Водени от прагматизъм, хърватите се очаква да кажат "да" на присъединяването към ЕС

Загреб, 20 януари 
          Хърватия организира в неделя референдум за присъединяването си съм ЕС, предвидено за 2013 г., което представлява "стратегическа цел" и се очаква да получи подкрепата на населението, въпреки че проевропейският ентусиазъм губи скорост заради кризата в еврозоната.
        Избирателите са призовани да одобрят договора за присъединяване, подписан с Брюксел през декември.
        Положителният вот, за чиято победа е необходимо просто мнозинство, се очаква да надделее с около 55 процента от гласовете, според последните социологически проучвания. Референдумът ще бъде валиден независимо от процента на участие.
        "Няма основание да бъдем ентусиасти през 2012 г. Просто е дошло времето да приключим тази работа след тежките усилия", положени по време на преговорите за присъединяване, каза Мирела
Банович, учителка, която ще гласува с "прагматично да".
        Според Горяна Сикич, инженер, "Европа не е само мляко и мед", но Хърватия трябва да се присъедини,  защото "ние сме твърде малки, за да останем изолирани".
        Проевропейският ентусиазъм, който надхвърляше 80 процента в социологическите проучвания през 2003 г., намаля в процеса на преговорите /2005-2011/ заради трудноизпълнимите критерии, определени от Брюксел, чиято безкомпромисност понякога се възприемаше като "шантаж", но най-вече заради икономическата криза, която разтърсва ЕС.
        "ЕС е  изправен пред серия икономически и структурни провали и надеждата, че той би могъл да предложи нещо на Хърватия, намаля", отбелязва Радован Вукадинович, експерт по международни отношения.
        Хърватия, която е бивша югославска република, провъзгласи независимостта си през 1991 г. Тази стъпка бе последвана от четиригодишна война със сръбските бунтовници. Страната започна истинския си демократичен преход едва през първите години след 2000 г. със "стратегическата цел" за
присъдединяване към ЕС. Успоредно с това Хърватия се присъедини към НАТО през 2009 г.
        Кампанията в подкрепа на гласуване с "да" на референдума, стартирала преди две седмици, за която правителството отдели над 800 000 долара, бе по-скоро вяла, с излъчване на телевизионни клипове, призоваващи да се "подкрепи европейското бъдеще на Хърватия". По улиците на Загреб няма нито един афиш, който може да подскаже, че в неделя се очаква жизненоважно решение за страната.
        Управляващата левица, но и лидерите от консервативната опозиция се обявиха в подкрепа на присъединяването, заявявайки, че референдумът е "решението на хилядолетието" и се отнася до
"икономическото оцеляване" на страната, където нивото на безработица е 17,9 процента, а външният й дълг представлява 102 процента от БВП.
        Президентът Иво Йосипович дори заяви, че ще бъде "безотговорно да се пропусне тази възможност".
        Местната икономика, която отдавна е в рецесия, се очаква да отбележи скромен растеж от 0,4  процента през 2011 г., според оценка на Централната банка.
        В Хърватия с 4,2 милиона жители, от които 90 процента са католици, влиятелната католическа църква също насърчи последователите си да гласуват с "да",  искайки от тях "да отхвърлят страха" и "смело да се отворят към бъдещето".
        Евроскептиците отправиха предупреждения срещу "загуба на суверенитет", но на демонстрация, организирана наскоро основно от крайнонационалистически групи, се събраха само няколкостотин
души в Загреб.
        "Нашият език, нашата културна и национална идентичност ще бъдат застрашени" в ЕС, заяви Дубравко Кръчмарек, един от организаторите на тази демонстрация.
        Ако положителният вот удържи победа, Хърватия ще трябва да изчака ратифицирането на договора за присъединяване от всяка една от 27-те страни членки на ЕС  преди официално да се
присъедини към евросъюза от 1 юли 2013 г.

(БТА)