сп. "Икономист", 14 януари
Първичните избори на републиканците продължават шест месеца, за да позволят на всичките 50 щата да си кажат думата при определяне на кандидата, който да се изправи срещу Барак Обама
през ноември. Удивително, този път те може да приключат броени дни, след като започнаха.
На 10 януари, седмица след победата си в консервативния щат Айова, Мит Ромни срази и шестимата си опоненти в либералния Ню Хемпшър, спечелвайки почти два пъти повече гласове от най-близкия си съперник. Сондажите предричат, че той ще победи и в Южна Каролина на 21 януари, както и във Флорида на 31-ви. Дори ако по-нататък надпреварата за него забуксува, той вече е събрал толкова пари, колкото целия останал републикански отбор и е изградил по-голяма организация. Ако не допусне внезапни поражения, Ромни по всяка вероятност ще спечели номинацията. Сондажите показват, че ако го стори, той ще има реален шанс да отстрани президент, който пропиля голяма част от реномето си
сред политическите центристи.
Предстои му обаче доста работа. В момента за много американци той е повече или по-малко енигма: като фурнаджийска лопата е по някои важни въпроси, държи се доста сковано на обществени места и е ревностен член на една от най-странните световни религии. Във всички тези твърдения има известна истина, но те са преувеличени и непълни. В най-добрия случай Ромни би могъл да предложи на Америка компетентна десноцентристка алтернатива на Обама (и да го смъкне обратно към пренебрегнатия от него политически център). Но той трябва да се представи по-добре, отколкото до момента, капитализирайки предимствата и туширайки слабостите си.
В СИВИ КРАСКИ
Да започнем с предимствата. Най-важният факт за Ромни е, че той е човек, независим от идеология, и е направил неща, от каквито Америка има все по-голяма нужда. През 2002 г. той бе избран за губернатор на Масачузетс, традиционна крепост на демократите. Там той прокара вариант на реформа в здравеопазването, който е най-гордото му постижение и същевременно най-големият му пасив. По онова време система, задължаваща всеки да си купи частна здравна осигуровка, бе консервативна идея и Ромни се справи добре, преодолявайки съпротивата на враждебни законодатели, за да я прокара. (Днес неговата партия се противопоставя инстинктивно на здравните реформи на Обама, които са точно моделирани по тези на Ромни - такива са обратите на политиката.) Той освен това сложи в ред финансите на Масачузетс, както по-рано бе направил с бюджета на зимната олимпиада в Солт Лейк сити. Ромни трябва да направи така, че тези успехи да придобият по-голяма тежест, отколкото имаха досега. След като първичните избори приключат и независимите американци, а не правоверните членове на Републиканската партия станат електората, който трябва да бъде спечелен, той може и да
постигне това.
На второ място, Ромни притежава нещо, което остро липсва на президента и неговите републикански съперници - опит в бизнеса. За 25 години той изкара доста пари за себе си и за консултантските фирми Би Си Джи и Бейн, подобрявайки ефективността на различни компании. Да, това понякога означава
да се уволняват хора, но и движи икономическия растеж. Досега Ромни отбива твърде вяло атаките на този фронт, които всъщност са насочени срещу творческото разрушение, което е самата същност
на капитализма. Той твърди, че е разкрил 100 000 чисти работни места по време на престоя си в Бейн. Тази цифра трудно може да бъде доказана, но той може да излезе с по-убедителни аргументи, че ползите от това превишават вредите. Срамните нападки от страна на съпартийците му срещу корпоративното преструктуриране не улесняват задачата му.
На трето място, Ромни изглежда непоклатим. Трудно е да открием дори една погрешна стъпка в неговата кампания. Може и да е скован, но никога не е ставал жертва на някакъв скандал. Семейният му живот е безукорно моногамен и отдаден на отглеждането на деца. Онези, които са работили близо до него, са склонни да му се възхищават. В областта и на икономиката, и на външната политика, той е събрал впечатляващи екипи, които най-вече са здравомислещо умерени.
ДЕБИТНАТА ЧАСТ НА СЧЕТОВОДНАТА КНИГА
Полезен списък с предимства, но могат ли те да компенсират недостатъците? Прагматизмът на Ромни си има неудобна обратна страна: никой не е съвсем сигурен какви са позициите му. Редовите републиканци смятат, че на него не може да се разчита по въпроси като правата на хомосексуалистите и абортите. Не че това има особено значение за независимите (които освен това вероятно ще приемат факта, че на всеки републиканец се налага да каже някои налудничави неща, за да спечели номинацията). Но хората трябва да вярват на президента по важните въпроси и, въпреки че оповести дълъг икономически манифест, Ромни не казва ясно как ще изпълни много от тези неща.
Изобщо не е ясно как той ще реформира пагубно скъпите здравна и пенсионна системи на Америка. Възгледите му как ще третира 12-те милиона нелегални имигранти, също са объркващо дидактични. А там, където е заемал ясна позиция, понякога е грешал: настояването му, че още на първия ден, след като стане президент, ще обяви Китай за валутен манипулатор, е опасно заиграване с популистите. Обещанието му да съкрати федералните разходи до не повече от 20 процента от БВП - жест за успокоение на фискалните екстремисти в неговата партия, също ще се окаже опасно, ако бъде изпълнено толкова бързо, колкото той намеква.
Ромни ще има и други проблеми при ухажването на електората. Той ще стане най-богатият кандидат в историята, печелил номинацията на голяма партия, и целият е пропит от привилегии. Баща му е бил също губернатор, а самият Мит Ромни е следвал право в Харвард. От друга страна Барак Обама има състояние с няколко милиона повече от Ромни, искрено дава вид, че е дошъл от планетата Вулкан и също е завършил право в Харвард. Липсата на харизма у Ромни е проблем, но може би Америка се нуждае от по-малко високопарни речи и повече прагматични планове за преструктуриране.
Последното затруднение на Ромни е такова, че не би трябвало изобщо да представлява проблем.
Той е мормон и въпреки протестите на мормоните, една трета от американците не ги смятат за християни. Едва ли Ромни може да промени това. Той би могъл да обясни изключителната мисионерска
дейност на мормоните, но не би могъл да рискува да каже, че ако Бог е предал плана си на човек в щата Ню Йорк през 1820 г., това не звучи по-невероятно от твърдението, че го е сторил в Палестина в началото на новата ера. Да си припомним, обаче, че десетилетия наред Америка не беше готова за президент католик или за такъв с тъмен цвят на кожата. В крайна сметка американците преосмислиха тези свои убеждения. Предразсъдъците биха били глупава причина републиканците да отхвърлят човека, който би им дал най-добрия шанс да победят Обама.
(БТА)