“Това е целувката на смъртта”

Давид де Ротшилд ръководи частната банка на своето семейство като  шесто поколение Ротшилд. В интервю за германският в.  “Цайт” банкерът говори за семейството, компанията и високите данъци за богатите.

Въпрос: Барон Ротшилд, Вашето име, Вашата фамилия за мнозина е символ на финансовия свят. Във време, когато банкерите са еталон за враг номер едно, срамувате ли се, че сте банкер?

Отговор: Не, изобщо. Не виждам никакъв начин, по който ние, Ротшилд, сме навредили на нашата страна, партньори или служители. Разбира се, ние също правим грешки. Но няма нищо, заради което да се срамувам, когато се погледна в огледалото.

Въпрос: Защо сте толкова сигурен?

Отговор: Когато през 1981 година френската ни банка беше  национализирана, трябваше да започнем отначало и след това да се откажем самостоятелно да поемаме рискове, да даваме кредити или сами да теглим големи заеми. Знаете ли, когато работите под собственото си име и със собствени пари, искате нощем да спите спокойно. Така се отказахме от много от нещата, които оправят универсалните банки и  другите инвестиционни банки и вместо това се насочихме към  консултации на домакинства, компании и държави, както и към управление  на активи.

Въпрос: Други в бранша не бяха толкова сдържани. Което доведе до това, че (за разлика от Ротшилд) имаха нужда от държавни пари, а много  граждани пострадаха от грешките им. Това не ви ли смущава?

Отговор: Разбирам критиките, отправяни към моя бранш. Много банкери спечелиха много пари и някои от тях направиха грешки, които предизвикаха силен гняв в обществото. Като цяло обаче критиката е пресилена и карикатуроподобна. Освен това се възприемам като част от банковия бранш, като част от тази общност и е редно да съм солидарен с нея. Не е моя работа да оценявам или осъждам други банкери и да се дистанцирам от тях.  Това би било подло.

Въпрос: Кога осъзнахте за първи път както означава да си Ротшилд?

Отговор: Когато отидох в държавния лицей, бях на 13 години.  Влязох в  класа и всички ученици трябваше да кажат имената си - Дюпон, Дюпон,  Дюпон, Ротшилд. Едно момче дойде при мен и каза “предполагам, че блокчето ти е направено от банкноти!”. Беше травматизиращо.

Въпрос: Винаги ли сте искали да бъдете банкер?

Отговор: Като дете исках да бъда лекар. За това обаче бяха необходими  много години и много учене и когато пораснах се зачудих дали това съм достатъчно умен и деен за това.

Въпрос: Какво означава за вас семейството?

Отговор: Има един френски израз nombrilistes (егоцентрици). Аз не съм възпитаван по този начин. В мига, когато започнеш да вярваш, че принадлежиш към нещо като кралска фамилия, имаш проблем. Това, което аз усещам обаче, е задължение към институцията. За мен важна е приемствеността във  фамилията. Ако 100 души от семейството работят в семейната фирма, тя става неуправляема. Ако обаче никой от семейството вече не работи там, то тя вече не е семейна фирма. За банката участието на Ротшилд е важно, дори само, за да се отличим от другите банки. Все пак трябва да се внимава и  за квалификацията. Да се постави на върха някой, който не е подходящ за  тази позиция само защото е член на семейството, води до катастрофа. Това е целувката на смъртта.

Въпрос: Колко важна е семейната традиция за банката?

Отговор: На първо място се грижим за клиентите си и не размишляваме  твърде много върху миналото или историята на фамилията. Компанията  обаче ни пронадлежи, ние сме част от нея и тя носи нашите имена. Когато  някой каже, че Ротшилдови са изградили нещо непотребно, е все едно, че  минавате гол през Бранденбургската врата - посрамващо.

Въпрос: В Европа се говори за инфлация, социални безредици и разпадане  на валутния съюз. Вашето семейство е в бизнеса над 200 години, преживели сте (и сте оцелели) от много кризи. Как оценявате сегашното  положение?

Отговор: Ние сме били граждани на Европа много преди Европа изобщо да съществува като нещо единно. Това, което отличава тази криза от предишните, е, че за първи път от десетилетия усещаме, че държавите са крехки структури. Не вярвам обаче, че еврозоната ще се разпадне, тъй  като това би било трагедия за всички участващи. Силните държави ще имат силни валути, което само би навредило на износа им. Слабите държави ще трябва да се борят с високи лихви и големите си държавни  дългове. Ако не могат да ги плащат, това ще засегне банките, които вече никоя държава не би могла да спаси. Всички в икономиката и политиката осъзнават това. Ще бъде намерено решение, трябва да бъде намерено решение.

Въпрос: Каква цена ще плати Европа за това?

Отговор: Не е изключена вероятността за рецесия тази година, но не съм  убеден. По-вероятна е продължителна фаза на бавен темп на растеж. Банките ще отпускат по-малко кредити, държавите ще харчат по-малко, гражданите ще плащат повече данъци.  Безработицата може би ще се  повиши, младите хора ще имат нужда от повече време, за да си намерят работа. Всички, на които върви по-добре, ще трябва да помогнат на тези, които са пострадали, да приемат промяната като акт на солидарност. Според мен това е неизбежно. Светът обаче няма да свърши.

Въпрос: Има ли в семейството ви разпалени дискусии как кризата да бъде оценена и овладяна?

Отговор: Със сигурност съм спечелил от опита на баща ми, а на него е  помагал опитът на неговия баща. Освен това съм бизнеса вече 44 години и имам доста голяма възможност за преценка.  Решаващ обаче е бизнес моделът ни. При приватизациите, при консултациите на правителства или  при консултациите на финансови институции в играта, съгласувана с държавата, имаме повече опит от повечето банки. През финансовата криза  от 2008-2009 година консултирахме 13 правителства. Това отговаря на корените и културата на семейство Ротшилд.

Въпрос: Повдига обаче въпроса, как сте консултирали правителствата преди кризата, особено тези в Южна Европа.  Конкурентите ви Goldman Sachs, например, преди години очевидно са помогнали на Гърция да прикрие размера на държавния си дълг.

Отговор: Никога не говорим за указанията, които даваме. Но най-общо казано принципът е: помагаме на правителствата дългосрочно да решат проблемите си, а не да се крият от тях.

Въпрос: Ротшилд е адрес, към който се обръщат богатите. В момента съветвате ли тези свои клиенти да изтеглят парите си от Европа?

Отговор: Никога не съм одобрявал бягството. Самият аз съм твърде стар за нещо такова и освен това обичам Европа. А и би било лош съвет да кажем: светът е ужасен, така че изчезвам. Да трябва да положим усилия, моментът е труден - но не толкова труден, че човек да се настройва  пораженски и да предприема някои твърде радикални действия.

Въпрос: Преди няколко месеца богати французи призоваха държавата да  ги обложи с по-високи данъци. Присъединявате ли се към тях?

Отговор: Не. Ако кажем “моля, обложете ме с по-високи данъци”, това би означавало само, че се чувстваме виновни. Ако ние, богатите, плащаме данъци от само 20-30 %, бих казал, че това е неприемливо малко. Сега плащаме над 50 % и според мен това е идеално - спечелвам 100  евро, от които запазвам половината, а другата половина давам.

Въпрос: Кризата отвори дълбоки дупки в държавните бюджети. Все от някъде трябва да дойдат пари.

Отговор: Ако правителството реши, че е необходима по-голяма солидарност и за преодоляване на кризата данъците трябва да се повишат до 58 или 60 %, то ще има моята подкрепа. С удоволствие приемам глоба, ако тя е важна за обществото в период на криза.  Но сам да се натискам? Това няма да доведе до нищо, освен, че хората ще си кажат - аха, виновни сте значи. Така се създава погрешна атмосфера.

Старата нова банка

Историята започва с Майер Амшел Ротшилд в еврейските улички на Франкфурт. В началото той се специализира в търговията с монети и  ордени, а към края на 18-ти век се насочва към банковата дейност. Синовете му се разпръскват в чужбина - Виена, Неапол, Лондон (където Натан превръща банката в могъща сила във финансовия сят) както и към Париж, където пък Джеймс Ротшилд създава влиятелен клон на фамилията. Те поддържат тясна мрежа, помагат за финансирането на държави като Прусия, Австрия и дори Великобритания и на херцог Уелингтън в борбата срещу Наполеон.  Това е големият успех на своето време и историкът Нийл Фъргюсън дори го определя за “банкера на света”, а Ротшилд се превръща в легенда, подобно на Медичите или Фугерите. “Парите са богът на нашето  време и Ротшилд е техният пророк”, пише Хайнрих Хайне.  Сега фамилията е известна и с вината Lafite и Mouton.

Давид де Ротшилд

Сега банката се ръководи от Давид де Ротшилд, наследник на парижката линия на клана, роден през 1942 година в Ню Йорк. След национализацията на френската банка през 1981 година той заедно с  братовчед си Ерик изгражда наново бизнеса на Ротшилд във Франция.  През 2003 година става президент на групата и ръководи френската Rothschild & Cie в по-тясна връзка с британската NM Rothschild & Sons. Сега за групата работят над 3000 души в над 40 държави. Компанията се занимава най-вече с управление на активи, вливания, поглъщания и първично публично предлагане на акции. Сред консултантите на банката е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.

Синът на Давид, 31-годишният Александър, е в  компанията от 2008 година. Бъдещето ще покаже, дали някой ден той ще  застане на върха, казва бащата.  /Превод  от немски със съкращения: Елена Савова/