права на католиците от края на XVI и началото на XVII век се появяваше все по-често на най-разнообразни протестни движения по света.

Носеха я гръцки анархисти, руски неонацисти, американски демонстранти от движението "Окупирай Уолстрийт", китайски дисиденти, египетски революционери, антиглобалисти и всякакви недоволни хора, протестиращи срещу това, което смятат за социална несправедливост.



Човекът зад маската

Алън Мур е свикнал творбите му от 80-те и 90-те години като "Пазителите" и "От Ада" да достигат широката публика, след като преминат през филтъра на Холивуд. Именно филмът от 2006 г. направи толкова известна маската на Гай Фокс – един от организаторите на провалилия се Барутен заговор от 1605 г., съгласно който сградата на парламента и крал Джеймс I трябвало да бъдат взривени.

Загадъчно усмихнатият лик е създаден през 1982 г. от Мур и художника Дейвид Лойд. Неотдавна маската се появи върху лицето на основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж, а художникът Шепърд Феъри я постави на мястото на образа на Барак Обама в известния си портрет "Надежда".


"Предполагам, че когато съм писал "V като вендета", дълбоко в най-потайните дебри на сърцето си съм си мислел: Няма ли да е страхотно тези идеи наистина да окажат влияние? Чувството е особено. Сякаш героят, който съм създал преди 30 години, някак е успял да избяга от пределите на въображаемото", коментира Мур.


"V като вендета" е антиутопия, която се развива във футуристична Англия от не съвсем далечното бъдеще, управлявана от тоталитарен режим. Срещу него се бори харизматичният революционер V, който през цялото време носи загадъчната маска и проявява завиден афинитет към Шекспировия сонет. Комиксът има 38 части, всяка от която е озаглавена с дума, започваща с буквата V.

"Тази усмивка е толкова завладяваща", казва Мур. "Опитах се да използвам нейната загадъчност, за да постигна драматичен ефект". Авторът, който се самоопределя като анархист, като цяло говори благосклонно за движението "Окупирай Уолстрийт" и неговите последователи, които използват маската заедно с лозунга "Ние сме 99%" като символ на своята кауза.


Определението "99%" е първоначално замислено като израз на недоволството на протестиращите от силното влияние на най-богатия 1% от населението на САЩ. "Когато видим море от маски на V, предполагам, че това кара протестиращите да изглеждат почти като един организъм – тези 99%, за които слушаме толкова много. Това само по себе си е внушително. Разбирам защо демонстрантите са харесали маската", коментира авторът. (Мнозина се сещат - а може и вдъхновяват - за финала на филма, където улиците на Лондон се изпълват с хиляди хора с маската, шапката и плаща на V.)


Според него с нарастващата й популярност маската вече е придобила и друга функция освен скриването на самоличността. "Тя превръща протестите в представления. Маската е много изразителна, създава усещане за романтика и драматизъм. Протестите, походите могат да бъдат много натоварващи, много изтощителни. Могат да бъдат и доста мрачни. Те са нещо, което трябва да се прави, но не е задължително да са изключително приятни – а всъщност трябва да бъдат", смята Мур.


Дилемата за Time Warner - "свободата срещу салама"

По ирония на съдбата именно хората, които протестират срещу могъществото на корпорациите, се превърнаха в добър източник на приходи за Time Warner – медийната компания, която притежава правата върху творението на Мур и обединява под шапката си издателството DC Comics, което публикува комикса "V като вендета", и студиото Warner Brothers, което засне филма.

Правени сa опити да се попречи на компанията да печели от продажбата на маските на V. Твърди се, че хакерската група Anonymous е започнала да внася маските директно от фабрики в Китай (по подобен начин във филма V поръчва огромно количество маски и костюми, заобикаляйки бдителното око на властите). Миналата година някои от участниците в демонстрация за освобождаване на Джулиан Асандж носеха маски на V собствено производство. Въпреки това всяка година се продават над 100 000 маски на стойност между 4 и 7 британски лири, част от които отиват в джоба на Time Warner.

Любопитно е, че за Мур този факт е по-скоро забавен, отколкото дразнещ. "Намирам за комично как Time Warner се опитва да балансира по това въже", казва той и обяснява, че чрез контакти в комиксовите среди е научил, че растящите продажби на маските са се превърнали донякъде в проблем за компанията. "Малко е неловко да си корпорация, която печели от антикорпоративните протести. Те не са нещо, с което тя би искала да бъде свързвана. Освен това тя не обича да отказва пари – това е против природата й".

Според Мур част от белезите на антиутопичното общество, описано във "V като вендета", се забелязват в днешния свят – например масовото използване на камери за наблюдение по улиците. Той изпитва особено задоволство от една сюжетна линия, която според него се е оказала пророческа благодарение на организации като Anonymous и WikiLeaks, превърнали се в трън в очите на правителствата по света.


"Причината въображаемият кръстоносен поход на V срещу държавата все пак да успее е, че властта разчита на централизирана компютърна мрежа, която той успява да пробие. През 1981 г. това не изглеждаше толкова близко до ума", обяснява Мур, който не е компютърно грамотен. "Измислих това просто защото реших, че ще направи историята по-интересна. Минават 30 години и се оказва, че това действително се случва", коментира доволно авторът.

Въпреки политическите си убеждения Мур държи да подчертае, че не е свързан по никакъв начин с действията на разнообразните протестиращи, които използват маската на V. Това обаче не му попречи да влезе в остър задочен спор със своя колега Франк Милър, автор на комиксите "Град на греха", "300" и недовършения "Черният рицар се завръща".



"Окупирай Уолстрийт" - герои или измет

Това се случи, след като Милър описа в блога си участниците в "Окупирай Уолстрийт" като "нищо повече от шайка хулигани, крадци и изнасилвачи, разбесняла се тълпа, подхранвана от носталгията по епохата на Уудсток и гнусно криворазбрано усещане за справедлива кауза". По повод тази тирада Мур заяви, че той и Милър имат "диаметрално противоположни възгледи по всякакви въпроси, но особено по отношение на движението "Окупирай Уолстрийт".

Мур определя антикапиталистическите протести по света като "напълно оправдан вик на възмущение" и подчертава, че според него те се провеждат "по изключително интелигентен, ненасилствен начин, което може би е още една причина Милър да не е особено очарован от тях". Според него, ако в протестите участваха "шайка млади отмъстители социопати с маски на Батман", Милър би се отнасял по-положително.

Според Милър "Окупирай Уолстрийт" представлява "непохватен, зле изпълнен опит за всяване на анархия" от "банда разглезени сополанковци, размахващи iPhone и iPad, които трябва да спрат да се пречкат в краката на работещите хора и сами да си намерят работа", тъй като "Америка е във война с безмилостен враг" в лицето на "Ал Кайда" и ислямизма (в последния комикс на Милър, озаглавен "Свещен ужас", супергероят The Fixer се бори с "Ал Кайда").


За Мур обаче участниците в "Окупирай Уолстрийт" са "просто обикновени хора, борещи се за права, които би трябвало винаги да са били техни".

Въпреки че волно или неволно е вдъхновил хиляди хора да излязат на протест, за самия Мур най-голямата проява на активизъм по думите му би била "едно хубаво мрънкане в местната кръчма". Той не си представя да сложи маска - "Би било малко откачено, не мислите ли?". И все пак очевидно се гордее, че толкова много хора – ако не 99%, то поне един голям блок, който не може да бъде пренебрегнат – предизвикват такива вълнения.

"Може би ще е по-добре властите да приемат, че това е новата ситуация, че в момента се случва история. Историята е нещо, което се случва на вълни. По принцип е по-добре да гребеш успоредно с тях, а не да се опитваш да ги спреш", смята той.

Докато пишел последната глава на "V като Вендета", Мур дълго време не се сещал как да я озаглави, тъй като бил изчерпал твърде много думи, започващи с V. Тогава го осенило прозрението – Vox Populi. "Гласът на народа. Мисля, че ако маската означава нещо в днешния контекст, то е именно това", смята Мур.