МРЪВКАТА КАТО НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ

След дюнерите, маста, сега и пържолките - вижте каква примитивна метафорика работи в бръсната глава на премиера наш, па му кройте /милиционерска/ шапка. И тя /метафориката/ е съвсем в кълъпа на чалгата – безконечното кълчотене край кьорсофрата, подпяване с пълна уста и триумф на подпийналото  и помътено не\съзнание. Бандата пирува. Скрупулите падат от небето, а в механата, седем-осем… и всички  са паднали. Това е, самата апо/ка/липтична реалност, друго няма. Другото са сухи абстракции – от тях файда йок… Например БАН, откъдето не долитат хвалби за медийния цепелин, с щампа Б.Б., барем  доктор хонорис кауза да бяха му пуснали на вересия; за разлика от чалгаджийските сборища, където се песни пеят в негова чест, а той на бащиния лепи по челата  банкноти… Ех! И прас – бутилка в стената. /Горе долу този му рефлекс се обслужва от тенис-заниманията/. Наскоро видяхме, че Генералът е на път да стане и шахматист на годината. Стратегическите му умения  изпъкнаха и тук, като надви в тежък двубой едно дете с обещаващо бъдеще.

            Но да се върнем на яденето. Голяма работа е яденето, казва Августин Блажени, да ама общото ядене. Нещо не можем да се усетим като общност, особено тия, дето не спортуваме и току виснем на здравната Му система. И нещо недооценяме  Идеята на премиера за магистралите, която ни напомня китайската културна революция, а хунвейбините - кадрите на спортните и милиционерските “академии”. Щом има академии, има и академици, България, /отдавна схващана като тава с баница/,  е единствената в света с професори по пехливанлък, а  м/р/азените  пехливани – герои на нашето безвремие. Другите са луди. Или “бедните са луди”, както казваше един роман преди време. Те подсмърчат покрай софрата на дерибея с някакви си там “искания” и просби.  Досада. Ай сиктир!

            Може би забелязвате и друго – напоследък премиерът придоби и тембъра на Тато. Същите дебелашки шеги и зевзеклък, същата безпардонност. Синдромът “ченге начело на държавата” е пост/комунистически, у нас обаче няма как да не придобие водевилни черти. Един грузински философ казваше, че родният /комунистически демек/ престъпник не се прикрива, като тия на Запад – напротив, той обича да изпъкне – с бабаитлък, накичен с ланци и вериги, просвятващ с лъскаво кубе или беемве, с тумба проститутки покрай него…А  отношенията към верния четирикрак помощник – кучето, триумфират в личните му отношения, /подаряваш куче на себеподобния ти сатрап и той ти става авер до живот/. Тъй като циник /киник/ на гръцки е “куче”, няма начин и милиционерът /мутрата/ да не е с цинична порода. Този цинизъм се проявява особено ярко към пернати и хвърчащите /интелигенти/, склонни да засланят слънчевата светлина. Плюс това последните също искат дажби и протягат канчета, или просто лежат край яслите. И искат да ядат държавна пара. А държавата /кокалът/ е „се моа”, мисли си премиерът, докога ще ги храня бадева…

Освен това тоя народ е магаре по нрав и инат, дърпа се от мостовете на дружбата, не иска да се научи да не яде, а и прост, не може две купи сеното да раздели. И все лае ли, лае подир кервана. “Храни куче, че да те лае…”- дет се казва.

 

 

Помислете сега какви бездушни зомбита ни управляват, какви решения вземат за бъдещото ни и какво ни очаква, ако продължаваме да ги търпим. Циничността на ситуацията е достигнала до ниво, в което обсъждането няма смисъл. “Извиненията” на властимеющите са индикатора за тази непоносима вече ситуация. Недопустимо и крайно порочно е държавата да бъде в ръцете на един човек, при това държащ се като непросветен монарх. Причината Б.Б. да бъде начело на държавата като незаменим и единствено оръжие срещу кризата, отдавана е дискредитирана, като Мишо Бирата е просто пореден случай, а не инцидентен гаф. Няма какво да чакаме от Тоя повече, не искаме да го слушаме, отдавна ни писна и от задръстващото медийно присъствие на неговата без/личност, залепена като стикер по печатните издания, от лаишките му изказвания, от псевдоморалната тарикатска реторика. От Партията му, която не е никаква партия, а камарила от лицемерни кариеристи, излизат също се носи шум на мляскане и гузно преглъщане. Всъщност какво става? Ами изяждат Българийка, това става, дооглозгват я. При това с месиянска поза на непогрешимост. Мръсният цирей на МВР отново пръсна гной над държавата. Впрочем нали тия същите, /нашата полиция, дето ни пази/, събличаха лекарки и просваха на земята задържани? Преди, тия същите биха невинни студенти пред Народното събрание, същите бяха, дето лепяха печати на челото на дългокосите при социализма, същата полиция/милиция нахлуваща нощем в домовете на хората и отвеждаща ги тайно в Белене и Скравена… да, това е същата насилническа организация и тя не мръднала на йота от рекетьорските си методи, въпреки европейското лустро, с което я излъскват. Въпреки медалите, ордените… за изпълнение на служебния дълг и ведомствената солидарност. Да, Б.Б. е продукт на тая казионна система, която ни принуждава да живеем в една развалена машина времето, която плюе само черна памет и унижение. И всъщност Б.Б. е огромен среден пръст на тая система към гражданското общество, към желанието на хората за промяна. Отвратително!