Моментът за мирно решаване на конфликта в Сирия е изпуснат

     Ако досега можеше да се говори за нестабилност в Сирия, днес вече говорим за гражданска война.
    Авторитарните управници винаги се били уверени, че всяко недоволство от тяхното управление може да бъде потушено ако не с пропаганда и подкупи, то със сила. Те упорито не искат да преговарят с несъгласните. В Сирия моментът за мирно решение е изпуснат. Без международна намеса компромисът между властта и опозицията е нереален.
    След 4 февруари главна международна тема в световните медии бе гласуването в Съвета за сигурност на ООН на арабския проект на резолюция за Сирия, който бе съсечен от Русия и Китай.
Проектът и без това беше слаб по отношение на въздействието върху Дамаск. Групата арабски държави, подкрепена от Запада, призоваваше за прекратяване на огъня и да започнат преговори за
правителство на националното единство, което да подготви свободни избори. Толкова. Но даже такава резолюция би изпратила ясен сигнал на Асад: международната общност осъжда неговите действия и за последствията ще трябва да се понесе отговорност.
    Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун нарече руско-китайското вето "катастрофално" за сирийския народ. Москва и Пекин бяха заклеймени от основните актьори на международната сцена. При което Москва получи повече удари. Защото се смята, че тя защищава свои користни интереси в Сирия, докато Китай подкрепи ветото по-скоро заради принципа - вождовете на Поднебесната империя не допускат съмнения в правото си да потискат вътрешните брожения.
    Изправена пред хора от международни критики, руската дипломация започна да се оправдава, което обикновено не й е присъщо. Видите ли, авторите на резолюцията избързали с гласуването, а трябвало да изчакат визитата на Сергей Лавров [външния министър] и Михаил Фрадков [шефа на разузнаването] в Дамаск.
    Асад обеща на Лавров "да прекрати насилието, откъдето и да идва то". В деня след отпътуването на руските пратеници сирийската артилерия с нова ярост обсипа с огън жилищните квартали на Хомс.
    Един високопоставен руски дипломат в Брюксел по време на спор с евродепутати напомни, че Русия се е опитвала само да балансира резолюцията, предлагайки в нея да се включи изискване към сирийската опозиция "да се разграничи от въоръжените екстремистки групи". Едва ли сирийската опозиция би приела такова предложение, след като армията на Асад 11 месеца потапя в кръв съвсем мирните по правило демонстрации. По данни на опозицията през този период са били убити над шест хиляди граждани. Ако там има екстремизъм, той бе породен от самия Асад. "Свободната сирийска армия", както назовават себе си въоръжените отряди на въстаниците, не е дошла от чужбина и не е
паднала от небето. Тя не съществуваше през миналата пролет, когато започнаха протестите. Сега, според твърденията на опозицията, тя наброява почти 40 хиляди бойци - бивши войници на Асад, обърнали оръжие срещу режима. 
    Предвид задълбочаването на войната стават все по-вероятни терористични актове; не е изключено на власт да дойдат "лоши момчета". Ал Каида се опитва да предостави (засега безуспешно) своите услуги на сирийските въстаници. Всичко това трябва да се отчита в бъдеще. Но обстрелът по жилищни квартали в името на държавата тук и сега е несъмнено зло.
    След завръщането на Лавров от Дамаск президентът Дмитрий Медведев продължи да настоява за съвместно търсене на решение, "включително и в Съвета за сигурност на ООН". Но влакът на съвета тогава беше отпътувал. Арабската лига свиква заседание на групата "Приятели на Сирия" и е готова да сформира мироопазващи сили. Ще бъде ли това нова, този път арабска, "коалиция на желаещите"? 
    В речта си пред сесията на Общото събрание на ООН върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай потвърди, че руско-китайското вето е било сигнал за Асад да хвърли всичката
огнева мощ върху разбунтувалите се градски квартали. Според нейните предварителни изводи действията на сирийското правителство напълно съответстват на формулировката "престъпление срещу човечеството", която няма срок на давност.
    След срещата със своя колега от Обединените арабски емирства  Лавров правилно заяви, че последиците от събитията в Сирия ще засегнат основите на устройството на света, залегнали в Устава
на ООН. Но чрез заклинания за непоклатимостта на световния ред от 1945 г. не могат да бъдат решени днешни проблеми.  Няма значение как ще бъде наречена интервенцията: "поддържане на мира" или "принуждаване към мир". Ще се намери юридически термин (през август 2008 г. Москва взе названието на операцията в Грузия от Устава на ООН без санкцията на Съвета за сигурност).
    Европейските политически анализатори прогнозират, че Асад ще може да разчита месеци наред на своите въоръжени сили и на подкрепата на част от населението, преди да се озове пред заплахата да сподели съдбата на Кадафи и Мубарак. Но нещата вървят натам. Тази перспектива не вълнува особено много руското политическо ръководство. В навечерието на изборите за Путин е по-важно да демонстрира пред електората, че не се поддава на натиска на Америка. (БТА)
/Климент Тренков/