ГОЛЯМАТА УСТА НА ИВАН ПЕТРИНСКИ

За него важи приказката «Голем го вадиш...», или за по-ясно «Много лае, ама не хапе». Ще го чуете да плюе по всеки, който се занимава с история, безразлично дали е аматьор или професионален историк. Пише се за разбирач на средновековна история, но не му дреме да си дава безпрекословните мнения и за всички други периоди. Ако може да оплеска някого с  кал, го прави явно с кеф и даже гаднишки. С две думи – сред многото плява може да намерите и някое зрънце. Скромност обаче няма да намерите.

Та, господин Петрински коментира за всичко – за многобройните български Индиана Джонс, за булдозерната археология, за многоглавите светци на Созопол, за куфарчетата с пари на фаворизирани комунистически историци, за измамите в тракийските гробници, за лакомията за слава, за мнозината българи, които не вярват на официалната история и т.н. Дотук   нищо необичайно.

Няма обаче да го чуете да си дава мнението за комунистическата история, за нейната смрадлива практика да  лиши  всички ни от историческите факти. За цял половин век ние не само нямахме история, но и тая, която имахме, беше една детерминистка интерпретация, навлечена ни от руската сталинска сволоч, която българските комуняги приеха безропотно.

Под  «детерминистка» разбирайте марксистка, класова история, история основана на предопределеност. В нея не само българите, но и траките са славяни, така че да влезат в калъпа на руско-съветския панславизъм. Историята може да бъде само в черно и бяло - в нея Византия е зло, Турция е зло, Западна Европа и Америка са зло, гърците са зло... Светът върви към предопределеното си комунистическо бъдеще!

Иван Петрински не коментира нито партийните методи на промиване на мозъци, нито лъжите, с които са тъпчели главите на редица поколения. На Петрински днес му пречи широкия спектър от (по думите му) «непрофесионални историци – инженери, лекари, икономисти, работници, обединени от отрицанието».

Голямата уста на Петрински, зад която очевидно се крие обратно-пропорционален мозък, едва ли  си дава сметка, че тая всенародна интерпретация на историята, грешна или не, е много по-дълбок феномен: клатят се изглежда устоите на партийната история. С други думи все по-малко хора са готови да гълтат каквото им пробутат и търсят, макар и слепешката, обяснения за отдавна забатачени проблеми с българската история. А тия проблеми засягат всички периоди – от тракийската история и римската империя на Балканите, през етническия състав на балканските народи, азбуката, византийското наследство, турското наследство, премълчаното богомилство и още много, много проблеми.

Пред нас е наистина стихийна интерпретация на освобождаващия се от комунистическата догма българин за неговата история. Тая стихийност означава само едно – нуждата от свободен избор на информация и свободна дискусия за всичко, от което нацията е била лишена.

В често злобарските мнения на Петрински няма да срещнете нито една дума за тоталната парвенющина на комунистическите историци. Защото само едно партийно парвеню може да върви срещу собствената си история в полза на партийни интереси. Тия интереси диктуваха на историците буквално предателство на националната българска същност на друга държава – на Русия. Под «партийно парвеню» трябва да се разбира точно това – национален предател.

Такова парвеню е ченгето от Държавна Сигурност и президент Гоце Първанов, искам да кажа партийния историк Гоце Първанов;

-такова парвеню е комунистическия професор  Мара Цончева, която от страх да не би партийната цензура да й залепи един шамар, не смее да използва думата свастика (основен символ в тракийската митология) и я описва като «разделен на четири части квадрат»;

-такива парвенюта са и писачите на партийния  «диалектически материализъм», според който Белгия е по-изостанала в историческото си развитие държава от Монголия, понеже Монголия е прескочила феодалния и буржоазния период в развитието си и е преминала направо в социализма;

- такива партийни парвенюта са цялата траколожка мафия на Иван Маразов и Александър Фол, която изписа тонове книги без изобщо да каже, че траките са част от българската нация, българския фолклор и българската същност.

Подчинението на българските комунисти на руско-съветските асимилационни усилия поддържаше цялата българска древност без никаква връзка с времето след  681 година. Огромната празнина от липсата на българската древност в историята на българската нация и невероятното й фактическо присъствие  по територията на страната очевидно е довело висшия  партиен клир до нуждата тя просто да бъде констатирана и нищо повече.

Констатирана древност! Защото чрез датата 681 България трябваше да бъде напъхана в монголските пазви на Русия. С това трябваше да се обясни вековната българо-съветска дружба и  общия етнически материал. Антропологична информация  не беше достъпна за никого, освен за шепа партийни иделолози, монополизирали правото на обикновения българин да знае истината. Същите висши партийни жреци бяха много наясно и с крещящите етнически различия между руснаци и българи.

В творбите на Маркс и Енгелс има една непрестанна и неизменна линия до края на живота им, а именно омразата им към Русия като към най-ретроградното и примитивно монархично чудовище. В 1848 година германците са подготвяли своята буржоазна революция и са вървели към федерализъм, след която германският пролетариат е трябвало да измете буржоазията от историческата сцена. На един от  митингите Фридрих Енгелс задава към революционерите следния въпрос: «Какво бихте избрали: да сте свободни или да сте руснаци?»

Такива Маркс и Енгелс дори и аз харесвам. А германският пролетариат така и никога не избра пътя на пролетарската революция.