Кирчо Киров посланик?! Защо, г-н премиер?

Случи се привидно невъзможното: министър от кабинета на Бойко Борисов опроверга собствения си премиер. И го опроверга не по някакъв незначителен повод, а по твърде деликатния /поради многото увъртания/ проблем за отношението му към кадрите на Държавна сигурност.

Вчера Бойко Борисов обяви пред в. „Преса“, че шефът на НРС ген. Кирчо Киров ще бъде предложен за посланик. „Той е работил дълги години за държавата, редно е човек от такъв висок ранг да продължи да работи за държавата.“ – заяви достатъчно категорично българския премиер.

Днес обаче неговият външен министър не по-малко категорично се разграничи от това мнение. „Няма такова назначение.“ – каза той – „Правителството е казало, че посланици, които са били част от ДС, няма да бъдат изпращани в чужбина. Няма такава заявка на премиера, няма такова обсъждане. Аз ви казвам, че няма такова обсъждане. Не смятам, че можеш да изпратиш началника на разузнаването за посланик, особено ако е бил част от ДС. Това противоречи на волята на правителството и противоречи на волята на НС.“

Противоречи и на здравата логика, ако трява да бъдем точни. Защото никой не би имал доверие на такъв посланик – и той би бил в най-добрия случай марионетна фигура на синекурна длъжност. Всеки би виждал в негово лице поредния Авакум Захов, маскиран като ОЗ. Българският министър-председател обаче очевидно не мисли така. За разлика от своя министър той разглежда посланическото назначение като връчване на орден за добра служба.

Това разминаване в мненията може да има само две причини. Или на министър Младенов просто му е писнало от премиерското шикалкавене и е казал на своя глава какво мисли по въпроса – сиреч, сложил си е главата в торбата.  Или кротко и търпеливо е обяснил на своя премиер какъв огромен външнополитически гаф прави с това назначение, при което последният е махнал с ръка: виж там, замажи някак си тази работа.

По-вероятно е второто. Но и така да е – Николай Младенов пак би заслужил адмирации. Най-малкото защото е отстоявал своята позиция в ситуация, в която премиерът вече е казал обратното. И в още по-голяма степен – заради начина, по който е ревизирал премиерското мнение. Иска се кураж да заявиш: „Аз ви казвам, че няма такова обсъждане“ – дори и когато самият премиер ти е поръчал да го направиш.

Примери за поелите премиерския гняв в сродна ситуация има бол. Да си спомним само прецедента с шефа на НЕК, подписал на своя глава анекс 12 за АЕЦ „Белене“ – и уволнилия го Трайко Трайков.

Можем да си представим какъв вулканичен гняв би предизвикала репликата на външния министър, в случай че не е съгласувана с премиера зад кулисите на този нов, едва зачеващ скандал. По-трудно обаче можем да си представим на какво се дължи неговата екзотична идея – да направи Кирчо Киров посланик.

Много интересно как по-точно е работил за държавата именития генерал от 1975 г. до наши дни: 15 години като офицер от ДС и 17 – като такъв от НРС. Как ли ще си представят това назначение партньорските секретни служби от НАТО например, знаейки много добре пренадлежността на днешния генерал към структури, за които именно Атлантическия съюз бе основен враг – и които – включително и ген. Киров – получаваха своите специализации в школите на КГБ? И които и до днес може би си блъскат главите над фамозни феномени – от типа на странното „самоубийство“ на шефа на архивите на НРС Божидар Дойчев – тъкмо в момент, в който се подготвяше гласуването на закона за досиетата в НС – като това тази насилствена смърт, настъпила в самата сграда на НРС, беше укривана повече отг денонощие...

Известно е, че идеята този дългогодишен ДС-кадър да се прати посланик не принадлежи на Бойко Борисов. Преди да бъде изразена от него, тя е била обсъждана в президентството – и авторското право върху нея пренадлежи на отиващия си псевдопрезидент Георги Първанов, който се явява и нещо като колега на ген. Киров по ДС-линия.

Очевидно секретния сътрудник на Първо главно управление на ДС Гоце иска да повтори своя подвиг с изпращането на Никола Филчев като посланик в Казахстан – и да затвърди абсолютния си рекорд по нелепи назначения. Не че няма защо, разбира се. Под крилцето на Филчев се осъществяваше посредничеството между мафията и властта – един процес, в който с пълна сила участваше и президента на България, и увъртелия се около него кръг олигарси. Генерал Киров обаче има и персонални заслуги – най-вероятно нему дължим липсата на онези тридесет и няколко странички от досието на персоната, която все още се води български президент.

Бойко Борисов обаче? Той пък защо?