"С чего начинаеться Родина"

„Имали са право да го убият.” – казва Валтер Литвиненко в интервю за руската държавна телевизия, което дава от дома си в Италия. Казва го по повод сина си Александър, за чиято смърт през 2006 г. обвини руските тайни служби и лично тогавашния президент Владимир Путин. Днес обаче г-н Литвиненко не мисли така. Днес той само иска да се върне в родината, на която се моли да му прости. Моли се на тези, които е обвинявал за убийството на сина си. Не знаел, че последният е работел за британското разузнаване. И затова сега – дори да са го убили руските тайни служби, те са имали правото да го сторят, защото предателите трябва да бъдат убивани. Това казва един баща.

А Гео Милев питаше в „Септември”: „Прекрасно, но що е отечество?”. Не споделям гледната точка на поемата. Но в случая намирам въпроса, зададен в нея, за уместен.

Среда, в която патриотизмът уравновесява на една везна лозунгите: „За Родину” и „За Сталину”, не ми изглежда естествена. Какво отечество е страната, натрапила на населението си модел на живот чрез държавен тероризъм. Или обрекла на гладна смърт милиони от същото това население.

И тях ли са имали правото да убият и убиват. Какви предатели са били умиращите от глад нещастници. Ако си „предател” на мъртвородена и нечовешка идеология, не е ли именно това патриотизъм спрямо държавата ти..

„Превъзпитание” чрез смърт

Тук наблюдението на Дебелянов – „мъртвият не ни е враг”, излъчващо човечност и мекота, не играе. Играе сухото заключение на „бащата на народите”: „Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем.”

„Правото” на идеологията да се отъждествява с родината, включително и в съвременните си разновидности – право, което си е вменила като задължение, подлежи на оспорване. Такова оспорване бяха декемврийските протести в Русия след парламентарните избори.

Днес, в навечерието на президентските – бащата на Александър Литвиненко дава интервю – разкаян, че е допринесъл за окалването на родината си и на днешния министър-председател, който най-вероятно ще стане президент. Дали това е негов собствен изстрадан извод или внушен такъв – не се наемам да гадая.

Предателите трябва да бъдат убивани

Участвалият във Втората световна война (за СССР - Велика отечествена) баща на писателя Виктор Суворов не му простил за написаните книги до края на живота си. Той живял и напуснал света с официалната истина, защитена от държавната пропаганда. Синът му видял и продължава да вижда нещата по различен начин и под друг ъгъл.

По начин – различен от държавната пропаганда, ги виждаше и отровеният с полоний Александър Литвиненко.

В нелицеприятните им връзки и закономерности ги разкриваше и застреляната Ана Политковска. Или и тя беше предател на родината си.

„С чего начинаеться Родина”

Родината започва оттам, откъдето не се виждат вкопчилите се във властта, които държат да бъде възприемана само като „земен рай”, а те съответно – като неоспорими и непогрешими божи наместници. Без реално да правят нещо за целта. Под реално нямам предвид различни самоцелни кампании без визия за общополезно бъдеще и без провеждане на последователна политика, PR-акциите не могат да заменят това бъдеще и политика. Истината не се нуждае от розови очила и заместващи подсладители. Ако е грозна и неприятна, просто трябва да се направи така, че да спре да е такава – стъпка по стъпка.

Преди време филмът за детския дом в Могилино показа именно грозна истина. Но оценката за него от държавния връх беше, че не бил направен с любов към България. Отказвам да приема за „любов към България” да се смята спестяването или прикриването на грозни и обидни истини, както и допускането те да бъдат възможни – но някъде в периферията и на сянка, където не биха могли да бъдат видени, нито пък да смутят нечий властови комфорт.

Тези неласкателни истини можем да променим към по-добро. Не е нужно да се уповаваме на поредния спасител. По-скоро - да изискваме честни критерии, ясни политики и прицелени в бъдещето решения от полза за гражданите – не за монополите. Също - поемане на отговорност и неотстъпно спазване на правилата от всеки – включително и от „спасителите”. Без никакви изключения. Тогава ще има шанс държава и родина все някога да се припокрият.