Русия е на път да изгуби своя бастион в Сирия

На предстоящото днес заседание на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк Русия се готви да отстоява своята позиция по сирийския проблем. Според експерти обаче засега ситуацията не се развива в полза на Москва.

Арабско-европейската проекторезолюция за уреждане на конфликта в Сирия бе представена от Мароко в Съвета за сигурност миналия петък. Ще припомним, че проектът, подготвен от Франция, Великобритания, Германия, Поругалия, САЩ, Катар и Мароко, подкрепя плана на Арабската лига за мирно уреждане, предвижда сирийският лидер Башар Асад да предаде властта на вицепрезидента, а също и да бъдат наложени икономически санкции на Дамаск.

Русия се обявява против санкциите и оставката на Асад; по-рано федерацията предложи своя проекторезолюция, но западните дипломати сметнаха, че тя е твърде слаба, за да сложи край на сирийския конфликт. Но и Русия не иска да приеме условията на мароканския проект, при все че е съгласна да преговаря по въпроса и занапред.

Очевидно върху Москва упражняват твърд натиск и някои арабски страни, и заинтересовани западни държави. При това се използват най-различни методи. Американският в. “Вашингтон пост” например отбеляза в редакционна статия, че “режимът на Башар Асад е обречен - това означава, че ако Русия продължи да го подкрепя, тя не само ще си развали отношенията с ръководствата на други страни от арабския свят, но ще постави под заплаха и своите позиции в Сирия, включително военноморската си база и оръжейните продажби”.

Според експерти на Росбалт, наистина е възможно да се влошат отношенията на Русия със Саудитска Арабия и Катар, които подкрепят сирийската опозиция. Както посочи по-специално Владимир Сажин, старши научен сътрудник в Института по ориенталистика към Руската академия на науките, Башар Асад е мюсюлманин алауит, висшите чиновници и елитните сили на режима също включват предимно хора от алауитското малцинство, а мнозинството граждани са сунити. Което поражда религиозни противоречия.

Повечето държави в Арабската лига са сунитски. Основна роля там играят Саудитска Арабия и близките й съюзнички от Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ, в който членуват Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия).  Тъкмо близостта между алауизма и шиизма до голяма степен крепи “съюза” между Иран и Сирия. Оттук вече произтичат политически противоречия. Режимът на Асад е кажи-речи единственият съюзник на Иран, а тази страна на свой ред е основният опонент на Саудитска Арабия и Катар в региона. Съответно засилващото се влияние на основните сунитски държави е добре дошло за Рияд и отслабва позициите на Техеран.

Същевременно Сирия е в доста напрегнати отношения с Турция, която пък има трудни отношения с Иран. Анкара се стреми да играе ролята на пътеводен фар за много арабски мюсюлмански държави и естествено се опитва да използва ситуацията в свой интерес.  Затова Турция и арабските страни от ССЗ си поставят за цел да “доудушат” Сирия, водейки битка с Иран. Независимо че нито в Арабската лига, нито в ССЗ няма консолидирана позиция спрямо Сирия.

На фона на това кълбо от противоречия Москва ще продължи усилията за помирение в Сирия. И то не само заради отдавна огласената политическа позиция на руското ръководство. Според Владимир Сажин, “арабската пролет” ярко откроява, че революциите, извършени и продължаващи в ред арабски страни, са демократични само по форма, доколкото в тях все пак са участвали народните маси. Но колкото до съдържанието, доминиращ е религиозният компонент. Твърде е вероятно на власт да дойдат религиозни радикали и това със сигурност няма да се посрещне благосклонно от Русия, за която е опасна всяка нестабилност около южните й граници.

“Москва е в много трудно положение, но сега вече нито Русия, нито Западът, нито Арабската лига едва ли биха могли да спрат радикализацията на арабския свят”, смята Сажин.

По всяка вероятност времето на Башар Асад вече отминава. И успоредно с това Русия губи в Сирия много неща. Тази арабска страна е сред последните от региона, с които Москва бе установила доста здраво военнотехническо сътрудничество.

Както сочат военни аналитици, през последните години Русия е доставяла на Сирия ракети “Бастион” за отбрана на бреговите линии срещу атаки откъм морето, противотанкови комплекси, както и комплекси за противовъздушна отбрана. Сравнително неотдавна се разбра, че Москва и Дамаск са сключили споразумение за доставка на 36 учебно-бойни самолети Як-130 на обща стойност 550 милиона долара. Ако режимът на Асад падне, Москва най-вероятно ще изгуби военноморската си база, разположена в Тартус през 1971 г. единствената останала руска военна база в “далечната чужбина”.

Повечето експерти и наблюдатели смятат, че това е неизбежно.Същевременно отбелязват, че днес трябва да се търсят нови пътища за решаване на проблема с руското присъствие в Близкия изток изобщо. Задачата обаче е крайно трудна. През последните десетилетия във връзките на Русия с повечето близкоизточни държави се очертава, меко казано, голям провал. Федерацията не притежава големи финансови възможности, каквито имаше навремето Съветският съюз, а това означава, че приятелските някога арабскистрани - дори от сметкаджийски подбуди, вече няма да застанат в килватера на московската политика.