Турското правителство трябваше да се извини

       Турция приключи 2011 година с ужасна кървава баня. През нощта на 28 декември 35 кюрдски селяни, за които бе съобщено, че  са извършвали контрабанда с бензин и чай от Ирак, бяха убити от
 бомби на турски бойни самолети. Очевидно армията ги обърка с терористи от незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК), които използват същия маршрут в планината за атаки срещу турски
военни цели. Жертвите обаче са били просто млади мъже и момчета,  които се опитвали да изкарат прехраната си в този беден район.
       Първото нещо, което трябва да се направи при трагедия като тази, е да се изрази съчувствие за загиналите и съболезнования на техните семейства. Фактът, че жертвите са били  замесени в контрабанда, въобще не може да бъде извинение за трагичния им край. В този най-беден район на Турция контрабандата е била начин за препитание десетилетия наред, тъй като естествените търговски пътища бяха прекъснати от неестествената граница между Турция и Ирак.
       Доколкото разбирам от местните репортажи и официалните изказвания, ето какво се е случило: Група от почти 40 мъже и момчета от село Ортасу, точно до границата с Ирак, са преминали на иракска територия с мулета, след което се върнали вече натоварени. Безпилотни самолети на турската армия забелязали кервана и го следили в продължение на няколко часа. Базирайки се  на предполагаеми  "разузнавателни данни", че това би могло да бъде замаскирана група бунтовници на ПКК, армията първо изстреляла сигнална ракета, а след това няколко предупредителни изстрела. Когато групата по-скоро започнала да бяга вместо да се  предаде, армията решила, че наистина става въпрос за бунтовници на ПКК и ги бомбардирала, при което всички те загинали.
        Кюрдските националисти твърдят от самото начало, че става въпрос за преднамерено масово избиване. Селяхаттин Демирташ, лидер на прокюрдската Партия за мир и демокрация, определи инцидента като "още едно клане на кюрди". Ахмет Тюрк, друг известен кюрдски политик, дори го нарече "геноцид". По-късно местният околийски управител, който отиде на погребението, за да поднесе своите съболезнования, бе нападнат от прокюрдски активисти.
       И все пак няма конкретна причина да се смята, че това е било преднамерено бомбардиране на цивилни. Подобно избиване би могло само да навреди на турското правителство. Освен това
въпросното село - Ортасу, дори не е едно от "селата, подкрепящи ПКК" в региона. По-скоро обратното, там живеят няколко "селски пазачи", които получават оръжия и заплати от турското правителство, за да се борят срещу ПКК. Освен това много от гласовете в селото отиват за управляващата Партия на
справедливостта и развитието (ПСР).
       Затова, освен ако няма доказателства за противното, съм склонен да мисля, че инцидентът е трагична грешка във войната на  Турция срещу тероризма - не много по-различна от онези, които
американските сили допуснаха няколко пъти в Афганистан.
       Това обаче нито облекчава болката на семействата, които загубиха синовете си, нито снема отговорността на турското правителство. Затова още от самото начало казах, че правителството трябва да поднесе искрено извинение и да компенсира семействата на жертвите, както и че премиерът Реджеп
Тайип Ердоган трябва да ги посети лично.
       До момента са предприети само част от тези мерки. И правителството, и армията изразиха "съжаление" за загиналите. Няколко министри посетиха семействата, а премиерът Ердоган им се
 обади по телефона. Ердоган и неговият заместник Бюлент Арънч направиха също публични  изказвания, в които изразиха скръбта си и съобщиха за компенсации. До момента обаче все още никой не е произнесъл думата "извинение" въпреки факта, че Турция изисква категорично подобно извинение от Израел за извършените убийства на кораба "Мави Мармара".
       За мен това е просто разочароващо. Всъщност, правителството на ПСР направи добре като поднесе извинения за предишни престъпления на турската държава, като например клането  в Дерсим през 1937 година. Едно нещо е обаче да се извиниш за извършени от бивши правителства престъпления, а друго да се извиниш за своите собствени. ПСР, за съжаление, като че ли няма кураж за последното. 

(БТА)