СЪВРЕМЕННИТЕ ПРОРОЦИ

Съвременните пророци, за разлика от библейските, работят на научна основа. Знаем защо е така – днес науката, а не чудото е гаранцията за достоверност.

Бедата е там, че днес, във века на масовата култура, можеш да достигнеш до съзнанието на хората само ако си бестселър. Иначе казано, за да станеш известен колкото Тарзан или Хари Потър, трябва поне да достигнеш техните тиражи. Трудно, почти невъзможно е да си представим как едно научно съчинение постига това.

Но науката затова е и наука – за да се справя с наглед нерешими неща. В ред случаи се оказва достатъчно само да намериш подходящо заглавие, кореспондиращо с ценностите на масовата култура и достатъчно провокативно, за да привлече вниманието на масмедиите. Тогава те ще го тиражират в нужния размер. Съдържанието под него така и така няма да се прочете от мнозинството, но това не е и необходимо. А понякога дори е и полезно – по този начин се поддържа усещане за тайнственост около него.

Достатъчно се оказва, например, да озаглавим написаното от нас „Краят на историята”. Звучи като „краят на света”, нали?  Веднага ни отпраща към пророчеството на маите. И медиите го налапват. Или „Сблъсъкът на цивилизациите” – което си е нещо съвсем като "Междузвездни войни", тоест, ползуващо ресурса на друг рефлекс на масовото съзнание.

В „Сблъсъкът на цивилизациите” Хънтингтън изследва частен случай на явление, описано още от Тойнби – срещата на съвременната Западна цивилизация с нейните посестрими. Само че Тойнби го нарича с далеч не толкова драматичен термин – „срещи на цивилизациите”. И то остава известно само на малцина професионалисти. А ако Фукуяма беше нарекъл известната своя статия не „Краят на историята”, а, да речем, „Тържеството на либералната демокрация” - което заглавие отразява действителното й съдържание, то името му надали щеше да е известно извън чертите на учебното заведение, в което преподава.

Тези случаи имат своя предшественик в лицето на Шпенглер с неговият „Залез на Запада”. Който пък несъмнено ни отпраща към „Залезът на боговете” – сбърканото название на популярната тогава драма от скандинавската митология.

Трябва да отбележим, че това все пак е преходен успех. На времето известността на Шпенглер се е съизмервала с тази на Тарзан. Но днес Тарзан е почти забравен и новите пророци трябва да се състезават с Хари Потър – докато на свой ред бъдат забравени заедно с него.

***

Това малко длъжко встъпление няма за цел да ни предпази от лъжепророци. Целта му е по-скромна – да коментира тезата на един от тях. Тези дни Франсис Фукуяма се изказа отново под малко странното заглавие – „Бъдещето на историята”. Казаното от него предизвиква недоумение още от първото изречение:

„Както глобалната финансова криза, която започна през 2008, така и продължаващата криза на еврото, са продукти на модела на слабо регулиран финансов капитализъм, който се появи през последните три десетилетия.”

Този цитат се вписва в поредицата изказвания на политици и анализатори от последните години, обясняващи кризата с недостатъчна държавна намеса. Ключовите думи в него са „слабо регулиран”. Очевидно авторът смята, че ако системата е била „по-силно регулирана”, не би трябвало да стигне до криза.

Нека видим как изглежда тази слаба регулация, довела през 2008 до първото сътресение на финансовия пазар. Няма да разглеждаме постоянно и отдавна действуващите прокризисни фактори, като липсата на качествени пари или наличието на централни банки, определящи политиката на пазара. Ще се спрем само на конкретните мерки, довели до началото на кризата – спукването на имотния балон в САЩ.

Например, по времето на демократа Катър беше създаден, а при демократа Клинтън – доусъвършенствуван така нареченият Закон за общественото реинвестиране („Community Reinvestment Act”). Той има за цел да разшири достъпа до кредити и да намали „дискриминационните кредитни практики”. Под "дискриминационна кредитна практика” този закон разбира, например, навика на банките да дават заеми само срещу гаранция,. Или да искат кредитополучателят да притежава предварително някакви пари, за да му дадат още. Тоест, все неща, имащи за цел да отсеят несериозните кредитополучатели и да гарантират възвръщаемостта на заема. В страната има малцинствени групи, чиито членове са масово некредитоспособни. Законът им осигурява предимства при получаването на заеми.

Така се създава законова възможност за раздаване на банкови заеми без гаранция на неплатежоспособни лица. Две големи, на практика държавни, финансови институции – известните Фреди Мак и Фани Мей - се специализират в отпускане на кредити за жилища при тези условия.

Раздаването на пари без възвръщаемост винаги има еднакъв край. Рано или късно достатъчно хора не могат да върнат взетото и това повлича със себе си цялата система. В този случай провалът се дължи именно на държавното регулиране. Можем да го наречем и слабо – в смисъл, че ако то беше по-обхватно, кризата можеше да настъпи и по-рано.

Този факт дава основание да подложим на съмнение казваното от икономическите пророци.

***

Отдавнашен е спорът между привърженици и противници на държавната намеса в икономиката. В интерес на истината, трябва да отбележим, че този спор е несиметричен и двете страни не са поставени в еднакви условия. Докато примери за държавно регулирана икономика има много, то пример за напълно свободен пазар не съществува. И, вероятно, не би могъл да се намери – дори там, където няма държава, в икономиката се намесват други структури на власт на по-ниско равнище. А човешкото общество е твърде сложна система и експерименти в него са невъзможни. Дори да създадем свободен пазар в епруветка, възпроизвеждането на опита на друго място и в друг размер няма да даде същите резултати.

И все пак практиката показва, че има пряка връзка между държавната намеса в икономиката и икономическата ефективност. Колкото по-голяма е тази намеса, толкова по-зле е икономиката и провалът на социализма е най-мащабното доказателство за това. Това е така, защото държавната намеса винаги в крайна сметка се свежда до преразпределение. Икономиката е твърде апетитна хапка, а човешката природа - твърде слаба, за да очакваме друго.

И все пак, възможна ли е на практика държавна регулация, която да стимулира, а не да потиска икономиката? (На теория това, разбира се, е възможно.) Във всеки случай, опитите в тази насока продължават. Но отговорът на това какъв ще е резултатът е по-скоро от компетентността на радио Ереван.

Още от същият автор на www.kandimirov.com