Кой ще посмее сега да назначи това чудо във Върховна касационна прокуратура?

Как прокурорът Росен Димов се обяснява или за ползата от писмото на Едвин Сугарев

Едвин Сугарев, бивш депутат, участвал активно в политиката, а днес просто публицист, предизвика за пореден път съдебната система с откритото си писмо до членовете на Висшия съдебен съвет по повод предстоящото назначение на Росен Димов за член на Върховна касационна прокуратура. Впрочем, това назначение за него ще бъде само формалност, защото той вече работи там, като командирован.
Сугарев прати писмото си с копия до министъра на правосъдието, главния прокурор, до посланици от ЕС, до зам.-председателя на Европейската комисия и комисар по правосъдието Вивиан Рединг, разбира се и до всички медии.
Писмото разкриваше такива подробности от житието-битието на Росен Димов като прокурор в Пловдив, които меко казано, не го представят добре като кандидат за Върховна касационна прокуратура. Става дума за един „игрив” прокурор, който има връзки едновременно с контрабандисти, банкери, депутати, печели добре, открива сметки в чужбина, ходи на лов и сафарита в Африка и т. н., трудно може да се нарече подходящ за Върховна касационна прокуратура. А дори и за районна.

Седмица по-късно Димов на свой ред разпрати открито писмо до медиите, в което обяснява колко е чист и невинен и как Сугарев го клевети. Но не отрича нито ловните си подвизи, нито добрите си доходи, нито познанствата и контактите си. Само че всичко било законно.
Само сайтовете „Медиапул”, „Бивол”, „Дневник” и др. по-незначителни публикуваха писмото на Сугарев. Но по-късно някои вестници като „Стандарт” изпаднаха в смешно положение, защото не бяха публикували нито ред от писмото на Сугарев, но отделиха място на обясненията на прокурора. С което показаха, че са чисто и просто обслужващи властта и институциите.
 

Но, в края на краищата - кой е крив, кой е прав?
Ето накратко най-важните моменти от писмото на Сугарев и от отговора на прокурора, от които се изяснява кой колко има основания при този сблъсък:

Димов подсъдим в Солун, с обща банкова сметка с контрабандист

През октомври 2001 г. пред съда в Тесалоники (Солун) са изправени група лица, обвинени в тежки престъпления. Сред тях фигурират: “…4. Росен Димчев Димов, жител на град Пловдив, 5. Илонка Живкова Каратодорова, жителка на София, България…” Обвинението срещу тях е, най-общо казано, в пране на пари. Централният обвиняем е грък - Георгиус Антемидис, който през 1997 г. открива сметка в банка “Македония – Тракис”, заедно с Росен Димов и Илонка Каратодорова, а през 1998 г. поисква неговото име да бъде махнато и да не фигурира като правоимащ върху тази сметка. Независимо от това вноските му в нея продължават – и през март 2000 г., когато са започнати следствените действия, нейният остатък е възлизал на 101 200 щатски долара. Сугарев казва, че от това неизбежно следва, че и взаимоотношенията на Росен Димов с „един от най-големите контрабандисти в Гърция” са продължавали поне до тази дата. В документ на гръцкия Апелативен съд се казва:
“Споменатите обвиняеми, българските граждани Росен Димов и Илонка Каратодорова стават притежатели и се явяват правоимащи на съответните влогове, с цел да прикрият истинския произход на споменатата сума, както и на останалите суми, които стават тяхно притежание в резултат на извършените от първите двама престъпни деяния – измама и повторно извършена контрабанда, споменаващи се в т. 1 и 2, т.е. узаконяват по този начин приходите на първите двама обвиняеми, произхождащи от споменатите по-горе престъпни деяния.”
Сугарев отбелязва, че престъпните деяния в делото са “подбудителство за извършване на предумишлен взрив, контрабанда, фалшификации, от които ползата надхвърля 25 000 000 драхми, пряко съучастие в извършване на тежко престъпление” и подобни. Само контрабандата с цигари на тези специфични съдружници на българския прокурор, внесени – забележете – най-вече от България, е нанесла на гръцката страна щети в размер на милиарди драхми.”
За братя Антемидис и техните партньори в контрабанда на цигари, алкохол и лекарства, взривове и др. се говори като за организирана престъпна група и видни фигури в подземния свят на Гърция.
„Във връзка с публикациите по този повод Росен Димов нееднократно обяснява, че през ноември 2000 г. отишъл в Солун, говорил със Солунския прокурор и по-късно дал показания пред следовател, при което гръцката страна е оттеглила своите обвинения срещу него, а съдът категорично отказал да даде ход на делото”, пише Сугарев.
„Дали г-н Росен Димов е прал пари в Гърция, е от компетенциите на гръцкия съд. …От значение е, че един български прокурор се е почувствал дотолкова задушевно близък с хора като братя Антемидис, че да открие обща банкова сметка с тях. Според “Асошиейтед прес” техните имена се свързват с най-голямата контрабанда на цигари, залавяна в Гърция – на стойност 9,8 милиона щатски долара”, казва Сугарев в писмото си.
И допълва, че е от значение, също, че Димов е нарушил и българските закони, откривайки валутна сметка зад граница без разрешението на БНБ – в разрез с действащото тогава законодателство – като сам признава пред в. “Труд” от 27.09.2001 г., че е извършил “тежко нарушение” на валидния тогава валутен режим.
 

В отговор по тази точка в своето писмо-отговор Росен Димов изрежда цялата си кариера - че работи като прокурор почти 30 години, преминал е през цялата йерархия в „кадровото си израстване”, „винаги е имало положителни оценки” за извършваната от него дейност, имал е положителните атестации, дори само от преди няколко месеца. След това дава обяснение за делото в Солун:
„Посоченото разследване е било прекратено с решение 458/22.3.2002 година на Съвета на Апелативния съд в Солун. Решението е предоставено на Етичната комисия на ВСС през 2009 година. …В него буквално е записано:
„… ЗАЛИЧАВА обжалваното постановление на Наказателния съвет на съда на Тесалоники по отношение разпоредбите отнасящи се за тези обжалватели.
…Прооизнася се ДА НЕ СЕ ПРЕДЯВИ ОБВИНЕНИЕ срещу обвиняемите Росен Димчев Димов жител на Пловдив, България и…
От горното ясно следва, че срещу мен са свалени всички обвинения и разследването се прекратява, преди дори да има съдебен процес”, пише Димов.
След това казва, че като си открил банкова сметка в Солун, няма нарушения от негова страна на валутното законодателство в РБ действащо в периода 1996-2000 година, за които да му се търси отговорност. Забраната за разкриване на сметки в чужбина е била отменена година преди той да открие сметката.
Димов признава, че прекратил контактите си с Антемидис „един път завинаги”, в момента, в който са му „станали известни проблемите” му с гръцкото правосъдие.

Дотук и Сугарев е прав, и Димов е прав. Въпросът е обаче - може ли такъв прокурор със законен бизнес, оправдан, невинен, сега да става член на Върховна касационна прокуратура?

Димов като шеф прокурор в Пловдив 1992-2007 и възходът на цар Киро

Второто питане на Сугарев към ВСС е за ромския цар Киро от Катуница. „От изказвания на главния секретар на МВР Калин Георгиев (който преди да заеме този пост, е бил шеф на антимафиотите в Пловдив) стана ясно, че фамилията Рашкови отдавна са полезрението на полицията и органите за сигурност… Стана ясно, че срещу тях са подадени многобройни жалби, визиращи тяхната арогантност и свързани със заплахи за убийство и реални опити за такова” пише Сугарев. Той задава въпроса „Как така службата за борба с организираната престъпност е работила с пълна пара и открила доста неща – а в съда не е влязло нищо? Защо – при очевидно драстичното забогатяване на ромския бос, никой не се е заинтересувал дали изобщо плаща данъци (б. р. - като допълнение в случая - шеф и зам.-шеф на данъчното в Пловдив от 2000 до 2006 г. е била Менда Стоянова от ГЕРБ, сега шеф на Комисията по финанси в парламента)… Накратко казано – кой е човекът, който е разпънал чадър над него?”

Сугарев свежда отговорността за липсата на преследване на цар Киров до Росен Димов, който е между 1992 и 2007 година е първо окръжен, а после и апелативен прокурор на Пловдив. И подчертава, че в прокуратурата има строга йерархия и такова прокурорско решение не се прави без санкцията на началника. „Той е човекът, заради когото разработките на местната служба за борба с организираната престъпност са оставени без последствие. Бих добавил и още нещо – най-вероятно той е и човекът, разпънал прокурорски чадър над главата на цар Киро”, пише Сугарев.

На това Димов в писмото си отговаря, „тези твърдения категорично не отговарят на истината и са изцяло манипулативно изложени с директна цел, злепоставянето ми”.
Димов казва , че Върховната касационна прокуратура е извършила пълна проверка на всички преписки и наказателни дела срещу Кирил Рашков и няма каквито и да е нарушения, укриване на преписки и сигнали от страна на пловдивските прокуратури. И Димов прилага доклада на Инспектората на ВКП.

Въпросът е - може ли в момент на етнически бунтове и напрежение в Катуница и цяла България, когато е правена тази проверка, прокуратурата да си посипе главата с пепел и да каже - да, ние сме оставили престъпления без последствие. Това е била една формална проверка, оневиняваща прокурорите в този горещ случай.
„Прокурорски “чадър” над когото и да е било може да има само когато са укрити или неправилно решени постъпили материали от МВР или контролни органи в прокуратурата срещу определено лице”, пише Димов. И се оправдава, че всичко, което е постъпвало в прокуратурата е отработвано законосъобразно и няма нито един укрит или неправилно решен въпрос.
 

Пита се тогава - защо цар Киро живее като цар, строи палати, не плаща данъци, заплашва местните, върши престъпления, загражда улици с бариери и т. н., а прокурорите са чисти и коректни?

Димов изтъква, че по негово разпореждане през 2005 г. е започната преписка в Асеновград, завършила с осъдителна присъда на Кирил Рашков. Димов не пояснява за какво е делото. Но не се е чуло цар Киро да е влязъл в затвора за последните 20 години. Димов припомня, че през 1993 г. за незаконно производство на спиртни напитки Кирил Рашков е задържан със санкция на прокурор от РП - Асеновград, „който също ми е била подчинен”.

По повод изказването пред медиите на Калин Георгиев - главен секретар на МВР, бивш началник БОП РДВР - Пловдив, че тези служби са работили постоянно спрямо фамилията Рашков, а в съда не е влязло нищо, Димов се възмущава - „в пловдивските прокуратури не са постъпвали такива материали от полицията, „следователно тези съждения са абсолютна безсмислица и клевета”. Точно тук Димов може да е прав - Калин Георгиев също е гледал да си измие ръцете, когато избухна пожара в Катуница. Но и двамцата - прокурор и антимафиот са еднакво виновни цар Киро да си разпасва пояса необезпокояван години наред, докато те са били отговорните да го вкарат в съда. Димов наивно се оправдава - един прокурор не е служба жалби, която чака някой от полицията да им докладва престъпление. В цивилизования свят един прокурор е водещ, активен, предизвиква проверки на полиция, данъчни. В случая Димов е оставил като тумор да се разраства фамилния бизнес на цар Киро.

И отново въпросът е - заслужава ли такъв прокурор от Пловдив, район прочул се с нелегални фабрики за алкохол, контрабанда на цигари и др., да влезе сега гордо, чист и невинен, във Върховна касационна прокуратура?

Димов като човек на Филчев

Сугарев посочва Росен Димов като един от приближените на Филчев, когато е бил главен прокурор. Припомня, че навремето един състав на ВСС поиска оставка на Филчев, че „според публикувания наскоро обвинителен акт срещу Алексей Петров – тъкмо чрез фигурата на Никола Филчев се извършва най-плътната симбиоза между българската мафия и правосъдната ни система, за чиято съдба носите пряка отговорност.”

В годините на Филчев Росен Димов беше председател на Асоциацията на прокурорите. Тя ще се запомни от онова време с нелепите си писма и декларации по един или друг повод, обслужващи щенията на главния прокурор Филчев. Сугарев цитира примери - през 2004 г., спрямо Иван Костов се използват хули като “г-н Костов е доказал, че е специалист по всякакви клеветнически, наказателни, подслушвателни и други акции”; заплахи като “все пак Вие сте наш клиент, г-н Костов” и т. н. „Подобно поведение от страна на прокурорска организация би било напълно немислимо във всяка цивилизована страна – и би довело до незабавни санкции”, пише Сугарев. Той припомня, че Костов е предизвикал прокурорите с протести за скандален случай от времето на Филчев - започнатото следствие срещу ген. Атанас Атанасов, който, по личното нареждане на главния прокурор е подведен под отговорност за задържането на самолет с оръжейни доставки за ембаргова страна – като при това тази операция е съгласувана с европейските тайни служби.

По този пункт Росен Димов в своето писмо отговор обяснява, че не дължи нищо в кариерата си на главния прокурор Филчев, а я е изграждал „благодарение на собствените си действия”.

Димов и „пловдивските брокери” от източената Агробизнесбанк

Сугарев поставя въпроса и за фалита на Агробизнесбанк. Делата за източването на банката се проточват, а при наличието на престъпление от такъв мащаб са оставени на свобода т. нар. “пловдивски брокери” Христо Данов и Христо Александров. „Официалното оправдание на прокурора Димов е, меко казано, комично – че им бил прибрал задграничните паспорти и поради това не можели да избягат.
 

Мярката за неотклонение е парична гаранция, като сумите са смешно ниски”, пише Сугарев. Според него тази дадена от Димов възможност е използвана ефективно, за да се довърши схемата по източване на банката – като закупените с кредити активи на техни фирми се продадат или прехвърлят на трети лица. Така Христо Александров продава пет имота на банката, продава и 18-те автомобила на фирмата си “Финком”, продава цялата предпечатна техника на фирмата си “Телерпрес”. Христо Данов пък продава мерцедесите на фирмата си, апартаменти, закупени като офиси, са прехвърлени безвъзмездно на частни лица. Фирми са използвани като канали за източване на огромни финансови активи от Агробизнесбанк, с тази пари са построени три кооперации и огромна сграда на ул. “Богориди” №8 в центъра на Пловдив.
В един момент е била издадена (по искане на разследващите) заповед за арестуването на двамата банкери за крупна документна измама – фалшиви командировъчни за пътувания в чужбина на стойност 500 000 щ. д. Пловдивската прокуратура излиза със съобщение, че данните за извършено престъпление са малко и не може да бъде повдигнато обвинение.

„Росен Димов отказва да повдигне обвинение и във връзка с огромна по мащабите си афера с контрабандна пратка цигари на аерогара Пловдив, при която гаранти на доставчика са Христо Данов и Христо Александров. Оригиналът на банковата декларация е подменен с фотокопие – и липсата на оригинал е послужило на Росен Димов като повод да откаже да повдигне обвинение”, пише Сугарев.

Сугарев пише на Висшия съдебен съвет да направи справка за пътуванията на Димов в чужбина от годините непосредствено преди фалита на Агробизнесбанк, за да се види от кого е бил придружаван. „В два от случаите “пловдивските брокери” са негови спътници, а дестинацията е Швейцария, където те имат холдинг, чрез който най-вероятно се изнесени повечето от източените от Агробизнесбанк милиони” казва Сугарев.

Тези данни са известни на прокуратурата, включително на главния прокурор Никола Филчев, и никой не е предприел нищо – и ограбването на Агробизнесбанк остава безнаказано – както и изобщо почти всички банкови престъпления, загубите от които според преценката именно на главния прокурор възлизат на седем милиарда долара. „Причината за това е отдавна известна – тези дела се използват най-вече за рекет над извършителите на банкови престъпления и кредитните милионери, които плащат на прокурорите огромни суми, за да бъдат прекратени”, се казва в писмото на Сугарев.

По случая с банкерите Христо Данов и Христо Александров в своето писмо-отговор Димов признава, че се познават. Но отношенията му с тях са били „дотолкова, доколкото в един град като Пловдив не малък, но не и особено голям, повечето държавни и общински служители и по-крупни бизнесмени се познават”. Негово било разпореждането да се разследва банката и прокуратурата направила всичко възможно те да получат присъда.
По случая с документната измама с командировъчни Димов казва, че имало проверка и прокурорски актове, потвърдени на горна инстанция, които винаги можело да бъдат проверени за неговите действия. Каквото и да значи това.

За аферата с контрабандните цигари Димов внася уточнение, че става дума за фиктивен износ и банкови гаранции от финансово-брокерската къща на Александров, за което срещу него имало произнесена присъда.

Димов на лов с другари и на сафари в Африка

Сугарев пита още дали е уместно един магистрат да участва в разточителни ловни фиести заедно с олигарси, чиято дейност буди основателни подозрения – както е в случая с организираното през 2007 г. сафари в Намибия, в което Росен Димов е заедно с Емил Димитров (едър бизнесмен и депутат от ГЕРБ), който купи фирмата, чрез която Петър Драшков (брат на Драшков от ДАНС) придоби 15 декара общинска земя в кв. “Стрелбище” – с фалшифициран подпис на Бойко Борисов. Сугарев дава пример и с стенограма от записи със СРС по друго дело, в която Иван Димов, апелативен прокурор на София, нарича Димов “престъпник”.

Росен Димов не отрича ловните излети в отговора си. Но казва - „получавам достатъчно допълнителни доходи извън заплатата си. Те са с ясен произход, а имено наеми от реституирани и наследствени имоти. Тези доходи ми позволяват да предприемам подобни пътувания. Не намирам за морално укоримо, че в тях съм бил с г-н Момчил Адреев изпълнителен директор на Райфайзенбанк и няколкократно обявяван за банкер на годината, или с г-н Емил Димитров - мажоритарно избран депутат от ГЕРБ и зам.-председател на комисия в НС.”

От целия списък с изредени факти от дейността на прокурора Димов и неговите обяснения става ясно, че ще е много трудно Висшия съдебен съвет да мотивира неговото назначение. Ако магистратите като буквояди се хванат за техните си проверки, които не са констатирали нищо, то широката публика и адресатите на писмото на Сугарев в Европейската комисия, посланици и др., няма да приемат такова назначение за нормално.
И в това е ползата от писмото на Сугарев - нека сега Висшия съдебен съвет да преглътне този горещ картоф. Да видим какво ще обясни, ако го назначи или не го назначи.