БЕЛЕНЕ И ЧЕНГЕТО МАКСИМ

Има ли по-абсурдно нещо от едно стажувало в Москва комунистическо ченге да стане патриарх на Българската Православна църква? Самото съчетание «комунизъм и религия» звучи като съчетанието «Баташкото клане». Защо ви споменавам за това клане? Ами защото те, ченгетата на БПЦ, бяха толкова бързи да обявяват изкланите жители на  Батак за мъченици, но (по думите на Вацлав Хавел) се изхлузваха «като глисти от едно топло място» когато ставаше дума за комунистическия терор, за комунистическите лагери на смъртта и изобщо за комунизма. С други думи, след четиридесет-годишно бездействие те днес са загрижени за това как изглеждат в очите на богомолците и се мъчат да увъртат.

Думата «комунизъм» отсъства от речника  на тая сюрреалистична банда полковници. Разликата между тях и останалите комунисти е, че те продължават да се мислят за свещеници, въпреки гаснещото сияние на ореола над главите им.

Организациите на репресираните от комунизма и изобщо всички антикомунистически групи в България би трябвало да поискат от тая църква да посети поотделно всички лагери на смъртта, използвани от комунизма срещу българите, и да обяви техните жертви за мъченици.

Не Батак е проблема и не Батак се нуждае от техните височайши церемонии, а хилядите жертви на садистична система, на която те са служели, система на терор донесен от Русия, от Съветска Русия, от сталинска Русия.

Да прережеш гърлата на батачани не е голямо постижение, нито е трудно - смъртта е лесна и бърза. Да държиш хиляди българи да мрат от глад и тежък труд в блатата на Белене е истинско комунистическо постижение, или съгласно комунистическия речник – мероприятие, квинтесенциален комунистически садизъм срещу собствения си народ.

Какво са правели през това време тия комунистически мекерета, тая пихтиеста византийска маса, вмирисана на тямян, търкаляла  за десетки години изприщените си от безделие  задници по владишките дивани?  Дали са мислели, че ще им се размине? Не само не им се е разминало, но и самите комунисти ги унижиха, размазаха ги като нищожества, превръщайки ги в техни покорни слуги, в информатори и фактически  предатели на нацията си.

От какво се страхуват  днес тия лицемери? От обикновената истина, читателю, от това, че позволиха комунистите да ги яхат като магарета, да загубят напълно достойнството си на духовни служители. А човешкото достойнство  – да им го кажем в очите – не е вече абстракция.

Ако искат да измият калта от маскираните си като свещенослужители мутри, те би трябвало да идат в Белене и във всички останали комунистически човекомелачки, да се поклонят дълбоко, да вдигнат по един голям кръст в памет на избитите, да отслужат молебен и да ги обявят за мъченици, за мъченици в една доказано престъпническа система, чието име да произнесат на висок глас, да опишат смрадта и униженията, на която са били подложени – и църква, и жертви. Ако са забравили, да им припомним, че името на тая система е комунизъм. Едно такова заклеймяване и един такъв кръст няма да им струва повече от една лимузина.

Батак е само място, където те доказаха изкуството си на подмазвачи, място за паметник, а не за мъченици. Зад Батак не можаха да скрият досиетата си.

Страхът, господа попчета, вече не е на мода. Църквата е вече независима (или поне се пише на такава)и ние все още чакаме да чуем нейния независим глас. Това, може би, ще бъде и нейното покаяние – нейното заклеймяване на  комунизма, публично, тоест открито, честно, свещено. Шикалки повече  такава църква не може да ни пробутва.

Дали тия хора са способни на това, или аз си бърборя разни врели-некипели, как мислите?