КАК БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНЯГИ СЕ ТОПЯТ ЕДИН ДРУГ В КГБ

Николай Флоров

Както и първият материал, и този е взет от книгата на Уилиам Чейс «Врагът с партиен билет» (Enemies Within the Gates), излязла от печат в Йейл Юниверсити Прес, 2001. Този път преводът показва комуниста Петко Николов Петков с псевдоним Огнян Янтаров, чийто случай е удивителен с това, че показва атмосферата сред българската комунистическа емиграция по времето на Сталин преди Втората Световна война.. Досега за тая емиграция не се знаеше почти нищо. От първия материал видяхме как сталинското НКВД е вадело през носа душите на славните другари от Коминтерна. Сега ще видим как те са се топели един друг, за да се върнат като насрани в отечеството си след 1944, ако не са оставили кокалите си някъде по безкрая на синия студ на Сибир. В отечеството си те са инструктирани сериозно от партията да не споделят с никого това, което са преживели в лапите на сталинската инквизиция, първо, за да не излагат партията и второ, защото след тоя опит не е останала и следа от комунистическия им бабаитлък. Като пълна подигравка с целия им живот, в България царува същия сталинизъм, който е донесъл в отечеството им същите методи и същите концлагери от Русия. Затова те изживяват живота си тихичко, с подвити опашки като мръсни псета, сритани от сталинското НКВД така, че да им държи ситка за цял живот.

Документ 64. Запитване от прокурора на СССР другаря Бочков от октомври 1940 до Георги Димитров във връзка с Петко Н. Петков и отговора на Димитров от януари 1941.

Съвършено секретно. 13 октомври 1940.

До Генералния Секретар на изпълнителния комитет на Коминтерна, другаря Димитров.

Поради възникналата нужда от продължаващото разследване на лицето Петко Николов Петков (псевдоним Огнян Янтаров), моля изпратете ни информацията, с която разполагате, за донесенията на Петков във връзка с разкриването на хора с контрареволюционни настроения.

В заявленията и свидетелстването си Петков заявява, че между 1934 и 1937 той е написал многобройни донесения, разкривайки известен брой хора като врагове на партията, а именно:

В края на 1934 или в началото на 1935 той е изпратил донос до българската секция на изпълнителния комитет на комунистическия интернационал във връзка с антипартийни настроения на бивш член на Българската работническа партия (болшевики) Марин Юрданов. През август 1937 в донос, изпратен до вас, той ви е информирал за антисъветските и троцкистки изявления на Боян Иванов Попанчев, който е работел преди това с него. През август 1937 той е изпратил до външния отдел на Българската комунистическа партия донос, излагайки антисъветските настроения на някои хора. Ако Петков е изпращал такива доноси, моля да ми изпратите копия от тях.

Освен това, моля, изпратете ми копие и на доноса на Петков, в който той заклеймява разколническата политика на водачите на партийната фракция Искров, Бойков и Росен, както и на други, в който донос той си прави самокритика, че не е успял да участва активно в разкриването на тяхната дейност.

Прокурор на СССР, Бочков

Отговор на Георги Димитров от 21 януари 1941

Съвършено секретно!

До прокурора на СССР другаря Бочков.

В отговор на вашето писмо от 13 ноември 1940 искам да Ви осведомя, че в писмото си от 22 август до делегацията на Българската Комунистическа партия към Коминтерна Петко Петков е написал следното:

За да изложа ясно моята политическа позиция, аз считам за нужно, макар и във вреда на партийната тайна, да Ви опиша моята активност, с която свалих маската от контрареволюционерите и от троцкистките шпиони и бандити.

1. Аз разкрих пред органите на НКВД троцкисткия шпионин Боян Иванов Попанчев (псевдоним Атанасов). Аз го разкрих по такъв начин, че чрез самия него много други български троцкисти и шпиони бяха разкрити. Аз бях вече описал всичко в моя донос до НКВД от май 1936, тоест преди процеса на Каменев и Зиновиев. Той беше негодник, който се беше вмъкнал между нашите водачи и извърши мръсотии зад гърба им.

2. Георги, ако не се лъжа, беше дърводелец от Плевен, троцкистки двуличник и мошеник като него. Аз пратих доноса си до другаря Искров чрез Янков. Той беше съден доста отдавна и е известен на другаря Боян Българанов.

3. В моя донос от май 1936 до партийния съвет разкрих бившия есер Кениг, директор на партийния дом.

Аз считам за нужно да не донасям повече за тези хора, за които вече съм писал, но не съм сигурен дали те са били арестувани или все още са разследвани от НКВД.

Другари, като ви казвам какво съм направил, за да разкрия троцкистките бандити и шпиони, аз съм далеч от мисълта да се хваля пред вас и не мисля че съм извършил някакво геройство. Аз само изпълних моя дълг към партията и работниците. Чувствам се неудобно да говоря с вас за тия неща, но трябваше да го направя...

За уверение моля да попитате:

1. Другаря Андреев, бивш заместник-комисар на НКВД в Казахстан и сегашен началник на Шести отдел на НКВД в Москва;

2. Народния комисар по вътрешните работи другаря Ежов;

3. Катченко, член на партийния съвет в Алма Ата.

По-нататък Георги Димитров продължава:

Тъй като Петков заявява в писмото си, че е разкрил Попанчев и други хора директно на органите на НКВД, нашата делегация счита, че е ненужно да изпраща доносите на Петков където и да е. Като допълнение, представителят на Коминтерна е получил писмото на Петков от август 1937, в което той обвинява Юрдан Тутунджиев за предполагаеми контрареволюционни изявления, за които той е научил от Папанчев и от някой друг, за когото не си спомня.

Представителят не е придвижил доноса за Юрдан Тутунджиев, понеже съдържанието на доноса е тъпа инсинуация и клевета от вече арестувания Попанчев срещу Тутунджиев. Делегацията на БКП в Коминтерна познава другаря Тутунджиев добре и счита, че разкритията, приписани на Тутунджиев от Попанчев, са невъзможни.

Делегацията получи две писма от Петков, едно от януари 1935 и едно от юни 1935, в които той обвинява Христо Генчев в «дезертьорство, кариеризъм и морален упадък» (предполага се, че той е напуснал България без разрешението на партията). Тези писма на Петков бяха изпратени на Международната Комисия за Контрол.

Георги Димитров, 21 януари, 1941

Бележки на преводача: Появата на името на Боян Българанов е любопитна с факта, че тази сталинска издънка е просъществувала с години в тесния кръг на Тодор Живков.

Петко Петков, след толкова натягане, доноси, разкрити «троцкисти», «врагове на народа» и «шпиони», е осъден на петнадесет години поправителен трудов лагер във Вокута, Коми. От 1941 до 1944 Георги Димитров изпраща няколко молби за неговото помилване до народния комисар за държавна сигурност Меркулов и през 1944 Петков е помилван. Петков е късметлия и жив свидетел на българо-съветската дружба, която, както казват, е «дружба от векове и за векове».

Въпросът в този случай е защо Димитров се е застъпил за тоя подлец? Един от отговорите е, че Петков е направил много с доносите си, за да поддържа имиджа на Димитров като неопетнен и бдителен вожд на българската общност пред Сталин и НКВД. Атмосферата в ония години е била на тотален страх, насаждан от постоянните призиви за «революционна бдителност», за «врага с партиен билет», «троцкизъм», «контрареволюционни настроения», «морален упадък», «вражеско контраразузнаване». Същата сталинска шизофрения е присадена изцяло и в България след 1944 и продължава до началото на шейсетте години на миналия век. Самият Димитров е бил лично отговорен за истерията на сталинската пропагандна машина, на която той е помагал като оратор сред българите в Москва и техен водач.

На Димитров са му били нужни червейчета като Петко Петков, за да сплаши всякакви опити за недоволство и критика срещу БКП. В същото време обаче той е бил и наясно с кошмара на сталинското мракобесие и методите му, така че за пред българската емиграция е изпращал и списъци на българи за помилване. Така например на 7 декември 1938 той праща на Берия имената на 131 арестувани българи с молба да бъдат «спешно разследвани» - не помилвани, а спешно разследвани. Страх го е било дори да каже какво иска. Берия не му обръща внимание.

Много от същите имена на арестувани българи могат да се видят на нов списък от 122 души до секретаря на ЦК Маленков от 3 юли 1940. В съпровождащото списъка писмо Димитров пише: «Сред арестуваните български политически емигранти има доста хора, за които е трудно да се повярва, че са врагове на народа. Знам за много от тях, че са безупречни комунисти.»

За другите очевидно не му пука. На 7 февруари 1941 Димитров праща нов списък, този път до Андреев, със 132 души, много от които същите имена, както и в предишните два списъка.

И досега не е известно колко са се отървали от сталинските месомелачки, Можем да си представим каква е съдбата на ония, които не са били в списъците за помилване. Каква отровна ирония е фактът, че не друг, а съветският сталинизъм се е подиграл с тях по най-долен начин. Идеологичният им фанатизъм обаче и до днес не им позволява да си отворят устата и да изплюят откровенията си. Славната БКП би трябвало да събере дългия им списък, да ги изпише на медна плака, да я сложи на централно място в София (за предпочитане някъде пред руското посолство) и да опише защо и как тия балъци са си влачели месата по сибирските лагери.