Свободата днес и тук 26 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Напрежение около референдума в Латвия по въпроса да стане ли руският втори официален език

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Олга Драгильова за в. "Вашингтон таймс", 16 февруари


     Предстоящият в събота референдум по въпроса да стане ли руският втори официален език в Латвия обособи поддръжници, според които това е протестен вот срещу дискриминацията на руското малцинство, и критици, които твърдят, че той е доказателство за манипулиране на бившата съветска република от Москва.
    За латвийците, които не желаят руският да присъства в латвийската конституция, референдумът е възможност за ново утвърждаване на независимостта на балтийската държава от Русия.
    За етническите руснаци обаче, някои от които живеят в Латвия повече от 20 години, утрешният вот е шанс да получат права, каквито латвийският закон за гражданството дълго отказваше на имигрантите.
    Етническите руснаци съставляват близо 28 процента от латвийското население, наброяващо 2,2 милиона души.
    Юрий Осипов, член на организацията "Майчин език" - инициатор на референдума, казва, че е събрал 180 000 подписа в полза на въвеждане на руския като втори официален език. Искането на организацията е символично - едновременно протест срещу дискриминационната политика към етническите руснаци и призив за "започване на дискусия за човешките права", казва той.
    Латвийският закон за гражданството е приет в средата на 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз. Според него латвийско гражданство се полага само на етническите
и на неетническите латвийци, живеещи в страната отпреди съветската окупация през 1940 г.
    Имигрантите от съветската епоха, завършила през 1991 г., не получават право на гражданство и им се отказват някои граждански права, включително правото да гласуват.
    "Неколкостотин хиляди латвийски руснаци се чувстват пренебрегнати, докато управляващите политици демонстрират , че искат етническо латвийско правителство", казва кметът на Рига Нил Ушаков, председател на опозиционната партия "Център на съгласието". "Руснаците не искат руският да стане държавен език. Те искат само малко повече уважение", допълва той.
    "Център на съгласието", смятан до голяма степен за политическа партия на рускоезичното население, енергично подкрепя референдума. Партията завърши първа на миналогодишните избори с 30 процента от гласовете.
    Въпреки това обаче тя остана извън управляващата коалиция, след като останалите партии формираха парламентарно мнозинство. Партийните водачи определят тази стъпка като антируска
дискриминация.
    "Ние сме руснаци, но също живеем тук. Живея в Латвия от 30 години, а нямам каквито и да било права", казва 50-годишната Валентина от Рига, която има свой бизнес.
    Регионални анализатори отбелязват, че единствено Латвия от балтийските страни, включващи още Естония и Литва, се бори с този  въпрос днес.
    "Латвия винаги е била най-уязвима и по-чувствителна", казва Алекс Правда, специалист по руска външна политика в лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус".
    "Естония е доста по-богата и много по-свързана с Финландия и европейските си съюзници. (Естония) е единствената (балтийска страна) със сравним брой руско население, само че тя винаги го е
управлявала по-добре, тъй като винаги е имала по-добри икономически перспективи", подчертава той.
    В Литва няма голяма руска общност, допълва Правда.
    Латвийските управляващи партии направиха официално изявление в подкрепа на запазването на един официален език. Те насърчават избирателите да участват в референдума и да отхвърлят
предложението за руския език.
    Латвийският президента Андрис Берзинш обяви, че ще гласува против референдума, който според подозренията на някои политици е подбуден от Кремъл.
    "Всичко е свързано с Държавната дума и президентските избори в Русия. За да спечели, управляващата партия трябва да си създаде враг в чужбина, та да има срещу кого да се обединява",
казва депутатът Дзинтарс Раснакс от националистическата партия Национално обединение "Всичко за Латвия"
    Според него Русия е избрала Латвия, понеже е представяна като място, където рускоезичното население бива дискриминирано.

Поддръжниците на референдума отричат твърденията за намеса на Кремъл.
    За това си има медицински термин и той е "параноя", казва Осипов. Живеем от дарения и финансирането ни е напълно прозрачно. Това са само теории на конспирацията. Някои хора винаги търсят кого да обвиняват, било то евреите, руснаците или Кремъл, добавя той.
    За да бъде валиден, в референдума трябва да участват 800 000 избиратели. Последното преброяване показа, че като етнически руснаци се самоопределят около 600 000 латвийци.
    Според анализатори референдумът е средство политическите партии да увеличат популярността си.
    "В течение на 20-те години независимост на Латвия нашият политически елит настървено се занимаваше с болезнени теми", казва Иварс Ижабс, асистент в Латвийския университет. "Сега те
го правят отново".
    "За етническите латвийци езикът е въпрос на идентичност. Той е болезнен и в последните дни някои хора изпитват безпокойство", допълва той.
/БТА/
    
/Десислава Иванова/

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional