Непопулярният френски президент се бори за втори мандат

Париж, 16 януари

    Засегнат от непопулярността, изоставащ в проучванията на общественото мнение от социалиста Франсоа Оланд, френският президент Никола Саркози все пак разчита да извоюва на 6 май втори мандат, като залага на своя директен подход, за да убеди обезсърчените избиратели, че е най-доброто средство срещу кризата.
   Никой от двамата основни претенденти обаче не е застрахован срещу изненада, предизвикана от напредъка на крайнодесния кандидат Марин Льо Пен, която раздвижва темите за националната
идентичност и имиграцията и мечтае да достигне до втори тур, както своя баща Жан-Мари Льо Пен през 2002 г.
   Равносметката на 56-годишния Никола Саркози е смятана за негативна от седем от десет французи, по-специално що се отнася до покупателната способност, заетостта (безработицата се увеличи  през последните пет години от 7,5 процента до 10 процента) и борбата срещу неравенствата.
   С наближаването на знаковия праг от 100 дни в обратното броене до първия тур на президентските избори на 22 април, който ще бъде достигнат в петък, и в царящата атмосфера на дълбока несигурност, човекът, който иска да е "хиперпрезидент", представен на всички фронтове, играе основно с предимствата, които му дава упражняването на властта във вътрешните работи и на международната сцена, като се представя за "Капитан кураж" пред злата съдба.
   В разстояние на няколко дни, Саркози обяви, без да чака останалата част от Европа, въвеждането на данък върху финансовите трансакции, замислен да вдъхне морал във финансовия капитализъм, започна реформа на финансирането на социалната защита с цел понижаване на цената на труда и очерта общите линии на една реформа на образованието, като спори по тази деликатна тема със социалистическия кандидат.
   Неговият основен съперник осъзнава опасността. В събота, от своя бастион Корез, в Централна Франция, Оланд се постара да подкопае доверието в тази стратегия, като подчерта, че думата на
 президента "е загубила голяма част от своята тежест".
   Хванат обаче в капан от несигурността, която тегне над държавните финанси, след като Франция загуби своя максимален кредитен рейтинг AAA, неговите собствени предложения за борба с рецесията, безработицата и социалната несправедливост едновременно със съкращаване на дълга, остават мъгляви.
   От седмици проучванията на общественото мнение отреждат на 57-годишния Оланд, който спечели с лекота първичните избори на своята партия през октомври, лесна победа срещу сегашния президент. Преднината му обаче се топи, като делът на хората, които възнамеряват да гласуват за него на първия тур, падна под прага от 30 процента, при подкрепа за Саркози между 24 и 26 процента.
   Неговите потенциални съюзници - кандидатът на "Зелените" Ева Жоли, чиито необичайни предложения предизвикват смущение чак в редиците на нейната партия, и този на крайната левица - Жан-Люк Меланшон, изразител на антилиберална програма на "едно ново начало", извличат само незначителна полза от това отстъпление.
   По-скоро изглежда, че от намаляването на популярността на Франсоа Оланд печели центристът Франсоа Байру, привърженик на морализирането на обществения живот, чиято популярност не спира
да се повишава и който привлича между 11 и 14 процента от избирателите.
   Що се отнася до Марин Льо Пен, тя очарова със своя популизъм едно голямо малцинство от народните слоеве, засегнати от кризата, и има подкрепата на между 16 и 20 процента от гласоподавателите, като се надява да повтори подвига на своя баща, който се изправи срещу Жак Ширак на втория тур през 2002 г.
   Саркози и неговото правителство обаче не спестиха усилия, за  да се опитат да спечелят този електорат, като превърнаха контрола над имиграцията, съвсем наскоро и над чуждестранните студенти, искащи да останат да работят във Франция, в един от своите основни приоритети, с риск да отблъснат умерената десница.
   Позицията на президента е несигурна поради разцепването на неговия лагер на многобройни групички, всяка от които заплашва да излезе със свой кандидат срещу него.
   Президентските избори ще бъдат последвани през юни от парламентарни избори, които ще моделират за пет години политическия пейзаж в страната.
   Този вот предизвиква винаги силен интерес във Франция. През 2007 г. близо 84 процента от 41-те милиона гласоподаватели отидоха до урните. Групата на негласуващите обаче може да нарасне - толкова е ниско доверието на французите към способността на политическата класа да промени техния живот.
   Едно много голямо мнозинство от 84 процента запомни началото на предизборната кампания преди всичко с размяната на извадени от контекста фрази и лични нападки между кандидатите и техните
щабове.
   Оланд, например, е обвиняван често в некомпетентност от привържениците на Саркози и в мекушавост от тези на Меланшон.
Той на свой ред предизвика гнева на десницата за това, че пред журналисти имитирал президента как признава, че е "кандидатът на  неуспеха", "мръсен тип", но "единственият способен" да се справи с управлението в този труден период.

(БТА)