Да се намали цената на труда е опростенчески подход

След строгите икономии "магическата" дума за еврозоната днес е конкурентоспособност. Дали обаче няма грешка в диагнозата?

    Едва преди няколко месеца европейските ръководители се кълняха в строгите икономии и бюджетната дисциплина като средство за решаване на проблемите на еврозоната.
     Днес магическата дума е "конкурентоспособност". Възстановяването на конкурентоспособността на страните от Южна Европа, подкопана след тяхното влизане в еврозоната посредством увеличаването на заплатите, щяло да бъде идеалното лекарство за проблемите на валутния съюз.
Потискането на цената на работната ръка в Испания, Италия, Португалия или Гърция, в сравнение с Германия, Белгия или Холандия, които имат положителен търговски баланс, щяло да стимулира техния износ и да превърне дефицитите им в излишъци.

Нова грешка в диагнозата? По-бързото нарастване на цената на труда в Южна Европа в сравнение с Германия след 1999 г. до 2009 г. е неоспорим факт. Според Евростат работните възнаграждения в
Испания, Португалия, Гърция и Италия са се увеличили средно с 30 до 35%. През същия период, заплатите във Франция са нараснали с 25,7%, а в Германия - с 5,9%.

Тази констатация обаче не е достатъчна, за да се направи изводът, че дори относително намаляване на трудовите възнаграждения в Южна Европа би било достатъчно, за да стане регионът по-конкурентоспособен. "Това е едно прекалено ограничено умозаключение", коментира Лоранс Бун, икономист в Bank of America Merrill Lynch.  След 1998 г. Испания, Португалия и Италия оставиха заплатите да се повишат, за да наваксат изоставането си, паралелно с понижаването на цената на кредитите, предизвикано от приемането на еврото. Макар че те не проведоха необходимите реформи,
връщането назад без съпътстващи мерки би било опасно в краткосрочен план, подчертава Бун. Това би свило вътрешното потребление, като би намалило още повече способността на тези страни да регистрират икономически растеж.

И въпреки тези "подхлъзвания" почасовата цена на работната ръка в промишлеността - 25,34 евро в Италия, според Natixis, 21,70 евро в Испания, 10,3 евро в Португалия и 16,6 евро в Гърция - остава по-ниска, отколкото в Германия (33,10 евро през 2010 година).
Систематичното сравняване на слабото повишаване на възнагражденията в Германия следователно не е уместно според повечето експерти. Още повече че освен от малкото увеличаване на цената на труда, германската промишленост извлече полза и от преместването на свои производства в страни с евтина работна ръка като Словакия. По този начин една голяма част от продукцията на Porsche се прави в Братислава преди да бъде сглобена в Германия.
За да бъде изчислена реалната цена на работната ръка, е необходимо, уточняват икономистите, в сметката да бъде включена не само тя, но и еволюцията на производителността и на добавената стойност на продуктите.

Конкурентоспособност в дългосрочен план

Конкурентоспособността на една страна е подкопавана, само когато производителността на един работник нараства по-бавно от неговата цена. Следователно с тази нова формула, Испания и
Португалия остават конкурентоспособни, подчертава Патрик Артюс, икономист в Natixis. Докато Франция попада в групата на "лошите ученици".
"Да се мисли, че намаляването на заплатите е задължително условие за възстановяване на конкурентоспособността в Южна Европа, е нелепо", настоява Жил Моек от Deutsche Bank. "Така се
изпраща отчаяно и невярно послание." В Испания или Португалия, развитието на световната търговия е достатъчно, за да възстанови равновесието, подчертава той. Впрочем трябва да се отбележи, че през 2011 г. португалският износ се е увеличил, а испанският търговски баланс при промишлените стоки е станал отново положителен, тъй като вътрешното потребление е намаляло.

Преди всичко, предупреждават експертите, "конкурентоспособността, измерена в цени", не е всичко. "Хората купуват германски перални машини не защото те са евтини, а защото са с по-добро качество", припомня Лоранс Бун. Тази разлика позволява да се поддържа конкурентоспособността в
дългосрочен план, като предотвратява влизането на страната в конкуренция с държави с много евтина работна ръка.

Следователно цената на труда е само един от факторите, за да стане промишлеността по-ефективна, когато става дума за износа. Необходимо е също така предприятията да натрупат достатъчно печалби, за да инвестират в областта на научните изследвания, иновациите или повишаването на своята производителност. Държавата трябва да престане да бъде основен пазар за тях. Необходимо е, най-сетне, образованието да придаде стойност на работните места в промишлеността.

"Трябва да се научим отново да обичаме нашата промишленост", обобщава Изабел дьо Кервиле от Икономическия, социален и екологичен съвет - френски държавен консултативен орган. Г-жа Кервиле е автор на доклад за конкурентоспособността.

 /Превод от френски: Николай Станоев/