Свободата днес и тук 11 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Време да се мре, за да се живее отново

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Кръстю Пастухов

Драги господин Сугарев, мили Еди,

Не съм потресен от факта, че различни хора от посткомунистическа Европа мислят по един и същ начин.

Не се страхувам и за бъдещето.

От историята знаем, че цикличността е част от циклофренията на обществото.

Кшищов Зануси, прочутия полски режисьор обобщава подобни мисли, които минават през бедните ни глави, богати на подобни мисли. В книгата му "Време да се мре" намирам неща, които бих искал да станат достояние чрез твоя сайт. И който е в състояние да си вземе поука.

Нали постоянно се учим, за да строим живота нов по новому.

Зануси казва в Увода на книгата си:

..."Не възнамерявам скоро да умирам, нито пък да убеждавам когото и да било по-скоро да се пренесе на оня свят. Ала пред очите ни загива една епоха и ако някой е много привързан към нея, тогава той би могъл да вземе присърце думите от заглавието...

...Това което написах, поне засега звучи доста мъгляво. Мъгляво, сиреч полско - както обича да иронизира най-големия ни филмов критик, Болеслав Михалек, станал напоследък дипломат. Фактът, че един голям филмов критик става посланик, също е сигнал, че е дошло време да се мре - нещо е свършило,  нещо се променя.

Имаом зад гърба си около двайсет филма, които навремето спечелиха сърцата на зрителите и бяха знакови за определени групи на младата интелигенция през 70-те години.

Днес тази група не гледа филми и е най-застрашеното поколение на завоя на историята и в хода на променящите се времена. На хората между четирийсет и петдесетгодишна възраст им е най-трудно да осъзнаят какво е станало, пак на тях им е най-трудно да намерят място в тези процеси.

Ценностната система деградира и онези, които вече бяха определили отношението си към света и към някакъв начин на живот, се озоваха отново в положението на тинейджъри, ала нямат тяхната енергия, хздраве и илюзии, без които е невъзможно да бъде преодолян прагът на зрелостта. А той трябва да бъде преодолян повторно, защото миналото не се брои. И на нас ни се налагаше някак си да маневрираме във вече отиващия си свят на реалния социализъм..."

Мисля си, че на думите, не би трябвало да се гледа само като на набор от знаци. Мъдростта , което е затворена в една буква като Ж - грозна графично, но може  би съдържаща важно послание, като напр. Живот, жена, жаба, жълъд и всички прозхождащи от тази буква думи би трябвало да ни правят свежи като кукуряк и да ни изпълват с желания да се чувстваме освободени от елементарното на всекидневието. И да съзираме между дъждовните капки слънцето.

Тъй както и Зануси търси.

..." Залавям се за перото - продължава той монолога си -по ред причини, едната вече споменах по-горе - търся някогашната си публика, която ходеше на кино да гледа "Структурата на кристала", "Просветление", "Постоянна величина" ...Никога не ще догоня онези, които са гледали "Цветовете." Броят им бе голям и мисля, че отчасти именно те по-късно организираха стачките и основаха "Солидарност"...

... Но къде е сега публиката, която харесваше другите ми филми - моята интелигентска публика? Може би днес чете книги? Може би, като пиша, ще стигна до нея?

Продължавам да пиша, сякаш краят на един свят се разиграва само в Полша и в Централна Европа, и недвусмислено означава край на маркисзма. Разбира се, това е най-близката ни перспектива. Старата система на властта се срина, нашите преследвачи изчезнаха, желязната завеса падна и ние се връщаме в Европа - това са нашите лозунги. Но какво стана в Европа - та нали там също изтлява един свят, един етап на културно развитие, и ние не можем да не забелязваме, че в съседство е рухнала една още по-внушителна постройка от тази, изпод чиито развалини бавно и мъчително се измъкваме..."

И въпреки всичко е оптимист. Не е лъчезарен и многообещаващ красоти за човечеството, което се ражда от "утробата на роба".

"...Ако заглавието на книгата е "Време да се мре", то звучи само като предупреждение към другите и към мен самия. Трябва да умреш, за да се родиш наново, както гласи евангелската притча за пшениченото зърно. Ала макар там да се говори за най-висшото измерение, стигащо до самоотричане, няма да е неуместно, ако заключим, че времената, в които живеем, са един духовен шанс за нас. Нека само помислим каква беда е всеки застой в живота, колко лесно човек погива духовно, без да си дава сметка за това. Обратите на историята имат целебна сила. И за да завършим парафразата на заглавието - когато един свят "предхожда и друг дохожда", на нас, доживелите новите времена, ни е време да умрем, за да заживеем отново."

 

К.Зануси.Време да се мре. Прев. Ю.Божков. София, ИК "Колибри" 2004

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional