Лидери в целия свят се готвят за недоволство и вълнения

Протестиращи в Москва и Кайро изпълват площадите с искане за представително правителство. По улиците на Мадрид и Ню Йорк обаче - и на Атина, която ни даде самата дума “демокрация” - недоволството вилнее с почти същата сила.

Единствените логични послания са, че лидерите по света не успяват да отговорят на очакванията на своите граждани и че Фейсбук, Туитър и други социални медии позволяват множества от хора да се струпват, когато си поискат, за да ги уведомят за това. Това не е успокояваща картина за 40-те държавни и правителствени лидери, които участват в Световния икономически форум в Давос. Сред тях има несъпоставими водачи като канцлерката Ангела Меркел от многопартийната демокрация в Германия или Мелес Зенауи, премиерът на авторитарната Етиопия.

“Това, което научихме през последните няколко години след финансовата криза и Арабската пролет е, че нестабилни страни с ограничен политически и икономически капитал са особено уязвими за комбинацията от тежък икономически застой и революция в комуникациите”, каза Ян Бремер, председател на Евразия Груп - консултантска фирма в Ню Йорк, оценяваща политическия риск.

“Тези нестабилни страни са най-различни”, каза Бремер, който ръководи дебат в Давос вчера за състоянието на демокрацията.  “Някои са авторитарни, други са демократични”.

По груби статистически данни демокрацията е била подкопана миналата година, според годишното проучване на правозащитната група във Вашингтон “Фрийдъм хаус”.  В публикуван миналата седмица доклад “Фрийдъм хаус” изброи 12 страни, в които демокрацията е отбелязала напредък, и 26, в които нивото на свободата е спаднало.

В същото време въстанията от Арабската пролет в Египет, Тунис и други близкоизточни страни отбелязаха демократичен напредък.

“Ние смятаме, че събитията от 2011 г. са по-скоро положителни, отколкото отрицателни”, каза Арч Пъдингтън, вицепрезидент, отговарящ за проучванията във “Фрийдъм хаус”.  “Ние смятаме, че арабските бунтове са трансформиращо събитие, подобно на тези през 1989 г. и 1991 г., когато се разпадна Съветският съюз. Тази част от света бе затворена за разпространението на свободите. Сега нещата се раздвижиха”.

Никой не може да предскаже със сигурност какъв вид общества ще се родят от тази бъркотия. Превъзходството на американската и европейската демокрация вече не изглежда така ясно както преди десетилетие. Политическите възгледи в САЩ са поляризирани, а общественото доверие в Конгреса е ниско. Дълговата криза в еврозоната продължава, а европейски лидери водят безкрайни кавги как да я решат.

Най-влиятелният лидер в Европа може да се окаже Марио Драги, председател на Европейската централна банка, който бе назначен от избрани служители, но не може да бъде уволнен и е независим от политически контрол. Показателно е, че в пълен с банки град франкфуртският клон на движението “Окупирай” избра поляната пред Централната банка, за да издигне палатков лагер. Участници казаха, че протестират срещу липсата на демократична отчетност.  В същото време Гърция и Италия са водени от неизбрани технократи, чийто решения са силно повлияни от Германия.

Много хора в много страни изглежда са уморени и разочаровани. Дори стълбове на държавността са разклатени. Клаус Шваб, изпълнителен директор на Световния икономически форум, чиито годишни срещи в Давос са финансирани основно от корпорации, изглеждаше неотдавна така, сякаш е готов да разпъне палатка в парка Зукоти, леговището на протестите “Окупирай Уолстрийт”, което бе разчистено през ноември.

“Капитализмът в настоящия му вид вече не пасва на света около нас”, каза Шваб в изявление миналата седмица. “Не успяхме да научим уроците от финансовата криза от 2009 г.”, добави той.

В много части на света връзката между демокрацията и икономическия растеж вече не изглежда стабилна. Някои от най-динамичните икономики в света са в страни като Китай и Виетнам, където протестиращи са арестувани и хвърляни в затвора, а лидерите се избират от групи хора с определени интереси.

“Има схващане, че демократичното управление и бързият растеж вървят ръка за ръка”, каза Кенет Рот, изпълнителен директор на правозащитната група “Хюмън райтс уоч” в Ню Йорк.  “Съществуването на Китай оспорва тази идея”.

Лидерите в Китай също не се чувстват удобно. Те са изправени пред недоволство вътре в собствените си граници и следят събитията в Близкия изток с дълбоко безпокойство. Също като лидерите на Русия.

Томас Каротърс, вицепрезидент, отговарящ за науката в изследователската организация Фонд Карнеги за международен мир във Вашингтон, каза, че авторитарни лидери в целия свят са били разтърсени, когато бунтовете от Арабската пролет доведоха до сваляне от власт на управниците. “Това бе част от света, която изглеждаше толкова сигурна - след като те могат да си идат, значи всеки може”, каза той. Това сигурно звучи страшно, ако си диктаторски режим. Будиш се една сутрин, поглеждаш през прозореца и виждаш всички тези хора на централния площад.”

Каротърс говори по телефона от Будапеща, където преподава в университет. Унгария всъщност е пример колко крехка може да бъде демокрацията, дори в сърцевината на Европа. Символ на съпротивата срещу съветското господство след бунта през 1956 г., Унгария е една от първите бивши комунистически страни, които се присъединяват към ЕС.

Сега премиерът Виктор Орбан е обвинен, че използва мнозинството си в парламента, за да заглуши критиките на медиите, да отслаби другите центрове на властта като съдилищата и централната банка и да затвърди господството на партията си като пренапише конституцията.

ЕС започна миналата седмица официална процедура срещу Унгария. Орбан, който се нуждае от помощи от съюза и Международния валутен фонд, за да избегне неплатежоспособност по националния дълг, обеща отстъпки. Но той изглежда е окуражен от слабостта на ЕС заради дълговата криза. Националистически партии в страни като Финландия, Франция и Холандия също се опитаха да експлоатират дълговата криза за политически цели.

“Има опасност Европа да бъде осакатена, ако не се справи решително с това предизвикателство към демокрацията”, каза Рот от “Хюмън райтс уоч”.