Русия прави последен опит да удари рамо на Асад

Москва, 18 януари    

Съветът за сигурност на ООН спешно започна във вторник експертни дискусии по проекторезолюция за Сирия, предложена от Русия. (Участниците не успяха да стигнат до единно мнение - б. р.).
    Времето не чака. Съдбата на Сирия и на режима й ще се решава в близките дни. Руските дипломати полагат усилия документът да бъде поставен на гласуване в Ню Йорк до 19 януари. На този ден
шефовете на мисията от арабски наблюдатели, действаща в Сирия от 26 декември, ще представят подробен доклад в Кайро. Предвижда се не само да очертаят съдържанието на документа със съответния анализ на ситуацията и оценка за перспективите, но да покажат също снимки, топографски карти и видеоматериали. 
    Ако Съветът за сигурност приеме резолюция за Сирия в сравнително мекия руски вариант, това ще е сигнал към Арабската лига, че все още има възможности за дипломация и посредничеството за примирие между страните трябва да продължи. Ако пък надделее твърдата линия на западните държави към едностранно осъждане на сирийските власти и руският проект не мине, това ще означава, че е поет курс към сваляне на режима, включително чрез военна намеса отвън.
    И това може да е последният опит на Москва да помогне на сирийсикя президент Башар Асад - ако не да се задържи на власт, то поне да избегне най-лошото за него, чуждестранната интервенция. Западните партньори на Русия - по-специално британците и французите, разкритикуваха проекта. Тези нагласи бяха доловени от острите сетива на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, който заяви във вторник: "Отново ще кажа на президента Асад: спрете насилието. Спрете да убивате своя народ".
    Този път впрочем проектът на Русия е по-критичен към сирийските власти, отколкото при двата предишни опита да бъде поставен на гласуване - в средата и в края на декември. При това  обаче е по-балансиран от открито антиасадовския проект, разработен от западняците и блокиран на 4 октомври с ветото на Русия и Китай.
    Москва обвинява не само режима, но и опозицията за това, че Сирия върви към гражданска война. При все това посочва в текста, че "властите прилагат сила прекомерно", и призовава "да бъдат спрени нарушенията на човешките права и правото на мирни събирания". Но проектът не предвижда нещо, за което настояват мнозина сирийски опозиционери (особено емигрантите) и съюзниците им в чужбина: международни икономически санкции срещу Сирия, включително ембарго върху оръжейната търговия, и ако това не стигне - военни мерки за въздействие върху режима.
    Напротив, руският проект отбелязва, че резолюцията "в никой случай не дава право да се употреби сила срещу Сирия". Разтревожени от опита с предишната либийска резолюция, довела до война, руските автори обръщат специално внимание на тази точка.
    Според руските дипломати обаче Западът все пак си поставя за цел смяна на режима в Сирия (както заяви неотдавна заместник-външният министър Генадий Гатилов). Това прави руската резолюция неприемлива за мнозина дори в сегашната й по-твърда форма. Пак във вторник Сирийската свободна армия - войници и офицери, минали на страната на опозицията, - призова Съвета за сигурност да предприеме решителни действия въз основа на седма глава от Устава на ООН, по-точно чл. 41 и чл. 42. Там се споменава за евентуална блокада на държава нарушителка на мира и употреба на въздушни, морски или сухопътни сили срещу нея.
    Суданският генерал Мохамад Ахмад Мустафа ал Даби, ръководител на арабските наблюдатели в Сирия, предупреди миналата седмица в предварителен доклад, че ситуацията е застрашителна и трябва да се обмислят по-нататъшни действия. Затова ден след изслушването на окончателния текст в Кайро ще пристигнат външните министри на повече от 20 арабски държави, за да вземат решение по въпроса. Също като своите ръководители те вече имат и предложения - от най-радикални до сравнително меки.
    Емирът на Катар Хамад бин Халифа ат Тани намекна тези дни за твърд вариант. В интервю за американската телевизия Си Би Ес той заяви в неделя, че "някакви войски трябва да идат в Сирия,
за да спрат убийствата". Може би ще става дума за арабски контингент, а може би - и най-вероятно, за войски от Турция, като се включат евентуално и други членки на НАТО.
    Новият президент на Тунис Монсеф Марзуки, макар и той да бе доскоро революционер, реагира по следния начин: "Това ще е самоубийство за всички и ще взриви целия регион". Срещу чуждестранна военна намеса се обявиха Ирак и Ливан, също и други някои арабски страни. Сред постоянните членове на Съвета за сигурност категорично против този сценарий са Русия и Китай.
    Мекият вариант предвижда броят на инспекторите в Сирия да нарасне от 163-ма на 300, дори 500 души. В четвъртък техни колеги от ООН ще започнат да ги подготвят за изпращане в страната. Обучението ще се води в Кайро. 
      Шефът на арабските наблюдатели Ал Даби има интерес започналата дейност да продължи. Заедно с колегите си обаче е подложен на критики от арабското обществено мнение. "Стана ясно, че инспекторите са безсилни да спрат конфликта. Трябва да бъдат отзовани, за да започне суров натиск срещу режима. Иначе присъствието на наблюдатели служи за оправдание на неспирното насилие" - ето лайтмотива на критичните изявления в арабски медии.
    Подобни упреци се отправят и към Русия. Ето как арабската телевизия "Ал Арабия" коментира новата проекторезолюция, внесена в Съвета за сигурност: "С дипломатическите си усилия Москва осигурява пауза на Асад, за да си поеме дъх. А той използва тази пауза, за да ликвидира опозицията".
    Всъщност не е точно така. Президентът Асад се опитва да прави реформи в Сирия, но действа бавно и нерешително. Москва се надява преобразованията все пак да доведат до резултати. Явно обаче това е идеалната представа за сирийските реалности.
    В Сирия всеки ден гинат хора. По данни на ООН, загиналите вече са над пет хиляди от средата на март 2011 г. Опозицията отправя апели за помощ; представители на властите разказват за жертви сред войниците и полицаите - също с молби за подкрепа. Започва гражданска война. Ако се развихри с пълна сила, тя може да обхване и най-близките, бездруго нестабилни държави.
    В Ирак нещата и без това вървят на зле, там все по-често отекват експлозии, а политиците се карат помежду си. Застрашен е обаче и съседен Ливан, където някои политически движения искат да бъдат запазени връзките с режима в Сирия, а другите са рязко против. Турция очаква нов бежански поток; бежанци от Сирия се готви да приеме дори враждуващият с нея Израел. Иранското ръководство иска Асад да задържи възможно най-дълго властта в Сирия и е готово да му помогне, но то самото е заплашено от нови санкции, дори от военен удар на САЩ или Израел.
    Според Русия, ако Асад остане още известно време на върха, ще може да се избегнат най-кръвопролитни сценарии. Има обаче и друга гледна точка: колкото по-бързо се оттегли от поста си
Башар Асад, толкова по-добре ще е и за Сирия, и за съседките й.
---
Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията - бел. на РИА Новости.

(БТА)