Безрезултатен консерватизъм

Изминаха почти две години от деня, в който Гърция премина “вратата към Ада” на Международния валутен фонд (МВФ).

Тя търсеше решение на натрупалите се проблеми, възникнали от лошото управление на държавните институции от което и да е управление десетилетия наред.

Това бяха две особено трудни години както за работещите граждани, така и за бизнеса.

В този период вместо да се придвижат смели структурни реформи в държавния сектор, за които всички знаем, че трябваше да бъдат направени много преди кризата да удари Гърция, нищо не се прави.

Даже напротив.

За тези две години гръцките граждани гледаха пред очите им

да се разиграва нелогичен театър.

Те виждаха как хората, които носят отговорността - разбирай политиците, търсят всякакви хитрини, за да запазят крайно нелепото положение, ползвайки като защита фразата: “запазване на работните места в държавния сектор”.

На практика всички знаят, че зад това оправдание се крие не друго, а консервативната система на клиентелизъм, която през годините издигна редица ... “политически лица”.

Принципният въпрос не е този, който ни пробутват като важен да се направят съкращения.

Въпросът е да бъдат реформирани държавните институции, да видим от какво се нуждаем и дали точните хора вършат работата, която трябва.

Всички например знаем за случаи, в които работещи в системата на образованието стават секретари, портиери заемат места на специализиран научен персонал, учени, които вършат работата на разсилени и така нататък. 

Днес, след като много пъти се подигравахме, или така поне си мислим, на тройката, прескачайки проблема, решихме, че след свободното напускане на служителите, след създаване на резерв от работещи, след като дори и нужните договори не се подновяват, е дошъл моментът да направим съществена реорганизация на институциите, което не се ограничава до съкращаване на персонала на сляпо.

Не искам да кажа, че по същество ние сме отговорни за това, което днес се случва в Гърция.

Да - лихвите по кредитите са високи, поставяните от тройката условия са строги, политиката, която ни се налага, води до рецесия.

Сигурното е, че и ние носим голяма част от отговорността за това положение.

Преди всичко имаме политиците, които сме заслужили.

Сега е моментът да помислим върху това!