Владимир СтойчевКазаното от Валери Найденов във в-к „24 часа” (http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=22016527) с конкретни цифри илюстрира написаното от мен в „Геометрия на ‘прехода’” (http://www.svobodata.com/page.php?pid=7128&rid=): структурата на държавния бюджет у нас (една от „свещените крави” на „прехода”, на която нито едно от правителствата на „прехода” не посегна, напротив, ревностно пазеха), изградена въз основа на Закона за устройството на държавния бюджет, е основната причина за ниските заплати, които получават българите. Оказва се, че според европейската статистика (а не според родната ни стъкмистика) съотношение между производителност (или брутен продукт на глава от населението) и заплащане (среден изравнен нетен доход) предполага заплатите на българите да бъдат със 110% по-високи.
Е, да, ама те не са. За 22 години „преход” нито една партия не се опита да изгради такава структура на държавния бюджет, която – подобно на другите европейски страни – да отчита реалното съотношение между производителност на икономиката и доходи на населението.
Системно и законосъобразно (защото такъв е законът) българите са ограбвани и държани на ръба на мизерията. „Спестеното” от недодадените доходи на българите – в Закона за държавния бюджета за 2011 г. това е сума (по перата „заплати и възнаграждения за персонала”, „други възнаграждения и плащания за персонала”, „осигурителни вноски”, „стипендии” и „текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата”) от около 4 млрд. лв. – се разходва така (посредством другите „свещени крави” на „прехода”: Законът за обществените поръчки, Законът за данък върху добавената стойност, Законът за митниците – основните „кранчета”, чрез които от джобовете на българите се източва реален доход), че да отиде в „джобовете” на партии, олигарси, политици, управленци, „бизнесмени” и откровени мафиоти.
Тъй като тази бедност е цинично регламентирана чрез закони („свещените крави” на „прехода”) и старателно поддържана от всички правителства и парламенти след 1989 г. (факт сам по себе си свидетелстващ, че всички те са от един отбор – отборът, играещ срещу собствения си народ в интерес на някои социални групи, свързани както с режима до 1989 г., така и с реализацията на грабежа, извършван от тях след тази дата), очевидно, ако искаме да се прекрати този грабеж и да скъсаме с натрапената ни бедност, трябва да кажем сбогом на партиите на „прехода” и на целия политически модел от последните 22 години.