Любов в студено време

    Беше време, когато "полнише виртшафт" (полската икономика) бе нарицателен израз в немския език за хаос и назадничавост. Сега това е комплимент. Германия търгува повече със здравата икономика на Полша, отколкото с болнавата икономика на Русия,  включително що се отнася до петрола и природния газ. Други, някога комунистически, страни като Чехия са тясно свързани с веригата на доставки на германската промишленост - повече, всъщност, в сравнение с някои западни съседки като Белгия и
Дания.
    Политическите последствия на историческата източна интеграция на Германия продължават да се разкриват. Най-голямата промяна е краят на недоверието. То се дължеше отчасти на последиците от Втората световна война и в по-близък план, на тесните отношения на Германия с Русия по времето на Герхард Шрьодер. От 2005 г. насам, при неговия наследник, германския канцлер Ангела Меркел, това се промени. От Балтийско море до Балканите Германия сега е възприемана за истинския лидер в
усилията си да реформира икономиката на Европа.
    Полският външен министър Радек Шикорски изнесе голяма реч през ноември в Берлин, в която призова Германия да предприеме действия, за да спаси еврото. Ако Полша бъде попитана, тя ще
последва лидерството на Берлин, каза той. Някои поляци възроптаха, че това е измяна, но подкрепата като цяло бе силна. Германският финансов министър Волфганг Шойбле каза, че се е развълнувал толкова много, че почти се е разплакал. Чешкият външен министър (и вероятен бъдещ президент) Карел Шварценберг заяви, че това е "Коперникова революция в полската политическа мисъл".
    Засега Полша е доволна от резултата. Нейният приоритет не трябва да се забравя - големият страх на Полша е, че Франция, която никога не е била ентусиазирана от разширяване в източна посока, иска да пресъздаде един по-тясно интегриран Европейски съюз без Полша и останалите източноевропейци. Полша разчита, че Германия ще блокира този стремеж. Полша и балтийските държави се  оплакват също от френските оръжейни продажби за Русия, включително четири бойни кораба-амфибии "Мистрал", които нямат никаква отбранителна роля. Германия гледа да стои надалеч от подобни сделки.
    Бившите комунистически страни са икономически либерални по стандартите на ЕС. Те презират приказките за хармонизиране на данъците и каквото и да е отслабване на единия пазар. Но в
повечето останали аспекти те не са група: три държави - Естония, Словакия и Словения - стоят рамо до рамо с Германия във вътрешните съвети на еврозоната. Те клонят към крайни възгледи, защото са сърдити, че надеждните им данъкоплатци спасяват богати  страни като Гърция. Те призовават Германия да следва твърда политика по отношение на разхлабването на паричната политика, еврооблигациите и други предложени отстъпки (натиск, който Германия тайно приветства, както твърдят някои). За
евроскептичните чехи приоритетът е съвсем различен. Те се опасяват от включване, а не от изключване. Чехия се присъедини тази седмица към Великобритания извън новия финансов пакт на
Германия. Шварценберг предупреди Германия да не използва прекомерно новооткрития си авторитет.
    Германците държат също голяма награда в бюджета на ЕС за 2014-2020 г. За бившия комунистически изток "кохезионните фондове", които плащат за пътищата, жп линиите и други модернизационни проекти, са голям дар. Жизненоважно е да има повече такива средства. Приятелските отношения с Германия може да гарантират, че сделката, която ще бъде сключена в идните месеци, ще е добра.
    Въпросът с бюджета разединява източните страни и техните стари приятели. Швеция и Великобритания са смятани за скъперници, които съкращават бюджетните разходи. Все още са
болезнени спомените от последния бюджетен цикъл, когато тогавашният премиер Тони Блеър заряза съюзниците си, бивши комунистически страни, за да подсигури по-добра сделка за Великобритания. Американското влияние също намалява. Ясната преориентация на администрацията на Обама към Азия и военното изтегляне от Европа подкопават старата атлантическа лоялност.
    Това дава на Германия повече пространство за дипломация. Тя работи с Полша и Украйна като посредник за споразумение между молдовското правителство и отцепилата се Приднестровска
република. Русия и Америка някога играеха главните роли там. Тя се опитва също да ускори включването на Румъния и България към шенгенската зона въпреки протестите на Холандия.
    Германските политици реагират умерено на всичко това и настояват, че нямат никакво желание да управляват Европа. За източните им съседи обаче подобна перспектива не е кошмар. /БТА/
/Теодора Тодорова/