Отчаяни от мерките за икономии и от политиците, румънците демонстрират

От няколко дни хиляди румънци демонстрираха на улицата недоволството си от влошаването на жизнения им стандарт и от властта, обвинявана в арогантност. Това е знак за търпение, стигнало до своя предел след години на икономии, смятат анализаторите.

В неделя 8 700 души демонстрираха в 41 града на страната, според жандармерията.

“Капката, която преля чашата”, както заявиха пред АФП много демонстранти, е  отношението на президента Траян Бъсеску към един лекар, държавен секретар в министерството на здравеопазването и основател на практична система за спешна помощ - Раед Арафат.

Арафат, който бе против плановете за тази служба, предвидени в бъдещата реформа на здравеопазването, защитавана със зъби и нокти от президента Бъсеску, бе почти призован да подаде оставка в изявление на президента по телевизията и бе обвинен, че допринася само за “дезинформиране на населението”.

“Президентът се противопостави на една личност, ползваща се с много голяма степен на доверие сред румънското население и това задейства общото недоволство, което съществува на всички равнище на румънското население”, обяснява за АФП социологът Мирча Киву.

Още повече, че румънците, които са много недоверчиви по отношение на политиците, имат повече доверие в технократите.

От Търгу Муреш /Централна Румъния/, градът, където Арафат има лекарска практика, през Клуж /Северозападна Румъния/, Букурещ  или Яш /Североизточна Румъния/, стотици, дори хиляди румънци излязоха на улиците няколко поредни дни в продължение на часове.

Една спонтанност и мотивация, които често липсваха при демонстрациите срещу мерките за икономии през 2010 г.

Макар в края на демонстрацията в Букурещ в събота и неделя вечерта да избухнаха насилия, те бяха предизвикани от групи футболни фенове, известни вече с подобни прояви, според жандармерията и журналисти, присъствали на място.

Останалата част от демонстрантите мирно осъди спада на жизненото равнище с 25-процентно орязване на заплатите в държавния сектор през 2010 г., които оттогава бяха само частично компенсирани, и малкия размер на пенсиите.

Изправено пред силна рецесия на икономиката на страната през 2009 г.,  дясноцентристкото правителство взе решение за тези орязвания на заплати, най-суровите в ЕС, в замяна на спасителен заем от МВФ и ЕС.

Пенсионерка с 37-годишен турдов стаж споделя, че получава 160 евро на месец. В една от най-бедните страни от Европа средната нетна заплата е 350 евро.

Търпението на гражданите достигна своя предел, казва политологът и историк Овидиу Печичан във в.”Романия либера”, като говори за “орязване на надеждите” от края на 2008 г. насам.

На подсъдимата скамейка е политическата класа и на първо място правителството, но най-вече президентът Бъсеску, който е на власт от 2004 г. и чиято оставка бе поискана от демонстрантите.

Но протестиращи, интервюирани от АФП, демонстрират критично отношение и към опозицията в лицето на Социалдемократическата и Националнолибералната партия.

Политиците от всички партии в Румъния са замесени в афери, казва Изидор Антон, 47-годишен фрезист.

За съжаление не би било по-добре със сегашната опозиция, нужни са нови политици, по-честни, казва София, 49-годишна продавачка.

Хората не протестират само срещу правителството и президента, а срещу цялата политическа класа. Рискът е това недоволство да се опре на партии срещу системата, каза Киву.