Свободата днес и тук 29 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Карабахският конфликт: войната изглежда неизбежна

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Александър Храмчихин, “Московские новости”

Като изключим самите Армения и Азербайджан,  карабахският конфликт се е изместил далеч в периферията на общественото внимание. В обозримо бъдеще обаче той на практика неизбежно ще прерасне в нова война - поради крайната ожесточеност на двете страни и абсолютно несъвместимите им позиции. И най-важното: за Баку е принципно невъзможно статуквото да продължи вечно, а за Ереван - съвсем неприемливо статуквото да рухне.

И никаква Минска група (Русия, САЩ и Франция) не може нищичко да промени - макар членките й да демонстрират в случая уникално за тях единодушие. При всичкото им силно влияние върху Баку и Ереван то не стига чак дотам, че някоя страна да жертва коренните си национални интереси. Нито пък се очертава възможност за компромис.

В случай на война всяка от страните ще има свои предимства.  Армения - удобна и чудесно оборудвана отбранителна позиция по цялата фронтова линия, също и военнослужещи с по-високи бойни качества от тези на противника. Азербайджан - далеч по-мащабни икономически възможности. Както постоянно повтаря Баку, азербайджанският военен бюджет надхвърля целия БВП на Армения.

По официални данни, към 1 януари 2011 г. Азербайджан е имал на въоръжение 381 танка, 181 БМП и БТР, 469 артилерийски системи, 79 бойни самолета и 26 ударни хеликоптера. Към същата дата Армения е притежавала 110 танка, 140 БМП и БТР, 239 артилерийски системи, 16 бойни самолета и 15 ударни хеликоптера.  Тук не са включени въоръжените сили на Нагорно-Карабахската република (НКР) *, изцяло интегрирани с арменските. Според някои оценки те може да разполагат и с повече сухопътна техника от арменската армия, затова пък нямат авиация. 

Благодарение на значителните доходи от петрола Азербайджан продължава да засилва военното си превъзходство над Армения и НКР и във въздуха, и на сушата. Съответно нараства и съблазънта да реши карабахския въпрос с военни средства. И Баку навярно би предприел вече подобен опит, ако не беше руско-грузинската война от 2008 г. Тя шокира азербайджанските лидери, защото си представиха как биха се чувствали “в кожата” на грузинските си колеги. Днес обаче шокът е отминал, а военното надмощие на Азербайджан все повече расте.

Армения сякаш е застрахована срещу азербайджански удар, ако съдим по наличието на руска база в град Гюмри и членството на страната в Организацията на Договора за колективна сигурност.  Изглежда обаче застраховката е само илюзия. Нито Беларус, нито Казахстан, камо ли пък други страни от Централна Азия със сигурност няма да воюват срещу Азербайджан на страната на Армения. Няма да го стори и Русия. Базата ни всъщност е застраховка само срещу турска намеса в конфликта (на страната на Азербайджан). Ако обаче се разгори чисто арменско-азербайджанска война - както в началото на 90-те, вероятността Русия да се намеси в подкрепа на Армения ще е близка до нулата. Поне ако действията се развият в НКР, без да се прехвърлят в самата Армения.

Колкото до Запада, върху позицията му ще действат два противоположни фактора: силната арменска диаспора (особено в САЩ и Франция) и извънредното значение на Азербайджан за многото петролно-газови проекти, алтернативни на руските. Изборът не е лесен. Абсолютно е изключено впрочем в една карабахска война да се намесят с военна сила САЩ, още по-малко пък европейските държави. Западът просто яростно ще настоява пред Ереван и Баку час-по-скоро да спрат войната. Както ще прави всъщност и Русия.

Времето работи за Азербайджан, съответно днес войната ще е по-изгодна за арменците. Докато силите им са сравними с тези на противника, те могат да разчитат на победа - т.е. значително да отслабят военния му потенциал, така че Азербайджан после да го възстановява поне 15-20 години. Но ако сами започнат война, арменците ще се представят като агресори, нападнали територия, която от всяка гледна точка принадлежи на Азербайджан. И дори Русия може да не прояви разбиране в случая.

Явно за Армения и НКР ще е най-изгодно да провокират по някакъв начин азербайджанците и те да нападнат първи, при това възможно най-скоро. Тогава арменците ще са в изгодно положение от военно гледище: ще се отбраняват на чудесно оборудвана, подготвена, отдавна позната позиция и ще успеят да решат основната задача на войната - да ликвидират нападателния потенциал на Азербайджан. Успоредно с военното Баку ще претърпи и политическо поражение - и на международната арена, и вътре в страната. А НКР вместо съвсем непризната ще стане частично непризната държава - най-малкото ще я признае самата Армения.

Както личи, война искат и двете страни. Основният въпрос е кога ще бъдат осъществени желанията им.  /БТА/

·        Азербайджанската област Нагорни Карабах се самопровъзгласи за независима на 6 януари 1992 г. Не е призната от международната общност, призната е единствено от Армения през 1992 г.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional