Близкият Изток през 2012 за първи път от няколко години успя да измести Южна Азия от най-високо рисковият регион в света. Всяка държава в региона изпитва сериозни затруднения с опазването на националната си сигурност – гражданската война в Сирия, превръщането на Йемен в област без формално държавно управление, насилието между различните секти в Ирак, продължаващото развитие на кюрдска съпротива в Турция и нестабилната вътрешна обстановка в Йордания и Бахрейн.
На фона на най-нестабилния регион в света, Израел и Иран водят от няколко години proxy war – серия от външни операции и дипломатически действия целящи изолирането или отслабването на позицията на другия опонент.
Тази война се води буквално срещу часовника – политическият елит на Иран желае да придобие ядрено оръжие, което ефективно ще неутрализира агресивната позиция на Израел в региона и ще усили международното влияние на иранското правителство. От другата страна Израел смята за жизненоважно за съществуването си да бъде единствената държава в Близкия Изток с ядрено оръжие, което да служи като постоянна заплаха срещу директни военни действия. Спорно е дали наистина Израел или Иран наистина биха използвали ядрено оръжие в практически военен конфликт – минусите в дългосрочен план многократно надвишават плюсовете.
Практически самата ядрена програма на Иран се намира във финалните етапи на своето развитие – страната разполага с голямо количество центрофуги, базирани в няколко различни локации, включително бункера близо до град Кум, който се смята за защитен от всякаква въздушна атака. Въпреки различните предположения за ефективността на тези центрофуги и количеството силно обогатен уран (90%+), което може да се произвежда, практически Иран може да разполага с ядрен материал достатъчен за бойни действия най-рано в края на 2012-та и като краен срок се посочва средата на 2014-та година.
Дори и да има наличен ядрен материал обаче, тепърва той трябва да бъде допълнително обработен и синтезиран във формат, който може да се побере като бойна глава върху основната балистична ракета на въоръжение в иранската армия Шахаб-3. Това означава, че практическата вероятност Иран да има ефективно ядрено оръжие дори до края на 2012 е малка.
Стратегията на Израел
„Нападение над ядрените мощности на Иран от страна на Израел, ще доведе до регионална война.”
Меир Даган, бивш директор на Мосад, 29.11.2011
До 2011-та основната позиция на Израел, ясно изразена и вдъхновена от тогавашния директор на Мосад Меир Даган беше, че единствено чрез нелегални/секретни оперативни действия целящи саботиране на водещите фигури и технологии използвани в ядрената програма на Иран, може да се постигне значително забавяне или дори прекратяване на нейното развитие.
След 2011-та премиерът на Израел Нетаняху отказа да поднови назначението на Даган, поради продължаващият конфликт между директора на Мосад и военният министър Ехуд Барак. Към момента Ехуд Барак заедно с Нетаняху са водещите израелски политици, лобиращи за въздушно нападение срещу цели в Иран, където се обогатява уран.
Въпреки че Меир Даган продължава да има сериозно влияние върху публичното възприятие на ситуацията, практическата власт е в ръцете на Нетаняху, който освен това предстои да се яви на избори през 2013-та година.
Решението дали да има удар върху Иран зависи от отговорите на три основни въпроса:
Има ли Израел техническата възможност да нанесе окончателен удар върху ядрената програма на Иран по подобие на бомбардировката над сирийския ядрен реактор в Dir al-Zur?
Отговорът на първият въпрос е „може би”. Поради разстоянието между Израел и Иран и факта, че по-голямата част от 5000 хиляди ядрени центрофуги се намират в подземния бункер край град Кум, то има сериозни съмнения, че подобна операция може да бъде проведено успешно. Един от логистичните проблеми е, че модерните bunker buster муниции, използвани при операции срещу укрепени позиции не са пригодени за основните изтребители на Израел като General Dynamics F-16 Fighting Falcon. Твърде вероятно е и единствените ефективни муниции, които могат да бъдат използвани срещу бункерът край Кум, Иран да са GBU-57A – новоразработен проект на американската армия, който тежи близо 14 тона и може да направи поражения до 61 метра дълбочина. В момента Израел разполага с GBU-28 – бомба, която може да се използва с General Dynamics F-16 Fighting Falcon и могат да нанесат поражения през около 6 метра от бетон вкопан в земята.
Подобно нападение според анонимни източници от американската армия ще е изключително сложно да бъде осъществено, тъй като General Dynamics F-16 Fighting Falcon не може да измине пътя от около 3200 километра до четирите основни ядрени съоръжения на Иран – планинският бункер край град Кум, Fordo, реакторът с водно охлаждане до Арак, и заводът за съхранение и складиране на уран до Isfahan.
За да бъде осъществена операцията ще се изискват и военни самолети за гориво, както и допълнителни изтребители за тяхната защита. Това означава, че подобна операция ще изисква около 100 самолета на ВВС на Израел, които трябва да преминат незабелязано над неохраняваното въздушно пространство на Ирак, да се справят с всяко противодействие на Иран и да нанесат значителни щети над всички обекти, включително бункера край Кум, който се предполага, че е изолиран с около 10 метра, вкопан в земята бетон.
Подобно нападение може ли да бъде реализирано с подкрепата на международната общност?
ЕС и САЩ въведоха през 2011 серия от международни санкции, които имаха особено тежък ефект върху икономиката на Иран. С растяща безработица, 30% инфлация и обезценена валута, Иран се намира в неизгодна икономическа позиция, но има валутните резерви и дългосрочните природни ресурси и човешки потенциал, за да оцелее режимът.
Нито САЩ, нито Съветът за Сигурност на ООН подкрепя военно нападение срещу Иран. Подобен конфликт може да хвърли Близкият Изток в регионална война, която да доведе до изключително високи цени на петрола, а световната икономика да изпадне в рецесия.
Това, което прави 2012-та благоприятна година за евентуално нападение от страна на Израел, са изборите за президент на САЩ. При ескалиране на конфликта между Израел и Иран пред Барак Обама ще има две възможности – да одобри нападението и да осигури военна, политическа и икономическа подкрепа за него или да се обяви против решението на Нетаняху. Ако Обама избере първото, то той със сигурност ще спечели изборите, но ще трябва да продължи военната и политическа подкрепа за Израел в случай на военна кампания. Ако Обама откаже да подкрепи нападението над Иран, то това ще позволи на Републиканската Партия да го обяви за противник на каузата на Израел, което в сегашния политически климат на САЩ най-вероятно ще доведе до катастрофална загуба на изборите.
Практически Израел има сериозната възможност да манипулира САЩ към военно включване или поне достатъчно мащабна подкрепа към евентуално нападение над Иран, стига това да се случи преди президентските избори.
Трябва ли подобно нападение да бъде осъществено сега или решението може да бъде взето на по-късен етап?
Всички разузнавателни данни сочат, че Иран няма да има ефективно ядрено оръжие преди средата на 2014-та година.
От огромно значение е какво точно цели Иран с ядреното си оръжие. Има два сценария – или Аятолах Али Хаменей желае да притежава ядрено оръжие с цел защита на режима против външно нападение, или планира да унищожи Израел с предварителен удар.
Нетаняху е убеден, че в случая става дума за втората ситуация. Поради малката територия и население на Израел, дори един ядрен удар срещу Тел Авив може да нанесе непоправими щети и ефективно да унищожи държавата. Докато по време на Студената Война и САЩ и Русия можеха да бъдат унищожени при ответен удар, то при Израел и Иран тази стратегия трудно може да бъде приложена на практика.
Истината е, че ниското време за полет на ядрените балистични ракети, несигурните системи за предварително предупреждение и факта, че един ответен удар на Израел ще се осъществи от няколко подводници, чието местоположение е ясно и лесно предвиди, позволява на Иран да има много по-изгодна стратегическа позиция при евентуален конфликт.
(Sajjad Safari, Mehr News Agency / AP Photo)
Стратегията на Иран
Аятолах Али Хаменей, Върховен водач на Иран, 03.02. 2012
Въпреки тежките икономически санкции срещу Иран, правителството на страната е твърдо решено да продължи разработването на своята ядрена програма и е твърде вероятно да планира добиването на ядрено оръжие.
Междувременно Революционната гвардия на Иран води активна контра-разузнавателна и оперативна дейност срещу Израел. През последната седмица бяха проведени няколко публични опита за нападение срещу посолства на Израел, но сравнено с операциите на Мосад, техните резултати бяха незначителни.
Иран инвестира последните няколко години в търсене на регионални и международни съюзници срещу нарастващата заплаха от Израел и за разлика от смесените резултати на операциите на Революционната гвардия, то в дипломатически аспект има сериозни стратегически успехи.
Иран продължава да продава успешно големи количества петрол на Индия и Китай, а в замяна получава стабилни политически и икономически партньори. Русия представлява най-сериозният стратегически партньор на Иран, като страната разчита на доставките на оръжие и дипломатическата протекция в Съвета за Сигурност на ООН.
За Иран е от особено значение да придобие ядрено оръжие преди евентуално нападение от страна на Израел. Причината за това, е, че един от основните фактори в стратегията за национална сигурност на Израел е, че страната е по-удобна позиция, всеки път, когато конфликта ескалира до бойни действия.
Иран може да отговори на подобно нападение с балистични ракети, затваряне на Ормузкия проток и активиране на серия от международни операции срещу дипломатически обекти и цели на Израел в други страни. Ответния удар на Израел би бил серия от въздушни нападения срещу нефтената индустрия, пътна инфраструктура и военни бази на Иран. Комбинирано с общественото недоволство, провокирано от ненужната война за ядрените амбиции на режима, то политическият елит в Иран може да бъде поставен в позиция, в която да бъде свален от опозицията. Не е случайно, че нито Ирак през 1981-ва, нито Сирия през 2007-ма не предприеха ответен удар след въздушните нападения срещу техните ядрени мощности.
Основната стратегия на Иран за военно противодействие на Израел винаги е била концентрирана върху обща операция на Хизбула в Южен Ливан, Хамас в Палестина и Сирия. Целта на подобна операция е обстрел с общ арсенал от около 80 000 ракети над територията на Израел и до момента е най-сериозната пряка заплаха за националната сигурност на страната.
С гражданската война в Сирия обаче и сближението на Фатах и Хамас в Палестина, единственият стабилен партньор на Иран остава Ливан. Резултатът от това е, че армията на Израел IDF от две години насам провежда постоянни обучения за бойни действия на територията на Южен Ливан с цел неутрализиране на близо 50 000 ракети, базирани в района.
Особено рисково за Иран би било евентуалното включване на САЩ в бойните действия – подобно развитие на ситуацията няма как да бъде спечелена от режима на Аятолах Али Хаменей.
На практика Иран разчита на три „слоя” на защита:
- Агресивна предна линия, поддържана чрез финансиране на Хизбула, Хамас и режимът в Сирия, които да прехвърлят войната по улиците на Израел.
- По-добро позициониране в случай на нужда от международна подкрепа, включително близки връзки с Русия, Индия и Китай.
- Тактика на „изгорената земя” – отговор на израелска операция с обстрел на Тел Авив с балистични ракети Шахаб-3 и търсене на намеса от страна на Съвета за Сигурност на ООН в случай на мащабна кампания от на ВВС на Израел срещу нефтената индустрия, поради щетите за световната икономика, която подобно нападение би донесло.
За разлика от Ирак през 1981-ва и Сирия от 2007-ма година, Иран има най-сериозната изградена стратегия в случай на ескалиране на конфликта с Израел. За разлика от тези два режима обаче, в Иран има добре подготвена и широка опозиция, която сравнително лесно може да свали правителството, ако се стигне до сериозна военна кампания срещу Израел, която да доведе до срив на иранската икономика и нефтената индустрия.
Ескалация на войната между Иран и Израел – пряка заплаха за националната сигурност на България
Николай Младенов, Външен министър на България, 04.02.2012
През последната година ясно се видя, че правителствата на Иран и Израел не се притесняват да провеждат операции на чужда територия с цел саботиране на проекти/обекти на другата страна.
Това означава, че е твърде вероятно заплаха от атентати на територията на България от страна на Иран срещу израелски обекти да се повиши рязко.
Другият сериозен проблем е и активното присъствие на оперативни работници на Мосад на територията на България, чието поведение и цели по време на война е твърде вероятно да е различно от интересите на страната ни.Междувременно една война между Израел и Иран ще доведе до рязко повишение на цените на петрола, което неминуемо ще доведе до покачване на инфлацията, загуба на работни места, спад на покупателната способност и ще доведе българската икономика до условия на рецесия/стагнация.
Предвид ниските нива на държавния резерв в началото на 2012-та година, България ще бъде в особено рискова позиция от покачване на цените на горивата и много трудно ще може да се възстанови от първоначалния шок, който ще доведе до серия от фалити на повечето и без това нестабилни български компании.
Българският оръжеен бизнес също ще е поставен в рискова позиция, тъй като произвеждаме подходящ арсенал за нуждите на Иран. Израел със сигурност ще направи всичко възможно да предотврати военни доставки на оръжие и припаси към Иран, включително чрез политически натиск, санкции или дори саботаж.
Чисто политически, една ескалация на войната между Израел и Иран ще постави България в изключително лоша политическа позиция. Страната ни има сериозен интерес от продължаване на успешните икономически и политически връзки със САЩ и Израел, но официалната позиция на ЕС и ООН най-вероятно ще бъде в полза на Иран.
Тъй като едно нападение над Иран е твърде вероятно да бъде осъществено без международно одобрение, то България ще бъде поставена в ситуация, в която или да подкрепи Израел или да се обяви против проведената операция. И двете позиции са неизгодни на България, но запазването на „неутралност” на този етап не е възможно.
Най-сериозният проблем от случващото се е, че рано или късно или нападение над Иран ще бъде осъществено или страната ще се сдобие с ядрено оръжие, което ще доведе до рязък дисбаланс на силите в Близкия Изток и лесно може да провокира регионална война.
Независимо дали това ще се случи през пролетта на 2012-та или през някоя от следващите години, българското правителство има нужда от добре подготвена стратегия за действие и ясна политическа позиция, когато този конфликт ескалира.
Вземете последните новини.png)
