Франсис Фукуяма: Слабата средна класа и отчуждението на елитите заплашват демократичния модел

Комбинация от редица фактори започна да заплашва икономическия растеж и развитието на модерните икономически общества. В САЩ имаше голяма технологична промяна, която замести нискоквалифицираната работа и много хора в западните демокрации загубиха работата си.

"Без да се замисляме прегърнахме определена версия на глобализацията, според която трябваше много бързо да влезем в този постиндустриален, постпроизводствен свят. Икономическото неравенство в развитите държави сега е по-голямо от всякога и това не е никак добре за демокрацията", смята Фукуяма. Ако благата бяха сравнително равно разпределени между богати и бедни, щеше да има по-голямо чувство за общност, за доверие. Нямаше да има определени части от общността, които да имат по-високопоставен достъп до политическата система и да го използват за собствените си интереси.

Слабата средна класа

В една демокрация със слаба средна класа ще видите повече популизъм, повече вътрешни конфликти и невъзможност да се решат проблеми с разпределението на ресурсите по нормален начин. Сега в САЩ се наблюдава това връщане към популизма. То би трябвало да е в левия политически спектър, но всъщност идва от дясно. Ако говорите с някого от "Чаеното парти" за мнението му за правителството, той ще бъде много разпален в критиката си. Те мразят правителството. Те смятат, че са били предадени от елитите.

Бавно американците започват да осъзнават проблема за икономическото и социалното неравенство. Общественото внимание към тази тема и движението "Окупирай Уолстрийт" са предвестници на тази промяна. Проблемът е, че в САЩ е изключително трудно да мобилизираш хората около чисто класови проблеми. Президентът Барак Обама беше заклеймен като "европейски социалист", когато обяви идеята си за по-високи данъци за богатите.

Къде е недоволството от ляво?

Странно е, че в атмосферата на тази криза няма надигане от левите политически партии, особено при положение, че кризата тръгна от Уолстрийт и се коренеше именно в американския модел на либерализирани финанси. Тя силно засегна обикновените хора, а най-богатите извлякоха полза - финансовият сектор оцеля благодарение на правителствени средства. Затова беше логично да има повод за надигане на ляв популизъм – нещо като "Чаеното парти", само че от ляво.

"Не приемам движението "Окупирай Уолстрийт" сериозно, защото социалната му основа е прекалено тясна. То се състои предимно от същите хлапета - антикапиталисти, които протестираха през 1999 г. в Сиатъл срещу Световната търговска организация", казва Фукуяма. Според него големият проблем за лявото в САЩ е че бялата средна класа и по-ниските слоеве на средната класа, която в Европа би била по-социалдемократично настроена, е склонна да гласува за републиканците или много лесно може да бъде привлечена в лагерна на републиканците. Докато "Окупирай Уолстрийт" не се свърже с тази демографска общност, в САЩ няма да има голяма подкрепа за ляво популистко движение.

Пропиляната възможност за Обама

На въпроса на Spiegel дали кризата не е била достатъчно дълбока за да постигне това, Фукуяма обяснява, че тя не се е развила в голяма депресия, тъй като Федералният резерв е налял много средства във финансовия сектор. През 30-те години на миналия век президентът Рузвелт решава да преструктурира големите банки. "Вярвам, че единственото решение на настоящите проблеми е да се преструктурират всички тези големи банки - Goldman Sachs, Citigroup и Bank of America, да се превърнат в по-малки институции и тогава да могат да фалират", казва Фукуяма.

Обама имаше голяма възможност в разгара на кризата, когато Newsweek излезе със заглавие "Сега всички сме социалисти". Екипът на Обама можеше да национализира банките и след това да ги разпродаде парче по парче. Но тяхната визия за това какво е възможно и желателно все още зависи от нуждите на големите банки. Обама и неговите съветници като министъра на финансите Тимъти Гайтнър са част от онзи 1%, срещу който "Окупирай Уолстрийт" протестира.

Това обаче не означава, че републиканците не са далеч от Уолстрийт. Според Фукуяма те са направо купени от Уолстрийт. Истинският въпрос е защо работещата класа продължава да гласува за тях. Фукуяма си обяснява това с огромната липса на доверие в каквото и да е правителство. Днес това намира израз в политическите фигури като Сара Пейлин, която е настроена срещу Обама, просто защото той е учил в Харвард. Има известно популистко негодувание към това населението да бъде управлявано от елитите.

Германският икономически модел всъщност би трябвало да е много интересен от американска гледна точка, тъй като Германия все пак е вторият най-голям износител в света, но свърши много по-добра работа от САЩ при защитата на производствата и работните места. Някой трябва да представи стратегия в САЩ, в която да се казва, че целта ни не е да увеличим приходите, а да защитим средната класа. До сега нито един демократ не успя да направи това.

ЕС като проект на елитите

Що се отнася до Европа, проблемът с политическото лидерство идва не просто от натиска на пазарите. Всички модерни демокрации са в плен на една болест - окупирането на демокрациите от добре организираните групи, които обаче не представляват широката общественост. Това е целият проблем в Гърция – фармацевтите, лекарите, служителите в публичния сектор и архитектите, всяка група в тази страна се е превърнала в затворена корпорация, която контролира цените, като същевременно избягва данъчното облагане. Те правят цяло състояние, но държавният фалит е неизбежен.

"Ако трябва да залагам пари, бих заложил на това, че Гърция ще напусне еврозоната, тъй като каквато и да е външна намеса ще се приеме от гръцката общественост като недемократично налагане на политики, които те не искат. Гърците просто никога няма да се държат като германци, нали?", пита риторично авторът.

На въпроса дали в опитите си да спаси еврото Европа все още може да бъде демократична, Фукуяма отговаря, че от самото начало Европейският проект е бил ръководен от елитите. Доказателство за това е фактът, че когато на референдум една страна гласува против поредната европейска регулация, референдумът се повтаря, докато хората не го одобрят. Елитите в ЕС казват: "О, вие просто не сте го разбрали и ще продължаваме да гласуваме, докато не го разберете". На практика се във всяка европейска страна има крайнодясна популистка партия. Те са анти-ЕС и антиимигрантски настроени и причината за това е същата – съществува схващане, че елитите в Европа не отговарят на проблемите.