Свободата днес и тук 29 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Британският и френският печат за обстановката в Сирия

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
БTA

Арабската лига призова за изпращане на съвместни мироопазващи сили на арабските страни и ООН в Сирия, за да се прекратят кръвопролитията в страната. По някаква историческа ирония прецедентът на тези събития - разполагането през 1976 г.  на Арабски възпиращи сили между Израел и Южен Ливан - беше сирийска инициатива, а арабските сили се състояха предимно от сирийски войници, припомня британският в. “Гардиън” в статия със заглавие “Арабската лига недооцени действията си в Сирия”. Има обаче ключова разлика между положението в Сирия сега и това в Ливан през 1976 година. Днес не е налице нито една предпоставка за разполагане на мироопазващи сили: бойните действия на място не са прекратени, нито една от страните в конфликта не е дала разрешение чуждестранни сили да навлязат в държавата, не е ясно кой ще представлява различните опозиционни сили, не се водят преговори за мир, не съществува и мандат на ООН. Всичко това на практика означава, че най-новите предложения са неприложими.  Трябва да се имат предвид и други фактори. Арабската лига няма своя армия, а за режима на Башар Асад навлизането на чужди войски ще значи само едно - обявяване на война. Само че Сирия разполага с многочислена, добре обучена и въоръжена армия, която - засега - не е засегната от дезертьорство с мащабите на това в Либия. От друга страна, на войските на НАТО едва ли ще бъде възложена подобна роля предвид настоящия политически климат в ООН. Изправена пред безизходица, Арабската лига, доминирана от страните от Персийския залив и Саудитска Арабия, сега заявява, че ще прекрати дипломатическото и икономическото си сътрудничество със Сирия и в добавка, ще предостави политическа и материална подкрепа на опозицията. Проблемът е, че изолирайки Асад, Лигата рискува да създаде поляризиране на отношенията между общностите с потенциал за ескалиране - междуверският конфликт в Сирия може да се разпростре отвъд границите й и в останалата част от района, предупреждава авторът. При най-лошия сценарий може да станем свидетели на връщане към разделение в стила на Студената война: шиити, подкрепяни от Русия и Китай, срещу сунити, поддържани от Запада. И още една историческа ирония - при евентуална военна интервенция в Сирия може да са окаже, че Ал Каида се бие на страната на Арабската лига, и дори на НАТО. С действията си по решаването на сирийската криза Арабската лига подкопа доверието към себе си. Тя прояви неспособност да действа ефективно - както в дипломатически, така и във военен план - без Запада. Като подцени реакцията на Русия и Китай, тя показа, че разчита на остарял модел, при който Западът винаги взема връх, допълва “Гардиън”.

Преди повече от 40 години новият лидер на Ал Каида Айман аз Зауахири започна кариерата си в световния джихад, като проповядваше бунт срещу светския режим в Египет. С продължителния си опит на уличен боец и революционер той би трябвало да знае, че е невъзпитано да закъснееш за едно въстание, отбелязва в. “Дейли телеграф”. На пръв поглед шоуто с посланието на Ал Каида в подкрепа на бунта срещу сирийския президент Башар Асад (което поставя терористичната мрежа на страната на Запада) може да е озадачаващо и неуместно. Заплахите на Зауахири обаче не бива  да се пренебрегват напълно, тъй като Ал Каида все още разполага със своя структура в съседен Ирак.  Дори Ал Каида наистина да нанесе удари в Сирия обаче, те ще имат обратен на желания ефект. Асад продължава да твърди, че опонентите му са “въоръжени терористични банди” и радикални ислямистки екстремисти. Може да се окаже, че подкрепяйки становището му, Зауахири в крайна сметка е укрепил позициите на сирийския лидер, допуска “Дейли телеграф”.

Противно на всички очаквания, 11 месеца след началото си сирийският бунт продължава да се съпротивлява на въоръжения натиск на режим, известен с жестокостта си, посочва френският в.  “Монд” в очерк за столицата на сирийската “Арабска пролет” - град Хомс. Предвид верския му състав, Хомс съдържа всички страхове за прерастване на бунта срещу диктаторския режим в междурелигиозна война по иракски модел. Точно този аргумент използва режимът, ползващ се със закрилата на Русия, чието вето в ООН отдалечава перспектива за каквато и да било международна интервенция. Сложността на ситуацията около Сирия се подсилва от голямата регионална игра, в която участва Дамаск, главно в посока Иран, чиято ядрена програма фокусира вниманието на Запада. Това, което дипломатическите изчисления в крайна сметка скриват обаче, е съдбата на гражданите на Хомс и цяла Сирия, на мъжете и жените, които се борят за достойнството си - общия стълб на арабските бунтове, предшестващ дори стремежа към демокрация, подчертава вестникът.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional