Кризата в Пакистан показва ограничените възможности на армията

Исламабад, 19 януари    

Пакистан изглежда отново е на ръба да изпадне в хаос, след като дошлите на власт след избори политически лидери понесоха удари от страна на съдебната система и армията. Но кризата вече
показа какви промени са настъпили в Пакистан през последните години: военните вече не могат просто да излязат от казармите и да завземат властта, както се случи на три пъти през последните 60 години.
    В резултат единственият вариант и за двете страни е да отстъпят. Гражданското правителство може и да успее да изкара до изборите, за които се смята, че вероятно ще се проведат в края на лятото.
    "Ако бяхме в 90-те години, още преди година щеше да има преврат", каза анализаторът Моид Юсуф.
     Готовността на бдителните медии веднага да нападнат генералите - а народът не храни никакви илюзии, че висшите офицери могат да бъдат някакви спасители, след като са се проваляли толкова пъти преди това - изглежда действа като спирачка за всякакви планове на армията. Самата съдебна система, въпреки че според някои иска главата на президента Асиф Али Зардари, няма да узакони властта на превратаджии.
    Също така не е ясно доколко голямо е желанието на съдиите да свалят правителство, съставено от коалиция със солидно парламентарно мнозинство и на което му остава само една година до края на мандата.
    Опозиционните партии се радват да видят правителството отслабено. Но най-голямата партия в страната, тази на бившия министър-председател Наваз Шариф, не храни особени симпатии към
армията и може и да не желае да дойде на власт чрез нейна интервенция.
    "Статуквото си остава, въпреки че напрежението между всички институции достига критична точка. Без значение какъв би бил развоят на събитията, ще се стигне до хаос и никой няма да спечели", каза Юсуф.
    Разбира се, напрежението сега е по-високо от когато и да било, след като през 2008 г. Зардари пое поста, а кризата може все пак да ескалира в непредсказуема и опасна посока. Политическите вълнения почти парализираха управлението в разполагащата с ядрено оръжие страна, възпрепятствайки надеждите на Америка да подобри обтегнатите си отношения с Исламабад, както и да осигури помощта му за постигане на мир в съседен Афганистан.
    Миналата седмица плъзнаха слухове за подготвян преврат, след като армията отправи необичайно предупреждение за "тежки последствия" за страната заради скандал, избухнал заради неподписан меморандум, изпратен миналата година на Вашингтон, в който се отправя молба за американска помощ за предотвратяване на преврат след операцията при ликвидирането на Осама бин Ладен.
    Но познавачите и критиците на правителството в еднаква степен през голяма част от последните четири години предричат неизбежното падане от власт или на Зардари, или на премиера Джилани, или на правителството, което оглавяват. Всеки път обаче те не познават.
    Следващият критичен ден ще е четвъртък, когато Джилани е призован да се яви пред Върховния съд, за да обясни защо не е наредил на главния прокурор да възобнови процеса срещу шефа му
Зардари за случай на корупция отпреди години.
    Зардари и покойната му съпругата, министър-председателката Беназир Бхуто, задочно бяха осъдени от швейцарски съд през 2003 г. за пране на пари в размер на милиони долари от подкупи, докато са били на власт.
    Те обжалваха и швейцарските власти прекратиха делото през 2008 г. по молба на пакистанското правителство. То е сред хилядите прекратени след амнистията, която позволи на Бхуто да се завърне от изгнание и да участва в изборите през 2008 г.
    Поддръжниците на амнистията казаха, че повечето дела били политически мотивирани и че е нужно "помирение", за да може страната да продължи напред след години на безскрупулна политика. Върховният съд отмени амнистията през 2009 г. и противопоставянето тлее оттогава.
    От Джилани е поискано да изпрати писмо до швейцарските власти с искане делото срещу Зардари да бъде възобновено.
    През последните две години правителството отказва да направи това, заявявайки, че  докато е на власт, президентът се ползва с имунитет срещу съдебно преследване.
    Ако Джилани бъде осъден за неуважение към съда, той може да получи шест месеца затвор и да му бъде отнето правото да заема официална длъжност. Изправен пред угрозата да бъде вкаран зад
решетките, Джилани може и да се съгласи да изпрати писмото.
    Най-вероятната възможност обаче е той да произнесе помирително слово и да се опита да печели време, протаквайки процеса. Зардари публично заяви, че никога няма да изпрати писмо до Женева, защото това би накърнило паметта на съпругата му, която беше убита при атентат на ислямистки бунтовници през 2007 г.
    Ако Джилани подаде оставка или съдът го принуди да се оттегли от поста, управляващата партия ще излъчи друг министър-председател от лоялистите, които имат мнозинство в парламента.
    Правителството твърдо се е вторачило в изборите за Сената през март, след които е доста вероятно партията на Зардари да получи мнозинство в горната камара. Така тя ще си осигури значителна власт за следващите шест години, дори и да се провали на парламентарните избори.
    Но дори Джилани наистина да пише на швейцарците, не е ясно дали президентът ще бъде поставен под някаква непосредствена заплаха. Миналата година швейцарските прокурори заявиха пред
репортери, че не могат да водят наказателно преследване срещу него, защото той се ползва с имунитет. Има и съмнения дали не е изтекла давността на делото.
    Върховният съд също така състави комисия, която да разследва меморандума, който е бил връчен на адмирал Майк Мълън - най-високопоставеният американски офицер по това време (председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ - бел.ред.) Американско-пакистанският бизнесмен, който се  предполага, че е предал писмото, намекна, че то е било написано по нареждане на Зардари. Ако това може да се докаже, Зардари ще бъде уязвим за бъдещо наказателно преследване - въпреки че това вероятно ще отнеме месеци.
    Доста наблюдатели подозират, че на партията на Зардари й е изгодно да обръща прекалено голямо внимание на конфликта си с армията и съдиите, защото така отвлича вниманието от нищожните й
постижения във властта. Партията дори може да се възползва от възможността да бъде свалена от власт, защото това ще възпламени базата й преди избори.
    Пакистанската народна партия има дълга история на битки срещу военните. Бащата на Беназир Бхуто, бившият министър-председател Зулфикар Али Бхуто, беше екзекутиран през 1979 г. от военен диктатор. Самият Зардари беше избран на вълната на масов вот на съчувствие след убийството на Беназир Бхуто на 27 декември 2007 г., за което партията с голяма охота намекваше, че може да е било оркестрирано от представители на военния елит.

(БТА)