ЛАЙНО ЛИ Е ФИЛЧЕВ?

Един ден в далечната епоха преди 1989 бях на плаж във Видин, малка ивица на брега на силно спадналия Дунав до крепостта Баба Вида. Там се бяха събрали стотина души, половината от които бяха във водата. Топъл ден, топла вода.

През плажа с бавна стъпка минаваше един от местните милиционерско-десарски щурм-банд-фюрери с тънка и дълга пръчка в ръка. На брега на реката стоеше момиче с бикини и се смееше заедно с някого във водата. Животното с пръчката спря до нея и изръмжа злобно: «Обличай се!». Момичето го погледна с учудване и му отвърна нещо от сорта: «Ти па кой си да ми заповядаш?»

Пръчката изсвистя силно и шибна момичето по голите бедра. Момичето изпищя и се сви от болка,   хвана се за краката и викна: «Как си позволяваш бе, простак такъв!», като продължаваше да се превива и да стене от болка.

На плажа всички бяхме настръхнали. Случката не беше за вярване. Докато ние всички гледахме като изтървани, простакът със същата бавна стъпка и с триумфално злобен поглед се отдалечаваше. Той явно раздаваше партиен морал, а бикините на момичето не бяха част от тоя морал.

По всички правила на морала обаче поне няколко мъже трябваше да наскачат и да му излезат отпред и дори и да не му шибнат един юмрук в мутрата, трябваше да го попитат как си позволява. Това обаче не стана – българите отдавна бяха наплашени.

На плажа настъпи доста покрусено настроение: всеки явно се чудеше как да сдъвче тая гнусна случка. От там натам плажът вече не беше плаж. По-късно научих, че името на простака беше Върбовски. 

А сега да се върнем на въпроса: «Лайно ли е Филчев?» Той е също толкова лайно, колкото и видинския талибан Върбовски. Но тук не става дума конкретно дали Филчев е лайно, а за скатологията на всеки, който го използва в аргументите си. За мен няма разлика между пръчката на Върбовски и лайната, които раздава бившия прокурор  на пресконференциите си или по телевизията. За мен няма разлика и между мутрите на тия двамата, но панорамата на комунистическата скатология би била по-пълна, ако към тях се прибавят и останалите специалисти в тая област, като Трактора и останалите биячи.

За мен не лайната на Филчев са важни, а лекотата, с която подлага живота на неговите правила: поручик Пришибеев с  пръчка, чукове за трошене на кокали, юмрук в слънчевото сплитане, побой в тъмното, подигравка със съдиите, подигравка с публиката. На мен ми липсва различителна способност да кажа кой е Върбовски, кой е Филчев, кой е Трактора и кой е Гоце Първанов, така както за тях разстоянието между пръчката, псувнята  и човешкия труп е почти незабележимо.

Скатологията на комунистическата псувня отдавна е станала част от тяхната ирационална идеология. Нещо повече - тя е знаме, тя е мания, без която тая идеология не може да съществува. Лайното е нейната същност, нейната абсолютна истина. Ще го видите както в очите на Върбовски, така и в очите на бившия главен прокурор, в неговата готовност да го използва на път и през път, да го развява като червеното знаме, убеден до смърт, че никой не може да оспори неговата истина. Неговата истина!