Гърците забравят неволите, улисани в турски сериали

Когато научи, че клиентът му е шеф на истанбулска компания, разпространяваща в Гърция турски телевизионни сериали, шофьорът на такси в Атина се протегна към телефона си и се обади на жена си, а после й даде да говори с човека на задната седалка.

“Тя искаше да разбере какво ще се случи по-нататък.  Очаквах успех, но не чак толкова”, разказва, смеейки се, изпълнителният директор на агенция “Глобъл” Иззет Пинто.

Всичко започна, когато ударените от кризата гръцки телевизии си дадоха сметка, че да купуват пищните разкази за забранена любов, изневери, лоялност към рода и предателства от техния дългогодишен съперник в региона - Турция, е по-евтино отколкото те самите да заснемат такива.

Наситените с действия драми се превърнаха бързо във фаворити по класациите въпреки факта, че се излъчват на турски език със субтитри на гръцки, и спечелиха верни привърженици сред гърците, обезверени от най-тежката финансова криза в страната в последните десетилетия.

Местните коментатори говорят даже за вид турска инвазия, визирайки  историята на враждебност между двете държави, които на няколко пъти за малко да започнат война. Последният подобен случай бе през 1996 г.

Отношенията се затоплиха, а природните бедствия и в двете страни сближиха гърци и турци. Гърците обаче знаят малко за ежедневния живот на турците и обикновено гледат на турското общество с критично око.

“Това, което турците не постигнаха с 400 години военна окупация, ще постигнат с телевизионна окупация”, написа гръцки блогър в интернет, намеквайки за владичеството на някогашната Османска империя, в чиято територия влизаше и сегашна Гърция и която се разпадна в началото на 20 век.

Панорамните кадри на кварталите в Истанбул, които някога са били дом на големи и звучни гръцки общности, събудиха също чувство на носталгия в гърците за мястото, което те наричат “Градът” или Константинопол.

“Тези сериали ми напомнят за различна епоха, за Гърция от 60-те години, когато в живота доминираха хората, а не материалните неща. Гледам ги, за да не се депресирам”, заяви 65-годишната зъболекарка Елени Катцика.

Гърците са толкова въодушевени от сериалите, че групи туристи започнаха да организират пътувания до остров Бююкада край Истанбул, само за да позяпат снимачната площадка на една от най-хитовите драми - “Съдба”.

Докато удря печати на паспортите в пълно с хора полицейско управление, млада служителка гледа към малък портативен телевизор в края на бюрото си, който показва повторението на сериала “Любов и наказание”.

Телевизионните рейтинги на сериалите в малката държава с 11-милионно население достигнаха до 40 процента през лятото, като бяха измествани от първите места само от мачове на Шампионската лига. По-големите телевизии Антена 1 и Мега се конкурираха, като излъчваха сериали в 21 часа, а повторенията им в късния следобед.

“Осъзнах, че омразата се създава от хората на върха. Не се вижда лошия враг, вижда се истинския турчин, който се влюбва, който изпитва болка, който е като нас”, заяви 21-годишната студентка по право Ангелики Папатанасиу.

В резултат на това десетки гръцки страници с почитатели във Фейсбук са обсипани с турски думи като “харика” (прекрасен) и “гюзел” (хубав). Някои гръцки списания започнаха да продават компактдискове за интензивно изучаване на турски език.

Някои турци трудно разбират успеха на сериалите в Гърция въпреки близостта на двете държави, които в някои места са отделени само от няколко мили.

“За мен това е шокиращо. Гърците имат нужда от друг вид забавления, за да забравят проблемите си. Тези сериали като че ли отговарят на търсенето за момента”, заяви Аслъ Тунч, преподавател в Истанбулски университет.

Сериалите представляват също така пътуване назад във времето към дните, когато икономиката бе по-добре, когато се спазваха традициите, когато ваксаджии имаше на всеки ъгъл, а бакалията бе място за среща.

“Езел” (безкрайност) и останалите сериали описват една изгубена характеристика на гръцкото общество, която бе погребана през последните години”, написа романистът Никос Хеиладакис в статия за местен вестник за успеха на един сериал. “В днешния грък се събужда изгубената идентичност”, написа той.

По определен начин сериалите изнасят турската култура дори и на един съмнителен пазар като Гърция, заяви Пинто от агенция “Глобъл”.

“Гърците се чувстват по-близко до турците отколкото преди. Понякога меката сила е по-важна от политическата сила”, заяви той за Ройтерс.

Не всички обаче споделят неговото мнение.

Десетки страници със заглавия като “Смърт за турските сериали по гръцката телевизия” или “Център за рехабилитация от турските сериали” се появиха във Фейсбук от граждани, които искат някои сериали да слязат от екрана, защото части от тях са снимани в Северен Кипър.

“Забравиха ли (телевизиите) през какво преминаха гърците. Някои неща не могат да бъдат забравени, не могат да бъдат задраскани от гръцката история”, пише в един пост.

За момента обаче влиянието на сериалите върху публиката остава силно, а Пинто, чиято компания разпространява сериалите на гръцките телевизии и още в поне 30 държави, очаква да продава около пет или шест сериала на година в Гърция.

През следващата година ще се излъчва противоречивият хитов сериал “Великолепният век”, разказващ за 16 век и султан Сюлейман Великолепни, който за момента може да се намери само на диск. Списанията, които предлагат дискове с епизоди от сериала, се продават за часове.

“Не съм изпуснала нито един епизод”, каза Янис Панагулис, 40-годишен работник. “Така ще проговоря турски. Кой можеше да си представи подобно нещо?”.