Лабилният човек

По няколко пъти на ден умираме, сриваме се с борсовите индекси, с курса на еврото, с поредното понижаване на някакъв рейтинг. Казваме си – това беше, свърши се, ето го краят. После се оказва, че светът все още си е на мястото. Човекът се люшка между една и друга лоша новина и трудно намира баланса, стабилна почва под краката си. Експерти говорят за нараснали душевни заболявания и депресии, макар и маскирани зад модното на Запад понятие burn-out, прегаряне.

При това човекът никога не е живял в по-добри, по-сигурни времена, поне в Европа и Северна Америка. Продължителността на живота расте, доскоро смъртоносни болести са преборени, равноправието между половете, човешкият живот и достойнството, защитата срещу всякакви форми на дискриминация се охраняват в международно-правни харти.

Неотдавна известният Харвардски психолог Стивън Пинкър шокира света с твърдението си, че насилието намалява. Да, днес не лошите, а добрите новини шокират: Пинкър твърди, че вероятността човек да загине от насилствена смърт днес е много по-ниска, отколкото в предишни времена. През 14 век в Лондон е имало 55 убийства на 100 000 души годишно, днес те са две, твърди той. Според Пинкър човекът днес се държи много по-цивилизовано, обратно на усещането за нарастващо насилие, идващо от репортажите за атентати и терористични актове.

Ние ли сме господари на живота ни?

Ако обаче външните обстоятелства са се подобрили, защо човекът сякаш е станал по-плашлив, по-несигурен? И обратното – защо в много по-тежки времена, когато е бил преследван и е съществувала опасност за живота му, той е показвал много по-голяма сила и устойчивост? Възможен отговор на този въпрос намерих в прощалните писма на осъдения на смърт от нацистите Хелмут фон Молтке до съпругата му Фрея. Книгата бе издадена от сина им неотдавна:

„Оставям те при тежки външни обстоятелства, но с голяма вътрешна сила и свобода, затова не се безпокоя за теб и синовете ни“, пише фон Молтке на жена си от берлинския затвор Тегел. Откъде идва тази вътрешна сила, когато външните обстоятелства са толкова тежки? И не е ли точно в това проблемът на съвременния човек, че се ръководи твърде много от външното, че му липсват вътрешни устои и упования?

Когато човек чете прощалните писма между двамата Молтке, които принадлежат към една от старите аристократични фамилии в Германия, се изумява от липсата на всякаква паника, въпреки че съпругът е на път да загуби живота си, а съпругата – да остане сама с две невръстни деца. Силата си двамата черпят донякъде от религиозните чувства, от свещените писания, на които те постоянно се позовават като извор на сила и мъдрост. Човекът в съвременните светски общества може би е загубил част от тези упования. Но това е само едното обяснение. Тези двама души просто поставят граници пред външните обстоятелства, които не могат да им вземат обичта, уважението, доверието, самоуважението, достойнството и вярата.

Обратно, днес външното доминира живота ни, ние сме зависими от него, глобалните обвързаности, медиите, социалните мрежи, новините, комуникациите и интернет пренасят събитията до всяко кътче и до всекиго в реално време. Сривът на финансовите пазари е срив на собствения свят. Огромното място, което се отделя на финансовия сектор, на новините около него, облъчването ни със съобщения за реакциите на пазарите на едно или друго събитие, на нечие изказване или оставка, всичко това нахлува в автономното ни вътрешно пространство. При това реакциите на финансовите пазари имат много общо с човешката психика. Нима всички трябва да се тресем в тази колективна истерия?

Bildunterschrift: Все повече се влияем от външния мрак

Пътуване към себе си

Но можем ли да запазим самообладание, устоите вътре в себе си, ако ги нямаме, ако те вече не се възпитават, ако отсъстват принципи, убеждения, ценности? Човекът трябва да се върне към себе си и да намери упованието вътре в себе си. Както бе казал един голям философ: "Моралният закон вътре в мен и звездното небе над мен."

По време на дискусия за човешките права неотдавна авторът на бестселъра „Въэмущавайте се“ Стефан Хесел каза нещо подобно. Според него човечеството трябва да се върне към единството с природата, нужни са му повече духовност и по-малко материализъм. Хесел е наричан „бащата на протестите от Уолстрийт“. Кратичкото му есе срещу равнодушието сякаш бе предчувствие, предтеча, но и подтик за годината на протестите. Този невероятен човек наближава 100-те години, но притежава повече енергия от младите, продължава да пътува и живее активно. Като участник във френската съпротива той се спасява като по чудо от смъртта в концентрационен лагер. Сам по себе си животът му е тържество на вътрешната сила над външните обстоятелства.