Свободата днес и тук 29 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Все още не е дошъл моментът за военна намеса в Сирия

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
списание “Икономист”, 28 януари 2012 г.

“Не издигам глас в ничия подкрепа”, казва провлечено Рик във филма “Казабланка”. “Мъдра външна политика”, казва капитан Рено. Дали обаче наистина е такава? През последните десет месеца Сирия се озова на ръба на гражданската война. Престрелки, засади, избивания и бомбени атентати се случват почти всеки ден.  Възпротивявайки се на международните санкции, сирийският режим избива гражданите си с десетки. Опозицията, която отначало се противеше на всякакво насилие, грабва оръжия, които пристигат от съседен Ливан. С помощта на дезертьори от армията тя печели и губи контрол над парченца територия, но скоро няма да вземе превес без допълнителна помощ.

Някои външни лица, включително емирът на Катар и все повече анализатори от американски мозъчни тръстове започнаха да призовават за военни действия. Един от аргументите в подкрепа на военната намеса е последователността - кръвопролитията в Сирия са много по-тежки, отколкото в Либия при управлението на Кадафи.  Ако външните сили имат отговорността да защитават хора от тираничен масов убиец, тогава Сирия, където над 5000 души бяха избити в кампания на държавно насилие, е първостепенен кандидат.  Друг аргумент е, че няколко регионални сили вече подкрепят страните в тази борба. Иран и Русия помагат на режима, Саудитска Арабия и Турция подкрепят бунтовниците. Ако бъдат оставени на самотек, враждуващите лагери ще подхранят все по-изострящ се конфликт, който може да дестабилизира целия регион.

Военни действия биха удовлетворили разбираемото желание да се направи нещо, каквото и да е, при тези ужасни страдания. Те обаче едва ли биха довели конфликта до бърз или задоволителен край, не на последно място защото опонентите на режима са разделени. Дисидентите са образували отделни лагери, които са в разногласия помежду си, а дезертьорите следват съперничещи се офицери, всеки от които командва по неколкостотин души.

Няма работещ план за военна намеса. Забранена за полети зона би била безполезна, тъй като сирийските военновъздушни сили не изпълняват полети. Убежища край границите може да защитят гражданите, но бързо ще им е нужно да се защитават от силите на режима. Удари по армията като в Либия е вариант, но това не би променило цялостната ситуация. За разлика от Либия тук няма обединени бунтовнически сили, които да са готови да нахлуят в столицата, да обезопасят улиците и да поемат контрола.

Дори и да имаше план, цената на провалена намеса би била далеч по-висока в Сирия. Подобно на Ирак, където американската намеса от 2003 г. разпали конфликт, в който загинаха над 100 000 души, населението на Сирия има сложен етнически и верски състав. Може би целенасочени удари по най-бруталните и кръвожадни сили на режима биха могли да спрат някои от убийствата и да понижат духа на сирийските управници - но пък от друга страна също толкова лесно може да мотивират Башар Асад да убива с още по-голяма жестокост.

Военната намеса няма смисъл освен ако притежава легитимността на широка международна подкрепа и вероятност за успех. Засега тя няма нито едно от тези две неща.

Следователно на нейно място външният свят трябва да продължи дипломатическите усилия. В момента най-вероятният източник на подкрепа за опозицията е Арабската лига, която изпрати невъоръжени наблюдатели в Сирия миналия месец. Както можеше да се предвиди, мисията не успя да спре убийствата. Оттогава шест страни от Залива изтеглиха своите представители в нея - и с право, като се има предвид, че режимът ползваше наблюдателите като прикритие за насилието си.

Все пак мисията даде основание на Арабската лига да призове Съвета за сигурност на ООН да подкрепи план, съгласно който Асад ще прехвърли властта на заместника си след два месеца и ще организира избори след пет. Този план също може да претърпи неуспех, но повишава дипломатическия натиск над оставащите външни поддръжници на Асад, особено Русия.

Русия скоро ще трябва да избере между смутния си съюзник и останалата част от региона. Макар че тя неотдавна продаде на Сирия изтребители за 550 милиона долара, подкрепата й за режима леко отслабна този месец. Тя може в крайна сметка да бъде убедена да подкрепи сделка, подобна на тази, която миналата седмица сложи край на конфликта в Йемен. Под егидата на няколко държави от Залива йеменският президент Али Абдула Салех получи имунитет срещу съдебно преследване в замяна на отиването му във временно изгнание, за да се извърши мирно предаване на властта.

В Сирия това ще отнеме време, ако изобщо се случи. Междувременно западните страни трябва да помагат на опозиционните групи със санкции и доставки на стоки като лекарства. Подобна помощ е скромна и откъслечна, но поне няма да влоши нещата.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional