Младите испанци - жертвеното агне на кризата

Испания прехвърли летвата от 5 милиона безработни. Още по-лошото е, че 45 процента от младите испанци нямат работа. Едно поколение, изгубено насред строителния мираж, оцеляващо чрез временна заетост, работа на черно и семейна солидарност.
        В Албайда, южно от Валенсия, историята на Хавиер и Исабел Монреал е жив пример за тази мрачна действителност. Този древен град с население от 6000 души, е разположен върху  няколко окъпани от средиземноморското слънце хълмове. Дълго време той живееше от текстилната промишленост, преди да се подаде на изкушението на спекулациите с недвижими имоти.
        В началото на 21 век животът наистина се усмихваше на Хавиер и Исабел. Хавиер печелеше над 3000 евро на месец от работа в строителството. Исабел работеше в кметството. Те успяха  да си купят къщата на техните мечти, естествено като теглиха кредит. След това сапуненият мехур се спука, кризата помете десетки предприятия, а Хавиер и Исабел останаха без работа и без къща. Спестяванията им, вложени в купено от тях магазинче, се изпариха, когато то фалира. Банката конфискува цялото им имущество и така семейството, което има четири деца на възраст от 8 до 18 години, бе принудено да се подслони при бащата на Исабел. Доходите им вече се свеждат до 800 евро месечно, които идват от помощите за безработица, които Хавиер и Исабел получават. След няколко месеца помощите ще секнат и семейството ще разчита само на 900-те евро пенсия на дядото.
        Днес Хавиер и Исабел намират работа тук-там на черно и живеят бедно.
        "Нямаме никаква перспектива, притиснати сме до стената",  споделя примирилата се Исабел. "Ако не беше баща ми, нямаше да се оправим".
        В Испания днес има 1,5 милиона семейства, в които всички са безработни.
        "Драмата на  Испания произтича от високия процент на учениците, които напускат преждевременно училище, и от липсата на квалификация на много млади хора", казва университетският преподавател Хуан Ромеро.
        Във Валенсия 40 процента от младите не са завършили училище и нямат квалификация. Това е с 10 процента повече от средното за страната, припомня Ромеро.
        "Сапуненият мехур в недвижимите имоти беше истинска катастрофа. Миражът, че Испания може да оцелее благодарение на строителството, накара десетки млади да се откажат от училището и да станат строителни работници заради привлекателните заплати", разказва Ромеро.
        Подобен е случаят с Онике Куеста, който между 15-годишна и 29-годишна възраст е  работил на най-различни места в текстилния отрасъл, преди да стане водопроводчик.
        "Сменях работа, всеки пък когато ми предлагаха по-висока заплата", разказва той.
        Но тези времена отдавна са отминали. Днес Онике не може да си намери работа и получава 700 евро помощ като безработен. Съпругата му е бременна с първото им дете и продължава да работи
като секретарка в малка фирма срещу 1000 евро на месец, от които 600 евро отиват за покриване на теглен кредит.
        Друга жертва на кризата е Мария-Лусия Тормо, уволнена през 2009 г. от текстилна фабрика. Тя е прехвърлила 40-те, но твърдо е решила да си стъпи на краката, въпреки че гледа сама детето си. Мария-Лусия се е преквалифицирала в социален асистент  и от две години и половина редува периодите на работа на срочен трудов договор с периоди на помощи за безработица и периоди на
обучение, финансирано с европейски субсидии.
    "Много учреждения в сектора на здравеопазването, най-вече болниците, наемат все повече хора на срочен договор и използват държавни пари, за да платят образователни курсове, вместо да наемат хора на безсрочен трудов договор", ядосва се Мария-Лусия.
     Тази несигурност е добре позната и на 31-годишния Алберто Перес, принуден да се върне при родителите си в Албайда, след като е опитал късмета си като сервитьор в Барселона. В подобна
несигурност живее и 25-годишната Лая, взела матура с отличие. Тъй като не е успяла да си намери работа като учителка, тя дава части уроци на черно.
    Ева Тормо, заместник-кмет на Албайда, признава, че е много притеснена за бъдещето на младите в Испания.
    "Хората тук се оправят благодарение на семейството си и на сивата икономика, благодарение на парите, спестени в богатите години. Но се страхувам от социална експлозия, когато помощите секнат, защото тук нови няма много скоро да бъдат открити работни меса", казва тя.
/БТА/
/Габриела Големанска/