Вадим Трухачов, "Правда", 12 януари
Очертават се изгледи Шотландия все пак да стане независима държава. До две години ще бъде организиран референдум за отделянето й от Великобритания. Шотландците са заслужили правото
на самостоятелност повече от всеки друг "сепаратистки" регион в Европа. Засега обаче не е сигурно, че ще се възползват от него.
През последните дни в Лондон и в шотландската столица Единбург неспирно бушуваха страсти - спор за датата на бъдещия вот. На 9 януари премиерът на Великобритания и лидер на Консервативната партия Дейвид Камерън заяви, че референдумът не бива да се протака и трябва да се състои най-късно през есента на 2013 г. И добави, че ако процедурата се проточи, това ще навреди на шотландската икономика, тъй като бизнесът трябва да е наясно с политическите перспективи на региона.
Мнението на Камерън бе споделено от представители на другите две водещи партии - либералдемократите и лейбъристите. Ускоряването на процеса ще е изгодно за Лондон, отбелязват
британски аналитици. Има данни, че днес за отделяне от кралството биха гласували само 29 на сто от шотландците, но в близките години сепаратистите може да разубедят мнозина. Затова трябва "желязото да се кове", докато е горещо.
От своя страна премиерът на Шотландия Алекс Салмънд, оглавяващ сепаратистката Шотландска национална партия (ШНП), би желал да изчака с референдума още една година. "Датата трябва да
е през есента на 2014 г. Защото става дума за най-важното решение сред всички, вземани от Шотландия през последните 300 години. Ако ще правим нещата, както е редно, с всички необходими
дискусии, трябва да се насочим към тази дата", подчерта Салмънд.
Освен това, лидерът на шотландските националисти обвини британското ръководство, че води нечестна игра и манипулира мнението на хората от региона. "Шотландия е против това да й натрапват нещо. А те (британското правителство) се опитват сега да проведат един припрян референдум", отбеляза Салмънд.
Днес Лондон и Единбург спорят за всяка отделна точка. Англичаните смятат, че резултатът от референдума трябва да има препоръчителен характер, а шотландците настояват да е задължаващ. Единбург иска право на глас да имат и местните жители, навършили 16 и 17 години, но Лондон е против. Англичаните намекват, че без съгласието им резултатът от вота няма да има никаква юридическа сила. Те не допускат и друга точка - за разширяване на автономията, докато шотландците не възразяват срещу такъв вариант.
Явно страстите вече са кипнали. Простили се едва преди десетилетия с огромната си колониална империя, англичаните надали ще пожелаят просто ей тъй да изгубят и доста богатата територия в северната част на остров Великобритания. А и самите шотландци никога не са били притеснявани кой знае колко - техният елит отдавна е станал част от британския, а обикновените граждани имат същите права като жителите на Англия. Нещата обаче не са толкова прости.
Ако погледнем проблема от историческа гледна точка, едва ли ще открием в Европа "сепаратистки" регион, който да заслужава независимост повече от Шотландия. Кралство с това име се появява на картата още през 843 г. и векове наред води борба срещу Англия. Последната неведнъж прави опити да завоюва северната си съседка, но без да успее. Английското влияние в Шотландия обаче става все по-силно. Така например английският език постепенно измества гелския (келтски).
През 1603 г. на английския престол се възкачва шотландската династия на Стюартите, но това само засилва английското влияние, особено в икономиката. През 1707 г. Шотландия престава да съществува като независима държава. Обединението с по-богатата Англия е добре дошло за местните благородници. Единствени атрибути на независима Шотландия остават съдебната система, различна от английската, и собствената й църква (пресвитерианска, а не англиканска). Шотландците стават поданици на британската корона също като англичаните.
Корабостроенето, машиностроенето, добивът на петрол от шелфа на Северно море в Шотландия започват до голяма степен благодарение на англичаните. Шотландците не срещат никакви пречки, за да направят кариера в политиката - местни хора неведнъж стават премиери на Великобритания. Почти пълното заличаване на собствения им език и наложеното подчинение спрямо Лондон обаче накърнява самолюбието на шотландците. И през 20-и век на тази почва поникват най-сетне кълнове на организиран сепаратизъм.
В средата на 30-те години на политическата карта на Великобритания се появява Шотландската национална партия. След 40 години за нея вече гласуват една трета от шотландците. От 1979 г. датира първият опит за възстановяване на шотландския парламент, провален обаче поради ниска активност при гласуването. 20 години по-късно парламентът най-после започва работа. Прерогативите му обхващат въпроси, свързани с образованието, здравеопазването, селското стопанство, охраната
на околната среда, правосъдието, културата, туризма. Повечето депутати са лейбъристи - съпартийци на тогавашния британски премиер, шотландеца Тони Блеър.
През 2007 г. идва гръмовен обрат. Шотландската национална партия получава относително мнозинство в местния парламент, а нейният лидер Алекс Салмънд става премиер. И кажи-речи веднага
започва да говори, че през 2010 г. ще има референдум за независимост. Първият опит обаче е неуспешен. Либералдемократите, участващи в правителството наред с националистите, не са възхитени от подобна идея. Изборите от 2011 г. обаче заздравяват позициите на ШНП. Сега тя формира кабинета самостоятелно и въпросът за референдум отново е поставен на дневен ред.
Днес Шотландия вече разполага с някои атрибути на независима държава. Има например собствена шотландска лира, равна на британската. Има и свои национални отбори по футбол и ръгби. За
икономическа основа на независима Шотландия може да послужат петролът и газът от Северно море, електронната промишленост в Глазгоу, местните замъци и езера, уискито. При все това обаче Англия е по-развита област и евентуалната загуба на дотациите от Лондон (поне на първо време) ще е болезнен удар за шотландската икономика.
Анкетите - илюстрация за колебанията в общественото мнение, сочат съвсем различни цифри. Някои прогнозират 25 на сто от гласовете в полза на независимостта, други дори 70. Би Би Си констатира, че привържениците и противниците на независимостта се разпределят горе-долу по равно, което е близо до истината. Както и това, че мнозина шотландци се колебаят в избора между лондонските дотации и националната гордост. Интригата ще приключи, едва след като бъдат оповестени резултатите от
референдума. Сега е твърде трудно да се правят прогнози.
Може би не е далеч денят, когато независима Шотландия отново ще застане на политическата карта на света (на футболната я виждаме и днес). Тогава названието Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия ще изглежда вече анахронизъм. Подобно развитие впрочем още не изглежда предрешено.
(БТА)