Свободата днес и тук 29 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Изтеглянето на чуждестранния контингент от Афганистан повдига въпроса кой ще финансира местната армия

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Миси Райън от Ройтерс

Докато страните членки на НАТО преразглеждат намеренията си да изправят местните сили за сигурност в Афганистан на крака, все по-усилено се поставя въпросът дали Западът ще иска да плаща дори и за малка афганистанска армия, която да може да неутрализира бунтовниците след изтеглянето на чуждестранните войници.

Представителите на САЩ и НАТО вървят към приемане на решение за ревизиране на числеността на афганистанските армия и полиция, като тя може би ще е по-малка от вече одобрените от правителството на президента на Хамид Карзай 352 000 души - цел, която трябва да бъде достигната до октомври 2012 г.

Макар че все още не са взети никакви окончателни решения, един от възможните сценарии е САЩ да дават годишно между 3 и 4 милиарда долара за издръжка на армията, друг 1 милиард да идва от страните членки на НАТО, а делът на афганистанското правителство да е символичен.

Западен дипломат, който говори при условие да не разкриваме самоличността му, заяви, че при обсъжданията относно числеността и разходите за бъдещите афгнаистански сили ще се търси баланс между нуждите на националната сигурност и фискалната действителност в Афганистан и страните, които участват в командваните от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността (ИСАФ).

Поддържането на 352-хилядна афганистанска армия ще струва повече, отколкото правителството на страната би могло да си позволи и ще надхвърли евентуалната финансова помощ на западните страни, каза дипломатът.

“Европейските страни не могат да заделят големи средства”, отбеляза той.

Изграждането на достатъчно силни и добре обучени местни сили за сигурност е решаващо за плана на администрацията на Обама да редуцира американското присъствие в Афганистан повече от 10 години, след като талибаните бяха свалени от власт - без да се допусне страната да хлътне в гражданска война.

Някои страни членки на НАТО гледат на изграждането на 352-хилядна полиция и армия като на временна цел - тези внушителни сили за сигурност биха били достатъчни, за да се изправят срещу упоритите талибани, но с времето числеността им ще бъде намалена. Този възглед не се споделя от всички представители във Вашингтон.

Темата първоначално бе обсъдена миналия месец на среща в Бон, посветена на Афганистан, на която американският държавен секретар Хилари Клинтън призова колегите си външни министри да “да дадат по-голяма яснота” около бъдещето на НАТО в Афганистан и евентуалната им финансова подкрепа за афганистанските сили.

Подробностите около съответните обещания за финансова помощ, които до голяма степен ще покажат колко голяма численост на афганистанските сили е възможна, няма да бъдат обявявани до срещата на НАТО в Чикаго през май. Но европейски дипломати заявиха, че по-реалистична е численост от 250 000 души.

Подобен сценарий би струвал далеч по-малко от годишно изразходваните от Вашингтон 130 милиарда долара в Афганистан и би представлявал около една трета от сумата от 11 милиарда долара, която администрацията на Обама заложи в бюджета за 2012 г. за финансиране на афганистанските сили.

Все пак по този начин САЩ ще продължат да понасят основната тежест на разходите - нещо което е малко вероятно да срещне подкрепата на американските конгресмени с оглед на увеличаващия се натиск за орязване на разходите в годината на избори.  Фискалната ситуация е дори по-зловеща в Европа, където миналата седмица бяха понижени кредитните рейтинги на 17 страни от еврозоната.       

Афганистанското правителство, което се очаква годишно да набира около 7 милиарда долара външна помощ, след като по-голямата част от чуждестранните войници си тръгнат към 2015 г., още дълги години няма да може да плаща за собствена армия.

ИЗЛИЗА МНОГО ПО-ЕВТИНО

Миналата седмица постояннният представител на САЩ в НАТО Иво Даалдер беше на посещение в Афганистан, отчасти и за да обсъди бъдещето на силите за сигурност на страната, които нараснаха с доста бързи темпове, но продължават да зависят от чуждестранните войници при изпълнението на много от военните задачи - от евакуация на ранени и въздушни удари до разузнаване.

Говорителят на Пентагона Джордж Литъл заяви, че е прибързано да се предрича какви промени могат да бъдат направени. “От никого не са взимани абсолютно никакви решения по отношение на окончателната численост на афганистанските сили за сигурност”, каза той.

Миналата година администрацията на Обама тихомълком предложи идеята за “преходен дивидент”, при който съюзниците на НАТО да реинвестират част от спестените при редуцирането на западните сили средства. Тази концепция обаче все още не е получила особено голяма подкрепа.

Миналата седмица полският министър на отбраната заяви, че Афганистан не трябва да очаква от страните членки на НАТО да субсидират безкрайно силите за сигурност на страната.

Окончателните споразумения могат да бъдат постигнати между партньорите в НАТО на срещата на министрите в Брюксел, която ще се състои преди тази в Чикаго.

Някои представители се тревожат, че ограниченото финансиране за афганистанските полиция и армия могат да подкопаят трудно постигнатите успехи в сферата на сигурността.

Един американски представител, който е запознат с начина на мислене в министерството на отбраната, заяви, че “много хора вътре във военното ведомство смятат, че е важно да се запази висок броят на личния състав /на афганистанските сили за сигурност/”.

Застъпниците за по-многочислени сили посочват като аргумент дестабилизиращия ефект, който имаше спирането на финансирането за афганистанските сили от страна на Москва в началото на 90-те години. Афганистанското правителство оцеля няколко години след изтеглянето на съветските войници през 1989 г., само за да бъде въвлечено в гражданска война през 1992 г., когато свършиха парите.

Бившият посланик на САЩ в Афганистан Роналд Нойман каза, че ще е трудно да се гарантира, че по-малочислени сили биха могли веднага да поемат отговорност за сигурността на страната.

“По-бързо се става голям, отколкото способен. Ако искаш да искаш да имаш добре обучени сили, които да са ефективни при по-малка численост, ще ти е нужно доста време”, каза той.

Един от въпросите, които възникнаха при обсъжданията, е спорът за афганистанската местна полиция - полубунтовническите формирования, за които американските представители смятат, че могат да поемат по-голяма роля след изтеглянето на чуждестранните сили. Много европейски представители обаче се противопоставят на идеята, а правозащитни организации предупреждават, че някои от местните полицаи тероризират и ограбват хората, които трябва да защитават.

Един от съветниците по въпросите на отбраната в Конгреса предупреди да не се взимат необмислени решения, които в дългосрочен план могат да се окажат по-скъпоструващи.

“Основният проблем е, че не искаме да се проваляме”, каза съветникът. В края на краищата да подкрепяш чужди сили “излиза много по-евтино, отколкото да държиш там собствени”.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional