БОРБА СРЕЩУ ЗАПАДНОТО ВЛИЯНИЕ

В историята на Източна Европа след Втората Световна война няма друга страна, в буквалния смисъл на думата, която да е по-раболепна към Съветския съюз и специално към Сталин, отколкото България. Пречистването на нацията от «вражески елементи» по сталински  не е само физическо – за обикновения човек комунистическият морал се разпростира във всички сфери на живота.

Пролетарската диктатура, довлечена от Русия, си е донесла своите шизофренични методи и в селскостопанска България. Злобни партийни функционери с особена страст започват да се намесват в личния живот на българите по безпрецедентен начин - насилствено и безпардонно, в такива неочаквани области като личното облекло и прическите. Още от самото начало  комунистите намират за нужно да забраняват дори на собствените си жени да слагат червило на устните си и да не използват никакъв грим като признаци за «остатъци от буржоазното минало».

В  ония години козметиката е непозната,освен за изолирани случаи на махленски фризьорки, предлагащи нелегално елементарни услуги на ония жени, които все още се придържат към някаква женственост . Жените не могат да носят палта с кожени яки от страх да не бъдат дамгосани като «реакционни елементи». Същото се отнася и до мъжете. На карикатурите в пресата образът на типичен буржоа е представен като мъж с кожено палто, бастон и непременно с пура (пурата като признак за буржоазен вкус). На тоя фон е удивително усилието на днешния комунистически простак да пуши пура.

 Така наречените «зози и суинги» попадат под категорията на «изпаднали под западно влияние буржоазни отрепки». Зозите и суингите са свързани неразделно с джаза на Бени Гудман и Глен Милър и американизирането на Западна Европа след войната, но същинския произход на думите идва от Франция. Модата е тесни панталони, жълти шлифери и широки обуща с ромбчета отгоре. Косата е сресана в стил «Помпадур» (от известната Мадам де Помпадур). Същият стил е продължен в годините на рок-енд-рола от певци като Елвис Пресли и Литъл Ричард... но не и в България. Затова обраслото тъпо теме на президента Първанов тогава щеше да получи порядъчен тупаник в милицията, както и званието «гъзар», ако не и безсрочна екскурзия до Белене.

Един от предметите за особена ненавист на комунистическия пуритан (под пуритан разбирай Държавна Сигурност) е така наречения «дъфел», от английското «дъфел коут», палто от дебел вълнен плат с качулка, използвано широко от офицерите в британската флота и от цивилното население. Ще го видите ясно на документални филми за войната в Атлантика. Ченгетата на Тодор Живков обаче виждат в него опасност от проникване на капиталистическо влияние и го наричат презрително «ямурлук», демек «овчари», заслужаващи презрение. Та тежко ти ако носиш ямурлука!

За комунистическият морален и идеен чистник  това са « подражаващи на буржооазния вкус отрепки, които нямат място в живота на новия социалистически човек». Друга дума освен подражатели е «залитнали»(да се разбира «залитнали от правия път». В същата категория попадат и джинсите, тоест ковбойските панталони, които партийната инквизиция нарича в прав превод «краварски панталони», влагайки и в тоя случай явно презрение в смисъла. Не е ясно защо  краварите на Запад са удостоени с комунистическо презрение.

В апогея на сталинския морал по улиците на провинциалните градове в страната могат да се видят и «залитнали» по съветската мода жени, преди всичко съпруги на местни комунистически функционери, облечени в бродирани блузи, пола от руски офицерски плат и ботуши, украинска фризура с плитки в стил а-ла Тимошенко, явно демонстриращи отдадеността си на СССР. От самосебе си се разбира, че за такава мода никой не ви спира на улицата и че тя носи прекрасния вкус на новия съветски човек.

На брадата се гледа като на непростим символ на «западна упадъчност». Уличният фолклор обаче я взима като предмет за безжалостни   вицове - един от малкото начини за бягство от пошлостта на комунистическия морал и неговата непоносимост,  в особен дисонанс с брадатите мутри на Маркс и Енгелс. Освен това в 1959 отвъд океана щръква и импозантната брада на Фидел Кастро, който по всички изисквания минава за «наш човек», макар че не обича да се целува страстно, по комунистически, в устата с други комунистически лидери. На всичко отгоре той пуши и пури, заедно с неговия приятел-анархист Че Гевара.

За бъзльотоТодор Живков обаче, свикнал като палаш да чака команда от Москва,  нито брадата на Кастро, нито пурите му  са достатъчен сигнал за либерализация. По негово време уличните му ченгета могат произволно да ви спрат на улицата, да ви разрежат с ножица късата поличка или тесните панталони и да ви пуснат. Те могат  да ви приберат и паспорта и да ви го върнат само след като обръснете брадата си. От време на време, за резил, Живковите улични ченгета-пазители на комунистическия морал налитаха и на западен турист или член на комунистическа делегация, дръзнал да се разходи с брадата си в центъра на София, след което висши партийни деятели е трябвало да поднасят доста унизителни извинения.

В 1962 изпусталелите за малко човещина в модата българи поднесоха на Тодор Живковия социализъм известния в историята щурм на ЦУМ, не по-малък по мащаб от щурма на Зимния дворец в Петербург. Представете си една многохилядна тълпа от стари и млади, куци и сакати, чакащи пред вратите на ЦУМ за така наречените «шушляци», тоест обикновени дъждобрани, внесени от Белгия. Вратите се отварят, първите редици падат, тълпата нахлува и смачква някоя и друга баба, готова на соможертва за белгийски «шушляк»! 25 кинта парчето, 100 кинта на черно. Средна заплата 60 лева.

Песимизмът в каквато и да е степен е изключен за социалистическия човек; според комунистическата пропаганда той е присъщ само на западния гражданин, обречен на безизходица в упадъчното (декадентско) капиталистическото общество. Затова на едно песимистично стихотворение, пиеса или разказ, не дай боже роман, се гледа като на развращаващо морала на социалистическия човек  произведение. Вас могат да ви изритат от университета или от консерваторията. За комунизма черногледството е форма на песимизъм и сигурен признак на «зараза с чужди на социалистическия човек идеи».За творби с такъв характер от художествената академия и последствията от тях могат да се напишат умопобъркващи спомени от професори и студенти. Абстракното изкуство е «подражание на западния упадък», а голото тяло в изложби е почти изключено.

Туризмът е особена сфера за наблюдение от десарските ченгета. Всеки екскурзовод е инструктиран да не завързва близки връзки с туристите (което в много случаи е невъзможно) или да не приема подаръци. След пътуването той е длъжен да докладва подробно за проявите, разговорите или действията на всеки турист. За много екскурзоводи нормалната западна практика за събиране на нещо като бакшиш след пътуването е добре дошла, стига да не ви засече всевиждащото око на неизбежното ченге. 

Ченгетата са изобретателни: те могат да ви подхвърлят например религиозно или еротично списание на някоя пейка, а може и – о, ужас! – цяла библия като опити от западни развратители да покварят ума на «податливи» на чуждо влияние българи. Нещо повече – това са планирани опити на весдесъщото ЦРУ и други западни агенции за борба срещу комунистическия начин на живот в соц-лагера, да ви отклонят, да ви накарат да забегнете в чужбина, където като родоотстъпници ще се скитате немили-недраги и «ще миете кенефите на Запада».

Затова  днес, когато гледате с насмешка репортажите от Северна Корея, не се мислете за много важни – не беше отдавна, когато бащите и майките ви са живели в същото блато,затънали  до гуша, с глава над калта само толкова, колкото да дишат и с видения за «шушляци» някъде там в небесните висини, чиято синева отразява цвета на морето. А над вас е витаел гордо образа на «великия вожд и гениален стратег»...

Същите ченгета и днес витаят над вас като вождове и стратези и вие си мислите, че сте излезли от блатото.