Гръцката външна политика през 2012 г.

Новата година за Гърция едва ли ще е по-добра от предишната, както в сферата на икономиката, така и във външната политика.

Докато през изминалата година страната бе заета с икономическата криза, международната и регионална обстановка търпи непрестанни промени. Належащи за Гърция обаче са не само икономическите, но и въпросите, свързани с външната политика, тъй като страната е изправена пред много предизвикателства. 

Гърция има нужда от регионална роля и страната трябва да извлича стратегически дивиденти в европейски план като за това трябва да се възползва от привилегированите отношения с важни държави като Русия, Китай, Израел или Иран.

Това трябва да стане или заради националните интереси, или за да може Гърция да играе ролята на допълнителен мост между тези страни и Запада.

Отношенията ни с Турция са в режим на “автоматичен пилот”.  Очевидният обрат в съотношението на силите в двустранен план, очакваните вътрешнополитически процеси в тази съседна държава, както и промените в региона най-вероятно ще изискват по-енергични действия. Най-малкото е нужен стремеж за запазване на  “спокойния климат” в отношенията с Турция.

Решението на Международния съд в Хага със сигурност е един неприятен развой на събитията, който изглежда няма да донесе преки ползи за БЮРМ, освен да засили пропагандните атаки от страна на нейни представители. Със сигурност в интерес на Гърция е да затвори тази кървяща рана. Разбира се, това не би трябвало да става с отстъпления. 

За съжаление, управляващите в съседната държава не показват склонност за постигане на някакъв “достоен компромис”. Гърция трябва да се опита да покаже  недобросъвестното отношение на Груевски към нея, но и да запази отворени каналите за комуникация.

Трябва да погледнем с по-голямо внимание и отношенията ни с Албания.

Събитията в Близкия изток ще продължат да са “взривоопасни” и би било полезно Гърция да играе роля, макар и ограничена, както на национално ниво, така и по линия на Европейския съюз.

По-нататъшното развитие на отношенията с Израел може да донесе ползи както за Гърция, така и за отношенията й със САЩ.

Енергийният сектор представлява особен интерес. Трябва да направим всичко нужно, за да преминат планираните тръбопроводи за нефт и газ през гръцка територия, а също и да разработим енергийите находища в Западна Гърция и южно от остров Крит.

На фона на особено негативния имидж и изключително оскъдните средства, с които разполага министреството на външните работи, Гърция не притежава големи възможности, за да води активна външна политика.

Гърция днес се управлява от коалиционно правителство, което е призвано да обсъжда въпроси, но не и да взима сериозни решенияпо тях. За това е нужно да се действа със здрав разум, изобретателност, но и със смелост, тъй като страната не може да си позволи лукса да бъде само наблюдател на външнополитическите процеси.