Локлан Кармайкъл от Франс пресВашингтон започна с талибаните предварителни разговори, чиято цел е да се стигне до мирни преговори под егидата на афганистанското правителство, но се натъква на множество подводни камъни, начело с несигурността, която обгръща намеренията на бунтовниците.
Признак за дипломатическа дейност от страна на САЩ беше изпращането наскоро в района на специалния пратеник Марк Гросман, който, според афганистански висш служител, се е срещнал в Катар с представители на бунтовниците. За отбелязване е, че понастоящем се проучва създаването на талибанско представителство в Катар, което би послужило да основа за преговори.
Ако според анализаторите е ясно, че американците искат да оставят Кабул да дирижира преговорите и да се изтеглят от Афганистан до края на 2014 г., то за Вашингтон намеренията на талибаните все още са неизвестни.
Готови ли са бунтовниците да влязат в диалог с афганистанския президент Хамид Карзай, след като самите те го обвиняват, че е марионетка на американците? Или пък целта им е единствено да се стигне до бързо изтегляне на всички чуждестранни войски от Афганистан?
В очакването на отговорите, САЩ демонстрират “крайно предпазлив подход и скромни очаквания”, обяснява Брус Рийдъл, бивш агент от ЦРУ, специалист по Южна Азия. Още повече, че известно време може и да не получим отговор”, подчертава Рийдъл, понастоящем експерт в престижния вашингтонски мозъчен тръст - Института “Брукингс”.
Друг нуждаещ се от отговор въпрос според него е дали пакистанската армия, ползваща се с огромно влияние сред талибанските главатари, е действително заинтересована от истински процес на политически преговори?
За да провери добронамереността на талибаните, правителството на Обама искало от тях, според анализаторите, “локално прекратяване на огъня” и като доказателство за собствената си добра воля проучвало възможността да освободи петима афганистански затворници от Гуантанамо.
Последното обаче е много деликатен вътрешнополитически въпрос за САЩ в година на избори, когато президентът Барак Обама ще се бори за втори мандат, отбелязва Рийдъл.
За Ашли Телис, анализатор от Фондацията за мир “Карнеги”, “би било ужасно преждевременно” тези затворници да бъдат предадени, преди талибаните да проявят искрен интерес към мирни преговори.
САЩ искат да сключат споразумение с бунтовниците преди изтичането на 2014 г. Не знам обаче дали някой извън правителството смята, че подобно споразумение е възможно в този твърде амбициозен срок, отбелязва Телис.
“Един от главните въпроси е дали талибаните са готови да приемат афганистанската конституция и произтичащите от нея права на жените, казва Телис.
Друго затруднение: “Как да се сключи примирие с талибаните, когато са намесени толкова фракции?”, пита експертът.
“А и как ще се отнесат талибаните към процес на помирение, който предполага да се съгласят САЩ да останат в Афганистан с ограничено военно присъствие и след 2014 г.?”, подчертава Ашли Телис.
Въпреки всички неизвестни, “напълно допустимо е да се мисли, че част от талибаните подлежат на убеждаване”, казва Стив Кол, президент на американския мозъчен тръст Фондация “Нова Америка”. Бунтовниците биха могли, например, да се съгласят на подялба на властта в централните и регионалните администрации, допълва той.
Разговорите с талибаните дават и друг повод за надежда: “За първи път американското правителство възнамерява да разговаря с подходящите хора” - представители на върховния водач на талибаните молла Омар, отбелязва Телис.