Иран и САЩ трябва да намерят начин да комуникират помежду

С оглед на това, че САЩ и Иран все повече вървят към открита конфронтация, е важно и двете страни да предприемат тихомълком стъпки, за да се избегнат погрешните преценки и недоразуменията, които могат да доведат до непреднамерен военен конфликт.

Това е правено и преди: по време на Кубинската ракетна криза от 1962 г. президентът Джон Кенеди използва таен канал за връзка, за да демонстрира пред съветите американската решимост и да предложи формула за уреждане на конфликта. Основните му “лица за свръзка” са неговият брат - правосъдния министър Робърт Кенеди и съветския посланик във Вашингтон Анатолий Добринин.  Този обмен на мнения спомага ядрената война да бъде избегната.

Днес Вашингтон и Техеран не разполагат с никакви подобни средства за комуникация при кризи. След превземането на американското посолство в Техеран след революцията от 1979 г.  двете страни не поддържат дипломатически отношения. Те комуникират една с друга непряко чрез швейцарското посолство, което е недостатъчно.

Затова ето и едно предложение в този период на задълбочаваща се криза: САЩ и Иран трябва да проучат възможностите за преки контакти чрез онзи таен канал, който държавите използват, за да си предават важни съобщения, а именно чрез техните разузнавателни служби. Чрез тези контакти всяка от страните може да уведоми другата за своите “червени линии” в кризата - за САЩ това е настояването иранската ядрена програма да остане за мирни цели; за Иран, както може да се предполага - вдигане на санкциите и признаване на страната за важна регионална сила.

За подобни тайни контакти бих предложил двама души, които през последните шест години се дебнеха един друг - директора на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс и командващият елитното подразделение “Ал Кудс” на Крпуса на гвардейците на ислямската революция генерал Касем Сулеймани. Смята се, че в миналото двамата са комуникирали помежду си непряко относно червените линии в иракския конфликт, когато Петреъс командваше американските сили в Ирак, а Сулеймани де факто бе шеф на иранската дейност в страната.

Някои биха казали, че като командир на подразделението “Ал Кудс” Сулеймани е в дъното на проблема - и следователно е неподходяща свръзка. Американските представители например смятат, че той вероятно е знаел за заговора за убийство на саудитския посланик Адел ал Джубейр, каквито подозрения през октомври изрази правосъдното министерство. Но тъкмо защото Сулеймани ръководи най-мощната иранска разузнавателна мрежа, отправените чрез него послания биха имали особена тежест.

Един канал за връзка чрез разузнаването може да реши проблема, който спъваше предишните опити да се накара Иран да поеме ангажимент - липсата на авторитетен посредник. Когато някоя от враждуващите помежду си фракции в иранския елит отправи някакво предложение, другата се отрича от него. Именно това и стана през есента на 2009 г., когато президентът Махмуд Ахмединеджад изрази своята готовност да приеме вариант за обогатяване на уран извън страната. Но той не получи подкрепа от върхновния лидер Али Хаменей, чиито съюзници веднага атакуваха споразумението. В резултат то бързо загуби стойност.

Сулеймани би бил авторитетна свръзка, тъй като е подчинен единствено на върховния лидер и неговата роля в “Ал Кудс” му дава преимущество пред Ахмадинеджад. Въпреки че Сулеймани ръководи безскрупулни операции, за него се смята, че е предпазлив и на срещите си говори ясно. В свои предишни статии го оприличих на измисления руски топшпионин “Карла” от романите на Джон льо Каре. Тук обаче е важен въпросът, ако някога е бил обсъждан таен канал за свръзка, дали ролята на Сулеймани в иранската ядрена програма е достатъчно значима, за да бъде той надежден посредник.

Времето за разговори може би изтича. Икономическите санкции причиняват все по-задълбочаваща се криза в Иран и то такава, която е заплаха за оцеляването на режима. А предстоят и още по-тежки санкции. Междувременно Израел, САЩ и други техни съюзници осъществяват тайни операции срещу иранската ядрена програма.

Иран определи ликвидирането на един от ядрените му учени миналата седмица като още едно в серията “злонамерени терористични нападения”. В даден момент иранците може да решат, че широкообхватната кампания за оказване на натиск - както тайната, така и явната, означава, че съществува състояние на необявена война - и да отговорят по същия начин.

Хватката на администрацията на Обама върху Иран е силна, но и внимателно премерена. Например американските представители настояват, че нямат нищо общо с последните убийства на ирански учени, но това звучи правдоподобно, отчасти защото за ЦРУ би било доста трудно да направлява убийци, движещи се с мотори в северната част на Техеран.

Кампанията за оказване на натиск се радва на международна подкрепа и няма причина тя да се прекратява. Но сега е моментът някой американски пратеник да заяви ясно, че Иран може да избира - да бъде или ядрена, или петролна сила, но не и двете - и да съобщи това на някого, който може да отнесе посланието директно на аятолах Хаменей.

Както и при Кубинската ракетна криза, посланието трябва да е израз на решимост - и желание за споразумение, с което да се избегне войната.