БТА
София, 20 февруари /БТА/
Спирането на износа на ирански суров петрол за Франция и Великобритания и евентуалният израелски военен удар срещу Иран са основна тема в западния печат днес.
Иранското министерство на петрола съобщи вчера, че престава да изнася петрол за Франция и Великобритания като наказателна мярка срещу "враждебните" според Техеран европейски страни,
които подкрепят икономическите санкции срещу ислямската република. В. "Вашингтон пост" смята, че този ход има по-скоро символично значение и цели да тушира вътре в страната политическото въздействие на европейското петролно ембарго, което ще влезе в сила от лятото. Ирански официални лица се опитват да омаловажат загубата на европейски клиенти, които осигуряват около 18 процента от иранския износ на петрол.
Спирането на износа за Франция и Великобритания се очаква да има минимални последици, имайки предвид, че Великобритания не внася петрол от Иран, а Франция е на път да преустанови вноса си от Иран, който в момента е само 4 процента от общия й внос на петрол, отбелязва в. "Вашингтон пост".
Износът е спрян в момент, когато западните страни се подготвят да засилят икономическия и политическия натиск, за да принудят Иран да се откаже от ядрените си амбиции. Освен налагането на петролно ембарго, страните от ЕС ще изключат иранските банки от международната финансова система Суифт, което ще създаде трудности за Иран да печели от продажбата на петрол.
Турция и Китай помагат на Иран да избегне санкции на ООН, пише британският в. "Телеграф". Опитвайки се да се спаси от широкомащабни санкции, централната банка на Иран използва редица
финансови институции в Китай и Турция, за да финансира закупуването на жизнено важни стоки за поддържане на иранската икономика, пише "Телеграф". Според служители на западните служби
за сигурност Китай, който е най-големият петролен търговски партньор на Иран, играе важна роля, помагайки на Иран да избегне санкциите.
Вместо да плащат на Иран за закупуването на петрол, китайските банки купуват стоки за иранците, които след това им изпращат. "Прилича на бартер", обяснява за британския вестник високопоставен служител на силите за сигурност. "Парите, които Иран печели от продажбата на петрол, отиват в китайски банки и след това се използват за закупуването на стоки и други материали за Иран. Това е много добър начин за заобикаляне на санкциите", изтъква служителят.
Представители на силите за сигурност съобщават и за редица финансови институции в Турция, които помагат на Иран да избегне санкциите. Турция, която поддържа добри дипломатически отношения
с Техеран, е особено полезна за страната, заради тесните си търговски връзки с Европа. Операцията за саботиране на санкциите е ръководена от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, които контролират над 50 процента от иранската икономика.
САЩ активно убеждават Израел да не напада ирански ядрени съоръжения. Вашингтон отправи предупреждение чрез свой висш военен и изпраща двама свои пратеници в Ерусалим, пише в. "Гардиън". Председателят на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили генерал Мартин Демпси заяви в телевизионно интервю, че на този етап не е разумно да се напада Иран и каза, че евентуален удар ще бъде дестабилизиращ. Потвърждение за усилията на САЩ да възпре Израел е и вчерашната среща на съветника на Барак Обама по националната сигурност Том Донилън с Бенямин Нетаняху. Тази седмица директорът на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър ще разговаря с Нетаняху, с министъра на отбраната Ехуд Барак и с директора на израелското разузнаване, допълва "Гардиън".
В. "Ню Йорк таймс" коментира евентуален удар на израелските изтребители по Иран. Това ще е много трудна задача за Израел. Ако Израел реши да удари Иран, израелските пилоти ще трябва да
прелетят над 1000 мили във въздушното пространство на неприятеля, да презаредят във въздуха, да преодолеят иранската въздушна отбрана и да нападнат едновременно няколко подземни обекта. Това е оценката на служители на Пентагона и военни анализатори, които изтъкват, че израелското нападение ще бъде огромна и изключително трудна задача. Те смятат, че такова нападение ще е съвсем различно от "хирургическите" удари срещу ядрения реактор на Сирия през 2007 г. и иракския реактор Осирак през 1981 г. Възможния обсег на израелското нападение предизвика полемика във Вашингтон, където някои анализатори се съмняват, че Израел разполага с военен капацитет за подобно нападение. Едно от опасенията е, че САЩ ще трябва да довършат операцията - задача, която дори с огромния арсенал от американски самолети и муниции, ще отнеме много седмици, изтъкват анализатори от отбраната. Другото опасение е породено от очакваните ответни действия от страна на Иран.
/Йоана Бенишева/
Вземете последните новини.png)
